Сърбия - заложник на крайните националисти

Провалът на втория кръг от президентските избори в Сърбия, в който гласуваха едва 45,5 на сто от избирателите, откроява трудностите на прехода, две години след сваляне на режима на Милошевич. Тревогата за стабилността на страната е осезаема и в Брюксел говорител на Европейската комисия прикани сръбските власти да предприемат бързи действия за организиране на нови избори.

В неделя се състезаваха двама кандидати. Консерваторът и умерен националист Воислав Кощуница, настоящ държавен глава на югофедерацията, получи 66,7 на сто от гласовете. Съперникът му и архитект на шоковата терапия, икономистът либерал Миролюб Лабус, подкрепян от сръбския премиер Зоран Джинджич, спечели 31,2 на сто. Истинският победител обаче е крайният националист Воислав Шешел, чийто призив за бойкот на изборите срещна отклик сред и без това слабо мотивирания електорат - в първия тур гласуваха едва 55 на сто от избирателите. Шешел се нареди на трето място с близо една четвърт от гласовете, получавайки активната подкрепа на Милошевич, който е подсъдим в Трибунала в Хага. С отказа си да се явят пред изборните урни, избирателите изразиха най-вече разочарованието си и умората от кавгите, които разединиха лагера на реформаторите.

Двете водещи фигури в нова Сърбия Воислав Кощуница и Зоран Джинджич навремето заедно свалиха режима на Милошевич. Днес разногласията между тях стават все по-явни и влияят върху темпа на реформите . Кощуница остро критикува "онези, които чрез прибързана приватизация искат да разпродадат страната", и набляга върху необходимостта да бъде намалена социалната цена на прехода.

Макар да потвърди европейската си ориентация, той демонстрира също надменен патриотизъм, пример за което бе съпротивата му срещу исканията на Трибунала в Хага.

В качеството си на министър-председател Джинджич разполага с основните лостове на властта. Кощуница пък се радва на голяма популярност. "Видях края на комунистическия режим, видях края на режима на Милошевич, няма да имам покой, докато не видя края на управлението на Джинджич", каза Кощуница в неделя вечерта, допълвайки че ще се бори, докато Сърбия стане правова държава.

Миролюб Лабус, който също бе шокиран от провала на изборите, прикани политиците да се огледат. Лабус не успя да привлече на своя страна целия лагер на либералите. Някои решиха да не гласуват, предпочитайки провал на изборите, вместо сигурна победа на Кощуница.

Засега Зоран Джинджич укрепва позициите си, избягвайки трудното съжителство с Кощуница. Ролята на досегашния сръбски президент Милан Милутинович, който е близък съратник на Милошевич, през последните две години бе сведена до чисто представителни функции. Скоро и той ще се отправи към Трибунала в Хага, като до новите президентски избори мястото му ще бъде заето от председателя на сръбската Скупщина, който е приближен на премиера. Джинджич впрочем има значително мнозинство в Скупщината - след разпадането на ДОС, реформистката коалиция, която свали Милошевич, 45-ма депутати, подкрепящи Кощуница, бяха лишени от депутатски мандати в полза на Демократическата партия на премиера.

Растящото разминаване между правовата и реалната държава, буди сериозно безпокойство, признава международен наблюдател. Мнозинството от сърбите искат да вървят към Европа, но не насила. Партията на Кощуница подчертава, че най-разумният изход от кризата е да бъдат свикани нови парламентарни избори.

Радикалите на Шешел са на същото мнение.Така че правителството на Джинджич, чиито икономически постижения бяха приветствани от международната общност, навлиза във фаза на сериозни сътресения.

По БТА