СДС в капана на дясното обединение

Стефан Софиянски изненада неприятно СДС с предложението да се възстанови вестник "Демокрация". Той определи вестника като условие, за да започне обединението на дясното пространство. "Ние говорим за прозрачност, за диалог с обществото. Той е немислим без вестник "Демокрация"", заяви лидерът на ССД малко след като стана известно, че печели кметския пост в София срещу кандидата на левицата.

Защо Софиянски се сети за "Демокрация"?

Вестникът е една от болните теми на синята партия. Решението за неговото спиране, взето почти година след загубата на парламентарните избори през 2001, не беше лесно за партията. В продължение на месеци това беше основна тема на всяка среща в клубовете, на всяка обиколка на ръководството на СДС из страната. Лидерът Надежда Михайлова и хората около нея обясняваха, че не е работа на една партия да издава вестник, че липсват пари, но обещаваше, че ръководството на СДС ще търси начин да върне вестника на читателите.

В отвореното писмо, с което обяви спирането на изданието, самата Михайлова обяви, че "Демокрация" е не просто вестник, а един от символите на СДС.

Тя обвърза закриването на вестника с нежеланието си да вземе пари от хора, които ще мислят, че така купуват СДС. "Разделяме се с един от своите символи, за да не превърнем клиентелизма в символ" - с тези думи Михайлова се аргументира защо не желае да приеме финансиране отвън.

До скоро името на Стефан Софиянски беше синоним на клиентела, а парите му бяха нежелани в сините среди. И как няма да е така, след като от 13-та конференция на СДС на всеки въпрос, свързан с него, се даваше отговор от типа: "Не съм със Стефан Софиянски, защото ако търсех лесния път, щях да създам и аз поредното икономическо лоби вътре или извън СДС "(Надежда Михайлова).

Първият тур на изборите в София промени отношението към лидера на ССД. От "лидер на друга партия " предал "СДС в най-трудния момент", Софиянски се превърна в "естествен избор" за столичани и в символ на антикомунизма.

Подкрепата, която СДС му делегира за балотажа, постави партията в много деликатна ситуация. Ако до преди победата Софиянски играеше ролята на смирен и с готовност приемаше всички условия на сините - да се отрече от НДСВ, да въведе нов стил на работа в общината, ходеше им на крака на "Раковски" 134, след победата на 2 ноември той даде първия знак, че се чувства по-силен, отколкото сините предполагат. Защото да поискаш възстановяване на "Демокрация"е

директна заявка към твърдия електорат на СДС.

За някои хора от синята централа това е открит опит на Софиянски да изземе лидерските позиции в СДС. В някакъв степен това е ход и срещу Иван Костов, защото марката на вестника е собственост не на партията, а на фондация "Демокрация " Софиянски спечели тези избори благодарение на СДС и на това, че вотът беше антикомунистически, убедени са мнозина от централата на "Раковски" 134. Според тях в. "Демокрация" е проблем на СДС, а не на дясното.

Според други изявлението на Софиянски трябвало да се разбира като знаков жест. За тях Стефан Софиянски е шансът на СДС да си възвърне онези избиратели, които по една или друга причина са оттеглили подкрепата си за съюза. Тъкмо дистанцирането му от СДС прави възможно той да обере гласовете на онези, които през 2001 са гласували за царя например, смятат някои от сините. В лицето на Софиянски те привиждат и човека, който ще намери общ език с онези хора от НДСВ, които ще бъдат фактор в политиката дори и когато Симеон се оттегли.

Разминаването във възгледите на сините авторитети е силен знак, че тепърва ги чака остър дебат и той съвсем няма да е за това да се възстановява ли вестник "Демокрация".

Сега ще трябва да се избира пътя, по който да се развива СДС и дясното въобще. До скоро

СДС живееше със самочувствието на монополист в дясното пространство,

но след победата на Софиянски, който легитимира партията си в национален мащаб, той вече няма как да бъде заобиколен.

Това обаче не е проблем на Софиянски, а на слабостта на СДС и неговото настоящо ръководство, което не успя да разшири влиянието на партията за двете години в опозиция и чийто лидер позорно изгуби изборите в "синята крепост" София.

Освен това СДС в момента няма нито свежи идеи, нито проект, който да предложи на избирателите, освен подарения от Софиянски призив "да се обединим, за да не дойде на власт БСП".

Това обяснение е по същество негативно - то не казва каква точно е дясната алтернатива и с какво тя е по-добра за избирателите. То можеше да бъде използвано като мобилизация за гласове в критичния момент на балотажа в София, но не може да бъде отговор на въпроса с какво десните са по-различни от левите.

Да не говорим, че това послание по никакъв начин не адресира основните проблеми на обществото, свързани с почтеността в бизнеса, зависимостта на политиците, тоталната безнаказаност в държавата и т.н.

В този смисъл твърде любопитно би било как би изглеждал възстановеният вестник "Демокрация" и какво послание би отправял към публиката, след като самите десни партии нямат автентично послание.

Така или иначе, Софиянски отправи сериозно предизвикателство към СДС и сега топката е при сините. В момента за тях важи същото, което преди година генералният секретар на НАТО отправи като призив към България -

реформирайте се, или отпадате.

Политиката е конкуренция на идеи, личности, платформи. Никой в СДС не може да се сърди на Софиянски, че е напуснал партията, след като не е бил съгласен с нейните тогавашни лидери и политическа линия. Излязъл е на свободния политически "пазар", поемайки всички последващи рискове. Ако СДС бе успял да осъществи широко прокламираното "проветряване" и "отваряне" към хората, може би шансовете на Софиянски щяха да са силно ограничени, а СДС да възстанови загубените си позиции от изборите през 2001 г., особено на фона на провала на НДСВ. Това обаче не се случи и никой, освен настоящото ръководство на СДС не може да бъде обвиняван за неуспехите.