Със социални ангажименти в приватизацията, се привличат сенчести инвеститори

Г-н Богданов, възможно ли е според вас до края на юли да бъдат продадени Булгартабак, БТК и ДЗИ?

Чисто процедурно има време да се случи, но се съмнявам, че ще се случи на практика. Имайки предвид хората, които участват в тези процеси, както от правителството, така и доста разгорещените дискусии в парламента, които досега имахме по тези въпроси.

По-важно от сроковете всъщност обаче е самата продажба, а на фона на стратегиите, специално за БТК и Булгартабак, и на кандидат-купувачите, които са се очертавали през годините, как можем да прогнозираме бъдещото им раздържавяване?

Всичко зависи от това реално в процедурата на какви критерии ще се наблегне. Ако правителството се осланя предимно на пазарни проверочни критерии, които са предимно цена, на обективни критерии, които могат да бъдат посочени, и абсолютна сигурност, че наистина този, който има най-добра оферта, печели, тогава е вероятно и да се привлекат по-, условно казано, добри кандидат-купувачи. Този тип продажби - с огромно количество ангажименти, планове, схеми за в бъдеще, обещания, социални програми и т.н., са доста хубава среда за привличане на фирми, на инвеститори, които всъщност не целят най-елементарното и най-нормалния стремеж на един инвеститор - печалба и развитие, а се целят някакви по-сложни завоалирани схеми.

Ще се разчупи ли някога омагьосаният кръг от инвеститори от сорта на Зееви, Чорни, Сократис Кокалис и всички тези хора, много повече ангажирани със сенчест бизнес, отколкото с истинска икономика?

Това може да се случи по два начина. Първо, в приватизацията на такива предприятия да не се включват критерии от типа добра социална програма и всички неща, произлизащи от това, които трудно могат изобщо да бъдат оценени, а и винаги после могат да подлежат на ревизиране. И второ, много е важно правителството да има ясната политика, че няма да помага на тези компании в бъдеще, няма да ги отървава, няма да им опрощава дълговете. Бих посочил примера с "Кремиковци", който уж беше купен с идеята, че бъдещият инвеститор ще изплаща дълговете, ще печели и ще развива предприятието, но до този момент не са изплатени дълговете, дори са натрупани нови. Но нищо не се случва и правителството е на път отново да опрости или да отложи тези плащания. Ето, в такава среда естествено се привличат инвеститори, които не залагат на своите собствени качества и умения да развиват бизнеса, а залагат на някакви политически игри, в които те участват заедно с политици. И общата цел е всъщност на гърба на данъкоплатеца да се източи някое предприятие, докато може.

По радио "Свободна Европа"