Съветът на Европа: България трябва да наказва по-строго престъпленията, мотивирани от расизъм

Съветът на Европа: България трябва да наказва по-строго престъпленията, мотивирани от расизъм

Престъпленията, мотивирани от расизъм, да се наказват по-строго. Това е заявила комисарят по човешки права към Съвета на Европа Дуня Миятович след петдневно посещение у нас.

Според нея страната ни трябва да направи повече за прилагането на решенията на Европейския съд по правата на човека, особено при принудително изселване на хора от малцинствата. Това става ясно от съобщението на Съвета на Европа.

Миятович припомня случая в с. Войводиново от пролетта, когато след антиромски протести около 200 души напуснаха домовете си заради страх от саморазправа. Протестите започнаха след като двама братя пребиха военнослужещ. Впоследствие те бяха осъдени условно.

И в момента в НК е записано, че расисткият мотив е квалифициращо обстоятелство, т.е. налага се по-тежко наказание. Това обаче важи само за определени престъпления като убийство, например.

Дори и подобно нещо да се запише в законодателството, това няма да е достатъчно, става ясно от думите на Миятович. Тя посочва, че в момента има санкции срещу езика на омразата, но те не се прилагат. В същото време високопоставени политици често си служат с подобна реторика.

България трябва да вземе мерки срещу честото използване на езика на омразата срещу ромите, ЛГБТ хората и други малцинства.

Езикът на омразата и враждебността към ромите съществуват и са устойчиви, подчертават и от Съвета на Европа. Често това говорене идва от висши представители на правителството.

"Липсата на реакция на изказвания на високопоставени политици е тревожно", се посочва в съобщението.

Според Миятович България има нужда от промяна на начина, по който възприема малцинствата си.

"Изразявам загриженост за демонстрациите, организирани от екстремистки групировки, и призовавам властите категорично и публично да осъждат подобни шествия", заявява тя.

Тя отбелязва и кампаниите срещу ратифицирането на Истанбулската конвенция, както и протестите срещу Стратегията за закрила на детето. Според нея те затвърждават стереотипи в обществото. Тя призовава властите отново да направят опит за приемане на двата документа.

Друг сериозен проблем в България са липсата на свобода на словото и неясната собственост на медиите, казват от Съвета на Европа.

"Гражданите се нуждаят от свободни, разследващи и независими медии, за да участват по-активно в демократичния процес. Журналистите трябва да се чувстват свободни да изиграят своята важна роля, без да се месят в работата им", заявява Миятович.

Още от България

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?