Сериозно между Козлодуй и Брюксел

Цяла седмица правителството и подкрепящото го мнозинство се тупат взаимно по гърбовете и се поздравяват за “дипломатическия пробив” около заплетения случай, наречен АЕЦ “Козлодуй”.

Цяла седмица всички, които нещо разбират от атомна енергетика и от европейска интеграция, гледат неразбиращо и някак не могат да проумеят какъв е този пробив и кое му е дипломатическото.

Защото Милко Ковачев, Меглена Кунева и Соломон Паси, а след тях и целокупното правителство, сътвориха една оферта към Европейския съюз, в която същност се казва следното:

“Вие искате да затворим блокове 3 и 4 през 2006 г. по политически причини. Ние не знаем как да ви опонираме политически. Признаваме ви за победители в политическия дебат. Затова се съгласяваме да затворим блокове 3 и 4 през 2006 г. Но това признание ще ни донесе проблеми вкъщи, в България. Затова ви молим да пратите проформа някаква комисия, определена от вас, която да изглежда експертна и техническа и която да потвърди експертно и технически необходимостта от затваряне на блоковете през 2006.”

С този гениален дипломатически ход нашите министри се надяват да запушат устата на опозицията, на ядреното лоби и на останалите си опоненти в България и да излязат, ако не целите в бяло, то поне не много оцапани от трудната ситуация.

Нека сега да видим как стоят всъщност нещата.

Първо, за Европейския съюз проблемът с блокове 1, 2, 3 и 4 никога не е бил технически. Става дума за ангажимент, поет първоначално от Г-7, а по-късно и от всички страни - членки на Съюза, че за да не се допусне втори Чернобил, всички съветски реактори в страните от Централна и Източна Европа трябва да бъдат затворени, щом изтече фабричният им срок на годност. Европейските политици са поели този ангажимент пред избирателите си и никакви технически комисии не могат да отменят политически дадената дума. Тази си позиция те потвърдиха още веднъж през настоящата година в общата позиция на Съюза по глава “Енергетика”.

Второ, България, Литва и Словакия имат нещастието да притежават реактори, чийто срок на експлоатация изтича някъде около годината, в която се очаква те да бъдат приети за пълноправни членове на Европейския съюз. Това дава възможност на европейските политици да използуват още един инструмент за натиск върху тези три страни и да ги принудят да направят тежкия избор - по-бързо приемане в Съюза, но със затворени съветски реактори, или отлагане на приемането в Съюза.

Трето, България, ако се приеме формулата 10+2, ще бъде приета за член на Европейския съюз в неопределеното бъдеще и един нерешен козлодуйски проблем ще позволи на Европа наистина да я запрати нанякъде дори не заедно с Румъния, а направо с Турция.

Междувременно Словакия и Литва са несъмнени участници в първата група на разширението.

Четвърто, именно защото са в първата група, а са в първата група и защото по-добре си водят преговорите, Литва и Словакия успяха да договорят крайни срокове за затваряне на техните спорни реактори чак в края на експлоатационния им период. Но не след края! Те просто договориха дати на затваряне, които съответстват при нашите реактори на 2008 г. за трети блок и 2010 г. за четвърти блок. И техните експерти, и техните международни проверки показваха, че блоковете им могат да издържат още доста години, но те направиха жертвата и се съгласиха да затворят блоковете си, за да станат по-бързо членове на Европейския съюз.

Нашите сегашни политици преговарящи се отказаха от възможното и постижимото. На политическата маса за преговори те можеха да настоят и да получат еднакво третиране с Литва и Словакия и да договорят затварянето на блокове 3 и 4 през 2008, съответно 2010 г., както и съответните финансови компенсации за намаляването на енергийните възможности на страната, а защо не и финансиране за строителството на нови блокове в Козлодуй или Белене, с участието на европейски фирми и европейски фондове.

Такова поведение обаче би било присъщо на български политици с чувство за отговорност и с намерение за трайно присъствие в политическия и обществения живот. Днешното гастролиращо правителство, подкрепено от едно вече рушащо се еклектично мнозинство, очевидно няма такива намерения. При очевидната загуба на подкрепа отвътре, то отчаяно търси временни патерици отвън.

Например похвала от Брюксел за пълно послушание и бързо приключени преговори. Това личи и от опита да се скрият от обществото новите български позиции по затворените глави за преговори.

Или например извинение с МВФ за отново несъстоялите се несимволично увеличение на доходите, намаление на данъците и нова икономическа политика. Пак чухме велики идеи за нови инвестиционни фондове с пари от резерва, за рязко увеличаване на доходите и за нулеви ставки на данъците точно преди пристигането на мисията на Фонда, за да има на какво мисията да каже твърдо "не" и така правителството да си измие пак ръцете по пилатовски.

Или лелеяната покана за НАТО в Прага, която се очаква да предизвика такава еуфория, че българските граждани да забравят всичките си проблеми и да завъртят весели хора и ръченици. Нещо подобно, ако си спомняте, се очакваше и при падането на шенгенските визи, но някак не се получи.

Днешните гастролиращи министри вече са си сложили билетите за Мадрид, Лондон, Ню Йорк и другаде в джоба и имат само една важна задача - да издържат до следващата замяна на външен дълг, до приключването на приватизацията на “Булгартабак” и на БТК и до още някое друго полезно за кукловодите на правителството действие, преди да поставят ОК и дата на заминаването върху билетите.

А ние пак ще си останем тук, между Козлодуй и Брюксел.