СДС - с широко затворени очи

Първият следизборен форум на СДС отне рекордните девет часа (времетраене, характерно за пленумите на БСП). Националният съвет на дясната партия трябваше да анализира резултатите от местния вот.

Това очевидно не се случи. Не се случиха и надеждите, че на него СДС най-накрая ще започне да формулира отговорите на основните въпроси - как ще гради десния проект на България, как ще реши вътрешните противоречия и каква политика предлага на хората.

Форумът гласува декларация, съдържаща вече баналната констатация, че "СДС се е утвърдил като най-голяма сила в дясното и заедно с партньорите си е спрял настъплението на левицата".

Не стана ясно дали партията е доволна от изборните резултати, какви са причините да стигне до най-ниската точка на електорална подкрепа за периода на съществуването си и кой носи отговорност за това. "Тези избори не са спечелени, но не са и изгубени" - беше общият дух на изказванията и на Иван Костов, и на Екатерина Михайлова, и на Филип Димитров.

Без ясен отговор остана и въпроса защо СДС изгуби "синята крепост" София. До този момент лидерът на СДС Надежда Михайлова изтъква като единствено оправдание за персоналната си загуба в столицата скандала с фондация "Демокрация" - нещо, което все още не е доказано, като се има предвид, че много редови седесари задават контравъпрос - "Наистина ли Надежда вярва, че сме гласували за нея - ние подкрепихме СДС и Иван Костов".

Националният съвет не си направи труда дори да излезе с някаква позиция за събитията, свързани с фондацията, макар вече да има поне два основни въпроса, които засягат политическото битие на СДС - да допуска ли финансова подкрепа от анонимни иили съмнителни източници и какъв тип интереси движат перфектно организирания публичен скандал.

Без да отговори на нито един въпрос, СДС обаче си постави като цел да формира правителство след следващите парламентарни избори, като продължи "политиката на прозрачност и диалог в обществото, както и партньорството с дясното политическо пространство".

Оказа се, че и тази цел се аргументира не от ясна политическа визия за бъдещето, а от отрицанието на политическия враг БСП.

Ден след Националния съвет, в интервю за Би Ти Ви Надежда Михайлова отново декларира, че цел на СДС е да не допуска до властта "нереформирната БСП". На въпрос, ако случайно БСП някога се реформира, каква ще бъде целта на СДС, лидерката отговори, че ще остане същата. Така в крайна сметка лъсна тоталната липса на автентична политическа аргументация на синята партия, която, очевидно, на този етап няма какво друго да предложи на избирателите си, освен рефрена "долу БСП".

На форума не бе проведен разговора чии интереси СДС защитава и как ще убеди хората, че именно предлаганата от дясно политика е печеливша както за тях, така и за страната.

Познатият триумвират - Надежда Михайлова, Николай Младенов и Владимир Кисьов, обяви решението на Националния съвет да продължат да водят политиката на "прозрачност и диалог с хората". И нито един делегат от Националния съвет не се осмели да каже, че това, за което те говорят, не е политика, а инструмент за провеждане на политика.

Напразните илюзии, че този път в СДС нещо ще се случи, имат своето съвсем реално обяснение. Дебатът за политиката в СДС и самото правене на политика от година и половина са заменени от вътрешни интриги, дебнене и мръсни номера, които отнемат съществена част от вниманието и енергията на сините. Тонът се задава от НИС на СДС и неговия лидер Надежда Михайлова, която и на заседанието на Националния съвет започна с питането къде се прави политиката на СДС - в НИС, в парламентарната група или във фондация "Демокрация", обвинявайки Иван Костов, че ѝ пречи да управлява.

Задавайки въпроса, обаче, Надежда Михайлова едва ли е очаквала той да намери отговор. По-скоро е предпочитала проблемите отново да бъдат заметени зад вратата, за да не се наложи да обяснява, например, какви точно идеи и политика е поискала да реализира по време на своето лидерство и как Иван Костов ѝ е попречил да го направи.

Самият Костов също се представи доста под очакванията на своите симпатизанти, някои от които дори бяха готови да го последват в нова формация, отцепила се от "това СДС на Надежда и Антоан". Костов дори не попита кой е спретнал провокацията с ромската група, дошла да скандира името му пред входа на НДК, нито защо партията не го е подкрепила в скандала с фондацията.

Бившият премиер от своя страна също беше пощаден, защото никой не го запита с какво послание ще се обърне днес към мнозинството столичани, подкрепили Стефан Софиянски, въпреки призива му да не гласуват за "помияра на царската трапеза". Междувременно, на Костов и съмишлениците му няма как да е убягнало, че СДС вече също е наредено до Софиянски - следователно, също помиярства (на чия ли?) трапеза и че тази политика дори е утвърдена с декларация на Националния съвет.

Така на Костов му бяха спестени неудобни теми, но пък и той, от своя страна, спести неудобството на Надежда и НИС, като не повдигна въпроса на базата на какви принципи се съюзи с отявлен клиентелист като Антоан Николов, представляван от коалиция "Гергьовден - БЗНС-НС - ДП" и каква е принципната разлика между компроматите, които вадеше срещу нея Богомил Бонев от името на Чорни и онези, които самият Чорни вади срещу него.

В крайна сметка, спорещите групи в СДС взаимно се опаковаха и старателно избягнаха всяка по-сериозна дискусия, която би изкарала наяве същинските проблеми.

СДС остана заложник на вътрешните си страхове, липсата на политическа енергия, нови идеи и кадрови дефицит. В момента то прилича на тенджера под налягане със снет винтил, която в най-скоро време ще избухне.

Превантивна мярка срещу подобно развитие беше идеята на Филип Димитров, подкрепена от Екатерина Михайлова и Асен Агов, вътрешните тенденции в СДС да се легитимират чрез свои представители в нещо като партиен борд. Независимо от критиките, които могат да бъдат отправени към подобна формула, тя имаше поне две достойнства - вътрешните различия да се признаят и спорът да се води от ясно заявени позиции.

Надежда Михайлова обаче съзря в тази формула заплаха за собственото си лидерство, а самият Национален съвет се оказа достатъчно малодушен, за да настоява за някаква промяна на статуквото.

И докато СДС се упражнява в евтина демагогия на тема "прозрачност и принципност", мутрите отново превземат държавата под благосклонния поглед на политиците и прокуратурата, организират се масови акции срещу поети от правителството европейски ангажименти, България е обвинена, че шпионира натовските си съюзници, а хората продължават да се чудят как да си плащат зимните сметки.

СДС - първата политическа сила в дясното пространство - не адресира нито един от текущите проблеми на обществото, нито пък предложи стратегия за десния проект в България. За момента аргументацията на дясното обединение е по-скоро в количествени параметри - ще имаме мнозинство за правителство, но не и в качествени - как това мнозинство ще гарантира честни правила и просперитет на обществото.

Заглъхна и темата за християндемократическите ценности - вероятно защото въпросът за морала и политическата отговорност стоят много високо в скалата на тези ценности.

Споделяне

Още от България