САЩ настояват за бързо формиране на ДКСИ

Корупцията, по - нататъшната реформа в отбраната, необходимостта да се осигури защита на класифицираната информация и реформата в съдебната система са въпроси, които продължават да бъдат предизвикателство за България, стана ясно от брифинга на постоянния американски представител на САЩ в НАТО Никълъс Бърнс. Това са проблемите пред кандидатурата ни за членство в НАТО, на които Бърнс и водената от него делегация са акцентирали по време на днешните си срещи с премиера Симеон Сакскобургготски и министрите на отбраната, външните и вътрешните работи, правосъдието и шефа на Генщаба. Те са на последна обиколка в страните-кандидати за членство в НАТО преди срещата на върха в Прага.

Посланикът посочи пред българските журналисти, че окончателното решение на САЩ кои държави ще получат покана за членство ще вземе лично президентът Буш, който ще проведе и лични срещи с държавните ръководители страните - членки. Оценката на Бърнс е, че България е сериозен кандидат за НАТО.

САЩ настояват за бързото сформиране на ДКСИ

"Въпросът за защита на класифицираната информация е от решаващо значение - очевидно това е една от водещите отговорности на всяка страна - кандидат за НАТО. НАТО е политически и военен съюз и ние трябва да разчитаме на защита на информацията, за да можем да си вършим работата ежедневно", каза посланик Бърнс. Той подчерта, че по тези причини се поставя огромно ударение върху способността на страните - кандидатки за членство в Алианса да осигурят подобна защита и този проблем ще продължи да бъде един от важните въпроси за дискусии в рамките на НАТО.

Посланикът на САЩ у нас посланик Джеймс Пардю посочи, че са отделили голямо внимание на този въпрос по време на днешните си срещи и от американска страна е подчертано, че процесът по изграждане на защитата на класифицираната информация трябва да бъде приключен възможно най-бързо. Настояли са и за бързото сформиране на Държавната комисия по сигурността на информацията(ДКСИ).

Вече четвърти месец страната е без основния орган, който трябва до осигури контрола над тайните на държавата и НАТО. Законът за класифицираната информация бе обнародван на 4 май и до 4 юни министър-председателят трябваше да назначи петимата членове на ДКСИ. Това до този момент не е направено. Междувременно, вследствие на липсата на този орган, въззникна проблем и с контрола на секретната информация в държавните институции. По силата на новия нормативен акт до 4 август трябваше да бъдат назначени служителите, които трябва да я контролират отделните министерства, агенции и областни управи. Тъй като разрешителните им по закон се издават от ДКСИ, в момента функциите на тези служители се изпълняват от главните секретари на министерствата, зам.-министрите, областните управители и други. Българските представители ходят в Брюксел със стари сертификати за допуск до класифицирана информация, издадени от НСС, което вече изнервяло колегите им в Алианса, съобщиха дипломатически източници.

Бърнс не е обсъждал евентуална атака срещу Ирак

с премиера и министрите, стана ясно от брифинга. Този проблем обаче е бил обсъждан на срещата между шефовете на Генералните щабове на България и Турция ген. Никола Колев и Хилми Йозкок. В отговор на въпрос Йозкок каза, че е било говорено и за евентуалната атака срещу Ирак, но "неофициално". Той не даде повече подробности. На журналистически въпрос как гледа на подобна възможност, той подчерта, че Турция се опитва да разрешава вътрешни и международни проблеми по дипломатически път, без намесата на въоръжени сили. Каза още, че при евентуална операция, държавата му желае да се запази териториалната цялост и политическата стабилност на Ирак.

До момента няма искане или запитване за участие на България в евентуална операция срещу Ирак, подчерта пък ген. Никола Колев. Той изрази надежда при получаване на подобно предложение парламентът да поиска военна експертиза. "За да кажем какво можем и какво не можем", обясни Колев. Шефът на българския Генщаб не вижда пряка връзка между участие на България в евентуална атака срещу Ирак и кандидатурата ни за членство в НАТО.

Турският му колега подчерта, че посещението му в България точно преди срещата в Прага не е случайно. Неговата цел е да покаже високата оценка на Турция за военната реформа и нивото на Българската армия.

Бърнс даде висока оценка на реформата в армията

САЩ са дълбоко впечатлени от ангажимента, който България е поела и доказала в борбата срещу тероризма след 11 септември, заяви посланик Бърнс и добави: "България се превърна в сигурен партньор на САЩ".

По време на разговорите си той е поздравил българското правителство за председателството на Съвета за сигурност на ООН. Благодарил и за участието на страната в мисията в Афганистан и в мироопазващите сили в Косово и Босна. Решаващо за доверието към България е била позицията на правителството по време на кризата в Косово.

"Ние сме дълбоко впечатлени от сериозното отношение към военния бюджет. Като процент от БВП България изразходва повече средства за отбрана от всички други страни - кандидатки", подчертаха и Бърнс, и Пардю. Те допълниха, че очевидно страната е поела сериозен ангажимент по отношение на отбранителните си структури и бюджета за отбрана и е предприела сериозни стъпки в тази насока. Факт, който впечатлявал. По думите на Бърнс страната е доказала и способността си за дислоциране на военни части - едно от сериозните предизвикателства пред страните - кандидатки. "Правителството очевидно е предприело сериозни стъпки за изграждане на военната мощ на страната и това ни впечатлява", посочи Бърнс.

Бърнс подчерта, че реформата в армията няма да завърши със срещата в Прага и посочи, че в момента и САЩ също провеждат реформа в отбранителните си сили. Наясно сме, че реформата на въоръжените сили е предизвикателство за държави, които са действали в рамките на Варшавския договор и войските са били предназначени за териториална защита, каза Никълъс Бърнс.

"България се движи по правилния път и именно затова тя е много сериозен кандидат за членство в НАТО", посочи Бърнс.