Съветът за сигурност остава поляризиран по иракската криза

Ден преди доклада на ръководителите на оръжейните инспектори на ООН, Съветът за сигурност остава силно разделен в подхода си по иракската криза.

Наблюдателите отчитат, че има два лагера с ясни позиции и група страни, които се колебаят.

Разминаването е както по подхода, така и по предлаганите решения за решаването на проблема с разоръжаването на Ирак.

Готовите за военно решение

От една страна са САЩ и Великобритания, подкрепяни от Испания и България. Общият извод, от който се ръководи позицията на Вашингтон, е че Ирак укрива оръжия за масово поразяване, нарушава резолюциите на ООН, поддържа връзки с терористични организации, включително и Ал Кайда. Поради всичко това и многогодишната практика на Ирак да не сътрудничи на инспекциите ,се налага Багдад да бъде разоръжен с всички средства, включително и военни.

От изявленията на американски представители става ясно, че за тях досегашното поведение на Саддам е достатъчно нарушение на резолюциите на ООН, което позволява прилагане на сила. Президентът Буш заяви в началото на седмицата, че страната му би приветствала специална резолюция на Съвета за сигурност, която да реши военно разоръжаване на Ирак, но ако това не стане, то САЩ си запазват правота да извършат това със свои съюзници. Позицията беше потвърдена вчера и от държавния секретар Колин Пауъл по време на изслушвания в Конгреса.

Съединените щати са подкрепени твърдо от Велокобритания.

Британският премиер Тони Блеър заяви днес в Камарата на общините, че война в Ирак може би е за предпочитане пред продължаване на икономическите санкции срещу Багдад.

"Преди да вземем решение да започнем война, трябва сериозно да помислим за моралната страна, защото в една война загиват както виновни, така и невинни", заяви Блеър. Единствената алтернатива на разоръжаване от ООН е удължаване с години на санкциите срещу Багдад, каза той и подчерта, че според него този вариант също ще има "лоши и разрушителни последици за иракския народ".

Ако в очаквания в петък доклад на Ханс Бликс за напредъка в работата на оръжейните инспектори бъде констатирано, че Ирак сътрудничи изцяло на експертите на ООН, тогава ще им бъде дадено толкова време, колкото е необходимо, каза Блеър. Ако обаче Ирак не сътрудничи, светът трябва да внимава, за да не се озове отново в положението от 90-те години, когато инспекторите прекараха една година в Ирак, но това не допринесе за ликвидиране на иракските химически и биологически оръжия, подчерта британският министър-председател.

През последните два дни са появиха два допълнителни аргумента в полза на тезата, че Ирак трябва да бъде разоръжен с всички средства. Катарската телевизия Ал Джазира излъчи аудиозапис, смятан за гласа на Бин Ладен, който призовава мюсюлманите да защитят Саддам от "кръстоносците". Появата на този запис, около чийто произход има ред неясноти, подкрепя в решителния момент тезата за съюз между Ал Кайда и режима в Багдад.

Освен това вчера стана ясно, че инспекторите на ООН са установили, че Ирак притежава ракетни системи, които излизат извън ограниченията, наложени страната след 1991 г. Разкритието за радиуса на действие на ракетите Ал Самуд 2 се тълкува от Вашингтон като доказателства за "явно нарушение" на резолюция 1441, от което, съгласно формулировката на резолюцията, следват "сериозни последици".

За продължаване на инспекциите

Най-крайната опозиция на решителността за военно разоръжаване на Ирак представя Германия, която от началото на 2003 г. е непостоянен член на Съвета за сигурност. Още преди месеци канцлерът Шрьодер заяви, че дори да има изрично разрешение от ООН за война срещу Ирак, Германия няма да участва. Тръгвайки от тази позиция, която мнозина очакваха да еволюира след изборите, но която се запази почти непроменена, Герхард Шрьодер заяви днес пред Бундестага, че резолюция 1441 на Съвета за сигурност на ООН за Ирак не предвижда автоматична употреба на сила.

Резолюция 1441 не предвижда автоматична употреба на сила срещу Ирак и затова ние трябва да дадем на оръжейните инспектори на ООН необходимите средства да продължат мисията си, подчерта Шрьодер пред германските депутати. Той допълни, че унищожаването на всички потенциални възможности за разработване на оръжия за масово поразяване в Ирак е само първият етап от мисията на ООН.

Франция, която също се противопоставя на военно разрешение на иракската криза, предложи в ООН план за засилване на инспекциите, който предвижда утрояване на броя на експретите на Световната организация в Ирак, прилагането на нови средства за контрол като разузнавателни самолети, както и разполагането на сини каски, които да подкрепят дейността по разоръжаването.

Планът на Париж беше разкритикуван от Вашингтон и Лондон като целящ да протакане и дори беше подхвърлено обвинението, че така се помага на Саддам.

Франция реагира остро на вчерашния въпрос на американския държавен секретар Колин Пауъл дали с отказа си да подкрепят военна операция срещу Багдад Берлин и Париж не се опитват да позволят на иракския президент Саддам Хюсеин да се измъкне. Всичко това не е сериозно, изтъкна говорителят на френското външно министерство Франсоа Ривасо. Франция се обявява за решение в рамките на ООН. Ясно заявихме, че докато инспекторите могат да работят, трябва да подкрепяме усилията им, допълни той.

Едновременно с това Русия и Китай, които, наред с Франция, са постоянни членове на Съвета за сигурност с право на вето, заявиха в началото на седмицата, че са за продължаване на инспекциите.

Всичко ще зависи от формулировките в доклада на оръжейните инспектори

Преброяването на гласовете в Съвета за сигурност показва, че не е невъзможно да се постигне ново изрично решение за силово разоръжаване на Ирак. За това е необходимо да се съберат 9 гласа от 15 и да няма наложено вето от постоянните членове.

Наблюдателите оценяват, че към лагера на привържениците на решителните действия САЩ, Великобритания, Испания и България, може да се присъединят и някои от страните Гвинея, Камерун, Ангола, Чили, Пакистан и Мексико, които са непостоянни членове на Съвета за сигурност.

За продължаване на инспекциите досега са се изказали Франция, Германия, Русия, Китай и Сирия.

Въпросът е дали някоя от страните в Съвета за сигурност ще внесе някакво проекторешение, рискувайки то да бъде отхвърлено с вето.

НАТО остава разделено по иракската криза

Дълбокото разделение, което се очертава в Съвета за сигурност, намери своето първо проявление в НАТО.

Франция, Германия и Белгия блокираха започване на военно планирана на Алианса, което да позволи изпращане на самолети АУАКС за ранно предупреждение, зенитни комплекси Пейтриът и части за противохимическа защита в Турция, както и да осигури защита на американските военни бази в Европа и да позволи изтеглянето на американските войници от Балканите.

Франция, Германия и Белгия заявиха, че стартирането на отбранителни мерки по отношение на Турция, която може да се окаже обект на иракско нападение при война срещу Саддам, ще вкара НАТО в "логиката на войната" преди в ООН да са изслушани оръжейните инспектори и преди Световната организация да е взела решение за силово разоръжаване на Ирак.

В опит да изведе Алианса от най-дълбоката криза от създаването му през 1949, генералният секретар на НАТО лорд Ръбъртсън опита вчера и онзи ден да прокара компромисно предложени, което предвижда само изпращане на отбранителните сили за защита на Турция. Това компромисно предложени обаче също беше блокирано.

В опит да изведе Алианса от най-дълбоката криза от създаването му през 1949, генералният секретар на НАТО лорд Робъртсън опита вчера и онзи ден да прокара компромисно предложени, което предвижда само изпращане на отбранителните сили за защита на Турция. Това компромисно предложени обаче също беше блокирано.

Стигна се дотам генералния секретар Робъртсън, да бъде обвинен от белгийски министър на отбраната Андре Флао, че с действията си разединява НАТО.

"Резултатът от всички тези заседания е, че хората се изнервиха, вместо да постигнат съгласие. Това отваря пукнатини в съюза", каза пред АФП говорителя на белгийското правителство.

Според АФП Постоянният съвет /посланиците на 19-те страни от НАТО/ ще се събере днес в Брюксел в 15.30 ч. местно време, за да разисква отново иракския проблем. Това ще е шестото заседание от понеделник досега.

Франция, Германия и Белгия твърдят, че не поставят под въпрос солидарността си с Турция като съюзник.

Франция и Германия уверяват, че остават солидарни със съюзниците

Шрьодер посочи днес Бундестага, че Германия ще защити партньорите си от НАТО, ако някой от тях бъде атакуван. Той припомни, че близо 10 000 германски войници са разположени по света, за да защитават мира. По думите му няма нужда НАТО да взема решение за отбрана на Турция преди утрешното заседание на Съвета за сигурност на ООН, когато ще бъде представен докладът на ръководителите на оръжейните инспектори в Ирак.

Френският президент Жак Ширак също увери днес турския си колега Ахмет Недждет Сезер, че Франция се солидаризира напълно с Турция и ще изпълни своите задължения в случай на заплаха срещу нея, предаде АФП, като се позова на говорителката на президентството Катрин Колона.

Френският президент е заявил, че позицията на Франция в НАТО в никакъв случай не поставя под въпрос нейната солидарност към Турция.

В телефонен разговор с Ахмет Недждет Сезер Ширак е мотивирал френското вето с факта, че не може да се предлага използване на сила срещу Ирак, тъй като подобно решение е от компетенциите на Съвета за сигурност на ООН.

Разговорът между Сезер и Ширака е бил "много сърдечен". Ширак подчертал, че според него "войната не трябва да се смята за неизбежна". Сезер също изразил надежда, че иракската криза ще се реши по мирен път.