Селското стопанство с най-голям ръст в икономиката ни през 2016 г.

Българското селско стопанство е нараснало с 4.3 процента през 2016 г. и е било най-ефективно функциониращо спрямо останалите сектори на икономиката на страната и то при положение, че заема дял от едва 4.4 процента в структурата на брутната добавена стойност. Ръстът при услугите, заемащи 67.6 на сто от икономиката ни, е бил 3.3 на сто, а с 1.7% е увеличението при индустрията, заемаща 28%.

Това се посочва в месечния икономически обзор на "Райфайзенбанк (България)" с коментар на данните, налични към март, който бе публикуван в понеделник. Финансовата институция отчита, че главно външното търсене е повлияло положителната динамика на икономиката.

Водещ фактор от страна на вътрешното търсене е било крайното потребление, даващо 1.4 процентни пункта към ръста на БВП, следвано от брутното капиталообразуване - с 0.2 процентни пункта.

"Нарастването на крайното потребление бе резултат от увеличено индивидуално потребление, от което най-значителен принос имаше потреблението на домакинствата, което бе движено не само от нарастването и при двата компонента на дохода в рамките на брутната добавена стойност, но и от снижаването на лихвеното равнище в страната“, коментира икономическият анализатор на "Райфайзенбанк" Емил Калчев.

От страна на предлагането, положителен принос за ръста на БВП са имали услугите (1.9 процентни пункта), индустрията (0.4 процентни пункта) и селското стопанство (0.2 процентни пункта).

В анализа се посочва още, че към януари 2017 г. брутният външен дълг на страната възлиза на 67.4 млрд. лв., което е с 1.7 млрд. лв. повече от януари година по-рано. В рамките на общия ръст на брутния външен дълг, дългът на държавното управление е нараснал с 2.5 млрд. лв., докато външната задлъжнялост на останалите три институционални сектора (банките, фирмите и другите сектори) се е понижил с общо 800 млн. лв.

Кредитите към фирми и граждани отново са се увеличили през януари - с 1.6% на годишна база, или с 1.2 млрд. лв., достигайки 49.2 млрд. лв. При кредитите към домакинствата се отчита по-голямо увеличение от 4% (727.0 млн. лв.), до 18.6 млрд. лв., докато при кредитите към нефинансови предприятия ръстът е малко по-слаб - 2.5% (468.4 млн. лв.) до 30.6 млрд. лв.

През януари нивото на лошите и преструктурирани кредити (без овърдрафт) отбелязва спад с 3.1 процентни пункта спрямо същия месец миналата година до 20.1%, оставайки на относително високо ниво, сочат още данните на банката. Делът на лошите и преструктурирани кредити на фирмите се е понижил с 3.5%, достигайки 24.4% (5.2 млрд. лв.), докато при домакинствата той е спаднал с 2.4 на сто, до ниво от 14.9% (2.6 млрд. лв.).