Сърбия продължава политиката на "несъпротива" срещу Русия и Китай

Решението на официален Белград да не подкрепи съвместното изявление за мирното изтегляне от Афганистан се обяснява преди всичко с желанието на Сърбия да не противоречи на Русия, "която от няколко години се опитва да демонстрира конструктивна игра с талибаните." Това неофициално заяви пред "Данас" източник в западните дипломатически среди, коментирайки факта, че от всички държави на Западните Балкани само Сърбия и Босна и Херцеговина не са подписали гореспоменатия документ, иницииран от САЩ.

Списъкът на подписалите го, публикуван на официалния уебсайт на Държавния департамент на САЩ, включва около сто държави от различни части на света, но нито Русия, нито Китай са в списъка.

Според източника фактът, че сръбските власти пренебрегнаха тази инициатива, потвърждава, че те отново се опитват да поставят прът в колелата на Америка, като същевременно угодят на Москва и Пекин.

По наша информация нищо не предвещава, че в бъдеще Сърбия ще промени "курса си на съпротива срещу талибаните", които отново вземат надмощие в Афганистан.

"Сърбия няма да конкретизира позицията си относно настоящите събития в Афганистан, особено като се има предвид фактът, че това ще навреди на интересите на Русия, с която поддържа тесни връзки. Не е изненадващо, че Босна и Херцеговина не подкрепи декларацията на Държавния департамент, защото вероятно едно от образуванията, Република Сръбска, чиито власти са проруски ориентирани, се противопостави на това ", посочи западният дипломат.

Ако говорим за онези държави от региона, които се стремят към членство в Европейския съюз, то сред подписалите съвместното изявление за мирното изтегляне от Афганистан са Албания, Черна гора, Северна Македония, както и Косово, което американците, припомням, смятат за специална държава.

Освен това документът беше подкрепен от най -близките съседи на Сърбия, които вече са се присъединили към ЕС - Хърватия и Словения. В същия списък ще открием и други европейски държави: Австрия, Белгия, България, Чехия, Дания, Естония, Гърция, Исландия, Ирландия, Италия, Литва, Латвия, Люксембург, Малта, Молдова, Норвегия, Кипър, Полша, Португалия, Германия, Великобритания, Франция .

От името на официален Брюксел декларацията беше подписана от върховния представител по външни работи и политика на сигурност Жозеп Борел. От друга страна, Унгария, която често е остро критикувана от Европейския съюз поради ситуацията с върховенството на закона в тази страна, не подкрепи тази инициатива.

Попитахме Петер Стано, представител на Европейската комисия, как Европейският съюз възприема факта, че Сърбия не подкрепя афганистанския документ.

Той отговори: "Това изявление е инициирано от САЩ, които помолиха държавите да ги подкрепят и затова трябва да попитаме Сърбия защо е решила да откаже. Можете също така да попитате САЩ какво мислят за тези страни, които не са се присъединили към тяхната инициатива."

Страни от други континенти, изразили подкрепата си за изявлението, включват Австралия, Канада, Чад, Чили, Колумбия, Еквадор, Фиджи, Гана, Гватемала, Гвинея, Хаити, Хондурас, Япония, Йордания, Кения, Либерия, Мавритания, Нова Зеландия. ..

В изявлението на Държавния департамент на САЩ се призовават всички страни в Афганистан да гарантират и да не пречат на организираното напускане на чуждестранни граждани и афганистанци, които искат да напуснат страната.

В него се казва: "Тези, които са получили сила и власт в целия Афганистан, носят отговорност за запазване на живота на хората и имуществото". В него се казва още: "Необходимо е да се позволи на афганистанците и чуждестранните граждани, които желаят да напуснат страната, да направят това, а пътищата, летищата и граничните пунктове трябва да останат отворени и мирът трябва да бъде запазен".

По -нататък се казва: "Афганистанският народ заслужава достоен и стабилен живот в безопасност. Ние, членове на международната общност, сме готови да му помогнем.

"Движението на суверенните граждани" смята, че правителството в Сърбия отново се противопостави на останалите цивилизовани страни, тъй като е една от онези редки европейски държави, които не подкрепиха съвместното изявление за безопасното напускане и приемане на чужденци и афганистанци след кризата в тази страна.

Председателят на сръбския парламент Ивица Дачич заяви, че преди няколко години, когато оглавяваше външното министерство, в Белград – с разрешението на президента Александър Вучич – били проведени мирни преговори между афганистанските власти и талибаните. Дачич отбеляза, че за първи път говори за това публично, тъй като е обвързан от съответното споразумение.

Публикацията е препечатана от БГНЕС.