СДС не предлага алтернатива

Г-н Димитров, какво не се случи и не се каза на Националния съвет на СДС?

Неизказаното и неслучилото се на Националния съвет (НС) е по-ясен индикатор за състоянието, в което се намира партията, отколкото това, което беше казано. Много от анализаторите се опитват да представят условния дебат на НС като изказани тези, коригирани тези, сблъсък на мнения, но остана едно огромно и много важно поле от въпроси, към които никой не пожела да коментира и анализира. Това поле от теми, осмислящи битието на СДС като политическа сила, като че ли е най-тежкият проблем за партията.

Истина е, че СДС се е представил на изборите по-добре, отколкото много от неговите зложелатели са очаквали, но също е истина, че са налице ясни индикатори за това, че партията не се е възстановила от шокиращите изборни резултати от 2001 г. Оценката на изборните резултати трябваше да потърси причините за това.

Аз съм противник на тезата за лявата вълна, но е безспорно, че БСП води убедително в три съревнования - съревнованието за възстановяване на основните "корпуси" гласоподаватели от преди 2001г., води и в достъпа до властта чрез реализацията на кадри в сегашното властово статукво, води и по отношение на визията за близкото бъдеще с избора на коалиционен партньор в лицето на ДПС , а и на многото усилия за разширяване на спектъра към ВМРО като балансьор на националистичните или етнически тенденции. Ако приключи успешно и "скачването" с споменаваната напоследък партия на Богомил Бонев, БСП е пред завършване на конструкцията социално-либерална коалиция, която ще предложи като решение, заместващо сегашното мнозинство. Така че БСП е напред като цяло в това, че стъпка по стъпка налага себе си като "единствената" политическа сила, която ще дойде на власт след НДСВ.

Тревожното е, че няма признаци СДС като анализ на резултатите от изборите да противопоставя алтернативна формула на бъдещото управление. Пределната обтекаемост на оценките, комбинирана с дребнотемие - като спор за това Никола Николов да бъде ли в групата или не, или пък дали партията се ръководи от един или два центъра - не могат да запълнят голямата празнота от отсъствието на оценка за изминалото десетилетие, през което партията е била двигател промяната на България, нито празнотата от липсата на визия за това какво е достойното място на България в Европа и в 21 в.

Имаше ли вариант разговорът на Националния съвет да тръгне в тази посока, за която Вие говорите?

Подобна визия не може да се роди кабинетно, след като седнат няколко "умни глави" и подредят с аналтичните си умения тези в популярен и разбираем вид. А и самата обявена тема -оценката на резултатите от местните избори - не предполага по дефиниция обсъждане на програмни документи. Но едновременно озадачаващо и тревожно е, че партията отказва или избягва да обсъжда някакъв национален политически и стопански дневен ред.

След лансираните "24-те идеи, които ще променят България" СДС не се е връщал към националния дневен ред, а само в рамките на парламентарните дискусии е имал отношение към отделни елементи от текущите процеси.

В излъчваните от СДС послания преобладава някаква смесица от удовлетвореност от случващото се, когато се оценява общото състояние на партията ( което е сигнал за персонална удовлетвореност), и предпазливост и емоционална приповдигнатост, когато се постави какъвто и да е въпрос, който може да бъдет припознат като засягащ някакво съвсем персонално "статукво". Изначално политиката, водена от страхове и съмнения, не може да бъде конструктивна.

Мисля, че е изключително полезна идеята, миналите и настоящите председатели на партията, в този си формат, да се опитат със собствения си интелектуален капацитет (разбира се и със сътрудници, които са с състояние да привлекат), да изработят проект за СДС в 21 век и България в Европа.

Действителната заявка за управление и ключът към него технически може би се съдържа в това как ще се "изработи" управленска коалиция, но нейната устойчивост зависи и от програмното съгласие на въвлечените партньори.

С пропускането на тази възможност през следващите 6-8 месеца, СДС ще застане отново пред дневен ред на избори, независимо предсрочни или редовни, и ще бъде изправен пред приключен преговорен процес с ЕС. Но технологията за преговаряне в целия присъединителен процес ще се е случила само, защото България се е нагодила към техническите условия за водене на преговори. Никой от политиците няма да е поел отговорност за ценностите, солидарността, идентичността, бъдещето и меналото на демокрацията към които технически условия на присъединяване нямат отношение.

Защо според Вас мнозинството в Националния съвет видя някаква заплаха във възможността тези четирима председатели на партията да се срещнат ?

Истина е, че е възможно да съществуват проблеми, производни на това, че и четиимата председатели са действащи политици. Но отговорността им към собствената им партия няма как да бъде сведена само до оптимално благоприятна лична реализирация. Ако СДС продължава да бъде схващан като партия, в която постоянния въпрос е "Кой е в съюза, кой ще бъде извън съюза, кой ще бъде лидер или близо до него и кой няма да бъде", партията ще остане една структура от функционери, която на практика ще "натири" извън партията всеки друг смисъл, осен технически властовия.

Ако четиримата лидери не намерят начин да направят форум, който работи за платформата и визията на СДС за България, за себе си и партньорите си, не може да се очаква, че инерцията ще произведе тази визия. Инерцията, такава, каквато е в момента, ще доведе до ляво управление. Липсата на смелост, предпазливостта и несъзнаването на мащаба на отговорността, ще доведат социалистите на власт. И никакви заклинания за спиране на "неформираните" социалистите няма да имат смисъл съвсем скоро. След 2006 г БСП ще бъде една от стандартните социалистическите партии в страна от европейското семейство. В това семейство кръвните роднини имат еднакви права с припознатите.

В случай, че тази програма стане факт, смятате ли, че СДС има кадрови ресурс да я адресира политически?

Ако една партия не мисли себе си като способна да реализира национален проект, то тя няма основания да претендира да бъде нито първа в дясното, или каквато и да е друга първа. Дори и ако няма ресурс в партията в България би трябвало да има. Отказът от търсенето му би бил шокиращ избор.

А как тълкувате въпроса на лидера на СДС Надежда Михайлова за това къде се прави политиката на СДС - в НИС, парламентарната група или фондация "Демокрация"?

Като един безсмислен въпрос. Това е безсмислена дилема, защото политиката се прави навсякъде. Тя се прави и в Общинския съвет в Плевен, и в Общинския съвет в Гулянци, тя се прави и в една неправителствена организация. Разбира се, всеки я прави, в рамките на една организация, такава, че да е съотносима с целите на България. Когато тя е съотносима само с хоризонта на личната кариера на който и да е ръководител, колкото и изключителен да е той, тази политика бавно започва да губи смисъл. СДС за съжаление не е намерил формата на националната си политика през 2004-та, 2005-та. Тя е заместена с формат, който въобще не кореспондира с идеята СДС да стане национална партия или водеща партия в дясната коалиция.

Ако на този Национален съвет не се е говорило за национална политика, за какво е бил дебатът?

Говорило се е по един начин, който е малко нереалистичен. За съжаление изборните резултати в страната са много по-малко оптимистични. С всички условности на интерпретацията на резултатите, получени за общински листи, те са около или под критичния за СДС праг от половин милион гласа. Свеждането на политиката до дилемата самостоятелно участие на избори или участие в коалиция, или пък първо сами на избори, а след това ще мислим за коалиция, е един от сигурните белези за заобикаляне на болезнените, но жизнено важни теми. Вече споменах, че социалистите са напреднали в обсъждането на социално-либералните варианти.

А как трябва да се мисли коалиционната политика?

СДС има много разнообразен опит с коалиционната политика, затова едно от предимствата на идеята да се съберат четиримата председатели на партия е, да намерят верния модус на коалиционната политика, тъй като не съществува един единствен или най-добър вариант. За това пък може да бъде изработен най-легитимен, за което ще послужат авторитетите.

Коалициите могат да се развиват по различни начини, но някой трябва да определи параметрите, които са допустими или недопустими за СДС. Докъде свършва конкуренцията със ССД и откъде започва партньорството. Софийската общинска коалиция е плод на обстоятелствата и принудата. Задължително е да се оценят всички функционални конфигурации сложили се в по-големите общини.

За съжаление, през последните 10 години преобладаващо политиката се е случвала за СДС или партията е въвличана в нечия политика. Мисля, че е дошъл моментът СДС да постави ново начало, защото в противен случай партията ще идва на власт само, когато обстоятелствата позволят, а те ще бъдат режисирани от други.

Да вземем за пример оценката на Костов, че НДСВ се е сгромолясало като политическа конструкция. Дотук добре, но за партията СДС проблемът е защо традиционни сини избиратели веднъж през 2001 г. гласували за НДСВ предпочитат да се присъединят към неграсуващите.

Но признаването на това ще наложи и поемането на политическа отговорност, а явно това се избягва?

Търсенето на политическа отговорност няма да реши нито един от припознатите проблеми на СДС. Историческата отговорност на СДС е колективна. Това, че се е случил Костов, е просто защото е имало Филип Димитров; това, че се е случила Екатерина Михайлова или Надежда Михайлова е, защото ги е имало всички преди тях. Обръщането на хоризонта и осмислянето на проблемите на България е единственото полезно, което би могло да се случи.