СДС може да предотврати победа на Борисов или Дончева в София

Много хора вероятно ще ме намразят за подобно мнение, но разумното решение за всеки един заклет или колебливо реещ се седесар, включително и за освеженото ръководство на синята партия, е да оттегли своя кандидат Герджиков.

Че Герджиков няма да спечели кметските избори, няма. Защо му е на СДС още една загуба? Защо да не си припише една победа? А и да загуби Гаврийски, СДС нищо няма да загуби.

СДС се променя. Поне така твърди. СДС иска да действа решително, умно, достойно. СДС също иска да консолидира дясното пространство. Поне така твърди.

Какви са логичните заключения от всички тези исканици? Заключението е едно – СДС да подкрепи Гаврийски. Няма ли това да е смело, достойно и умно решение? Няма ли подобно решение да е демонстрация на сила? Още повече, че Герджиков не е издигнат от това ръководство. Ако СДС може да спре сметката за телефон на предишния си лидер, сигурно ще може да се отърси и от кандидата за кмет, избран от предишното ръководство

Помислете също и за постоянните твърдения за дясна консолидация. Консолидацията се прави чрез електората, не чрез недопечени коалиции три дни преди изборите. Ако СДС иска да консолидира дясното, да подкрепи Гаврийски и да каже – ние сме тези, които могат да консолидират, защото имаме чувство за достойнство и самочувствие за компромиси.

Разбира се, има един голям проблем в това решение. Костов. Костов е отцепник. Никой уважаващ себе си седесар няма да му отстъпи и сантиметър синя земя. Ако може Костов да бъде заровен в градинката пред Кристал и само главата му да остане отгоре и да се моли за милост, истинският седесар ще е пръв, които ще викне: “Няма милост за тебе!” и ще хвърли камък по изменника.

Сега ли е обаче моментът за подобни страсти? В ръцете си СДС има прост избор – да допусне избора на Бойко Борисов или Татяна Дончева за кмет на София или да не допусне никой от тях да оглави столицата. Ако някой от тях спечели, основната вина ще носи СДС. Не защото СДС ще осигури победата им, а защото СДС има възможността да я предотврати.

Подкрепата за Гврийски би била и енергична морална подкрепа за десния електорат. Онези, на които им е омръзнало да се занимават със сините дрязги ще си кажат: “Я, тия май се съвземат. Що да не взема да оставя бирата си за половин час и да пусна една бюлетина.”

Когато някой прави жертва и публичен жест, другите го следват и го подкрепят. Това е проста човешка реакция, която СДС би могъл да използва.

Гаврийски не ми е любимец. Не го знам, не го познавам. Още по-малко пък Костов ми е любимец. Но наистина ли смятате, че Бойко Борисов е оня, дето трябва да стане кмет на София? Просто помислете. Или пък Татяна Дончева? Наистина ли мислите, че те ще спретнат града? Не ми се вярва. Софиянци дълбоко ще се потиснат, ако БСП превземе и този пост. Вероятно скоро след изборите ще настъпи и дълбоко униние, ако генералът спечели.

Софиянци ще оценят жеста на оня, който успее да обърне нещата в полза на някой, който и политически и професионално би трябвало да им е по-близък.

Разбира се, всичко започна с това, че Костов не се кандидатира за кмет на предишните избори. Ако се беше кандидатирал, много вероятно щеше да спечели и сега цялата политическа картина в страната щеше да е по-друга. Вероятно и локвите кръв по софийските улици щяха да се по-малко.

Какъв обаче трябва да е отговорът на СДС? Камъни в прозорците на ДСБ? Пирони в гумите на бившия син премиер? Или димка в офиса на отцепниците? Вероятно това им се иска на много седесари. Вероятно имат всички основания за подобни страсти. Но ако наистина искат синя София, ако наистина искат дясна консолидация, ако наистина искат скъсване с миналото провалено управление на София, ако наистина имат смелостта да бъдат политици, седесарската управа има един ход. И то много силен ход. Да подкрепи Гаврийски за кмет на София. Включително и Герджиков. Той също би спечелил от подобен необичаен жест.

[email protected]