САЩ загрижени за съдбата на българските медици в Либия

САЩ са загрижени за съдбата на българските медици в Либия, заяви прессекретарят на Белия дом Скот Маклелън, представяйки пред журналисти мотивите за частичната отмяна на американските санкции срещу Либия.

В отговор на репортерски въпрос по време на брифинга в Държавния департамент дали тази стъпка на Вашингтон ще има отражение върху случая с осъдените на смърт български медицински сестри, говорителят Адам Ерели отговори, че не очаква "директно" отражение.

"Случаят с българските медици е въпрос на човешките права и правен казус и ние изразихме нашата тревога пред либийското правителство. Ние изказахме загриженост, че действията на либийците са неоправдани и произволни. Поискахме случаят да бъде преразгледан и да се уреди благоприятно."

Ерели допълни, че отмяната на санкциите срещу Либия е свързана с политиката ѝ във връзка с оръжията за масово поразяване, а не с областта на човешките права.

Както вече изтъкнах, продължи говорителят на Държавния департамент, проблемът с правата на човека ще бъде много важна част от двустранния диалог с Либия и тема на постоянен интерес от наша страна, вървейки към нормализация на отношенията ни, каза Ерели.

Скот Маклелън пък посочи, че САЩ приветстват сътрудничеството на Либия с Амнести интернешънъл. "Споделяме също загрижеността на Европейската общност от положението на българските медици", се изтъква в изявлението.

На 6 май т.г. пет български медицински сестри бяха осъдени на смърт чрез разстрел по обвинението в умишлено заразяване със СПИН на близо 400 деца в Либия.

Буш подписа заповед за вдигане на търговското ембарго срещу Либия

В понеделник президентът Джордж Буш подписа заповед за вдигане на останалите търговски санкции срещу Либия във връзка с решението ѝ да изпълни американските искания за унищожаване на програмите си за масово унищожение.

През декември Буш обяви споразумение между САЩ, Великобритания и Либия за това, че Триполи се отказва от програмите за оръжия за масово унищожение в замяна на вдигане на американските санкции и подобряване на отношенията с международната общност.

Оттогава Либия декларира всичките си програми за ядрени и химически оръжия и започна тристепенна процедура за унищожаването им, при която САЩ и Великобритания изнесоха от страната по-голямата част от оръжейните материали - около 1,032 метрични тона.

Отмяната на санкциите отваря възможност за възстановяване на директните въздушни връзки между САЩ и Либия и размразяване на либийски активи в размер на близо 1.2 милиарда долара.

Санкциите бяха наложени през 1986 г. след като Либия беше обвинена за бомбения атентат в дискотека в Берлин, при която загинаха двама американски военнослужещи и жена от турски произход. 229 души бяха ранени, 79 от които американци.

Триполи ще внесе втората вноска от компенсациите за Локърби

Вдигането на санкциите става два дни преди изтичането на крайния срок, в който Триполи трябва да плати втората вноска от компенсациите на роднините на жертвите от атентата срещу самолета на Пан Ам над Локърби от 1988 г.

Либия се съгласи да изплати 2.7 милиарда долара компенсации, или по 10 милиона за всяка от 270-те жертви. Всяко семейство получи първата вноска от 4 милиона долара миналата година, когато Либия пое отговорността за атентата с писмо до ООН и бе постигнато споразумението за компенсациите. Тогава ООН вдигна наложените на Либия санкции. Сега, след като САЩ вдигат търговското ембарго, семействата ще получат по още 4 милиона долара.

Последната част от по 2 милиона долара ще бъде изплатена, когато Либия бъде извадена от списъка на Държавния департамент на държавите, подпомагащи тероризма. Това все още не е направено.

През април администрацията на Буш вдигна по-голямата част от санкциите срещу Либия, с което бе дадена зелена светлина за американски инвестиции в страната, както и възможност за либийски студенти да се обучават в САЩ.

Америка също така разшири дипломатическите си отношения с Либия и установи офис на контакти в Триполи.

През февруари САЩ вдигнаха 23-годишната забрана на американски граждани да пътуват до Либия и разреши на гражданите си да харчат пари там.

Либия все още е в "терористичния" списък на Държавния департамент

Фактът, че Либия все още е в списъка на Държавния департамент на държавите, подпомагащи тероризма, не допуска тя да може да купува стоки и технологии с възможна двойна употреба, които могат да бъдат използвани и за военни цели.

Макар Държавният департамент да отбеляза, че Либия прекратява подкрепата си тероризма, тя няма да бъде извадена от списъка, докато не бъдат решени други оставащи проблеми, като твърденията за участието ѝ в заговор за покушение срещу саудитския престолонаследник Абдула.

Политическото решение за изваждането от списъка ще бъде взето едва след като администрацията на Буш получи уверения, че всички нива на либийското правителство са прекратили подкрепата за тероризма, е посочил служител от Белия дом, цитиран от Си Ен Ен.

Америка възприема заплахата от тероризма и оръжията за масово унищожение като централен проблем за националната си сигурност и се надява, че решението на либийския лидер Муамар Кадафи да се разоръжи доброволно ще послужи за пример на други рискови държави.