Шах на царя, или защо НДСВ не можа да бъде партия?

На пръв поглед нелепият фарс, разигран с партийната регистрация на НДСВ на 26 януари, демонстрира за пореден път безсмислието и абсурда, в който попадна България, гласувайки за политическия проект "цар - премиер - спасител на нацията за 800 дни". Защо се отдръпна Симеон, защо отложи регистрацията на собствената си партия, която трябва да бъде неговия инструмент за ефективна мобилизация на подкрепа и за интегрирано управление?

Логиката на поредния завой на 180 градуса на царя - премиер е относително проста. В качеството си на политически лидер и министър председател той - подобно на всеки политик - се нуждае от инструмент за организация и мобилизация на собствените си политически ресурси - привърженици, депутати, министри, партньори. Този инструмент е политическата партия, или - в краен случай - партията, маскирана като "национално движение". В случая с НДСВ, конституирането като политическа партия е още по-наложително, предвид хаотичния начин, по който бяха събирани през миналата пролет настоящите депутати, а по-късно - и министрите на движението.

Вече седем месеца това сборище от нямащи нищо принципно общо помежду си хора

съществува в българския парламент в "насипно състояние",

произвеждайки лобисти на икономически групировки, вътрешни групи по интереси и ситуационни котерии, но не и парламентарна група на едно, Божем, управляващо мнозинство. Проблемите на парламентарната група са и проблеми на самото правителство. Броени месеци след като размахваха шарени фланелки срещу Иван Костов и Муравей Радев, младите юпита забравиха лондонските маниери и се изпокараха помежду си. Това рефлектира не само върху качеството на поредното споразумение с МВФ и върху шансовете за приватизация на "Булгартабак", но - и преди всичко - върху потенциала на задкулисните играчи на политическия Олимп

като "регента" Стоян Ганев и лобиста на "Възраждане" Димитър Калчев

да конструират второто издание на беровия тип политически режим в България.

В своята цялост, гореописаната ситуация е достатъчно драматична, за да подтикне премиера Сакскобургготски да побърза с регистрацията на политическата сила НДСВ в опит да се сложи минимален ред и организирана дисциплина в редовете на царедворците. Но за Симеон ролята на премиер е временна. Нито за миг той не изпуска от хоризонта на амбициите си крайната цел - възстановяване на монархията в България. От гледна точка на статута му като цар, оглавяването на политическа партия би имало преки последствия на делегитимация и "дескрализация" на неговите претенции за короната. Изправен пред дилемата да избира между две пряко противоположни тактики на политическо поведение - да регистрира и оглави НДСВ като партия, или да отхвърли подобен акт, Симеон очевидно

предпочита да избягва окончателното решение,

да лавира и отлага, включително с цената на гафове като този от 26 януари в НДК.

Към аргументите на вътрешното раздвояване у Кобурга очевидно трябва да се прибавят и растящите конфликти в парламентарната група на НДСВ по повод предстоящата регистрация. Кой ще оглави партията, на чийто връх - без спор - почетно ще се извисява самият цар - премиер? Този въпрос изостри конкуренцията между фракциите и групировките на царските депутати и обещава още по-големи битки в краткосрочно бъдеще. Освен чисто котерийните спорове за водачество на царската дружина, в НДСВ започват да се проявяват публично и принципни политически разногласия за идентичността на движението.

Депутатите, които са работили върху документите за регистрация очевидно споделят дясноцентристка, християндемократическа политическа идентичност. За мнозина други с по-леви убеждения движението трябва да остане центристко и без ясна идентификация. Може би бившия завеждащ отдел "Пропаганда и агитация" на ЦК на БКП и днешен царски депутат Петко Ганчев също има мнение по въпроса. Може би затова и в проекто-декларацията за несъстоялото се учредяване, НДСВ се определя като партия "консервативна, либерална, със силна социална насоченост".

Отлагайки регистрацията, Сакскобургготски очевидно цели да заглуши избуялите конфликти, да фрустрира и

отнеме инициативата на основните претенденти

за контрол върху структурите на бъдещата партия, да ги унизи публично и да възстанови измамното спокойствие на блатна аморфност и кротко надпартийно послушание в царската парламентарна група. След 26 януари никой няма да смее открито да вдига глава, което успешно отлага проблемите на царя - премиер. Именно в този пореден акт на публично унижение се крие голямата, дългосрочна грешка на политическия лидер и кандидат-цар Сакскобургготски. Очевидно, след като са се съгласили да станат царедворци без идея, без програма, без принцип, само заради интерес, хората около Кобурга са склонни да понесат по-тежки удари върху личното си достойнство, отколкото могат да си позволят свободните личности - във и извън политиката. Но всяко търпение си има граници.

След като натрапи на парламентарната група избора на Петър Стоянов за кандидат -президент на НДСВ, Сакскобургготски трябваше да стане свидетел на демонстративния отказ на мнозинството свои депутати да работят за каузата на Стоянов. (Отделен въпрос е дали това е било наистина неприятно за Кобурга.) Нанасяйки публично унизителни удари на близките си помощници от микрофона в НДК, премиерът Сакскобургготски ще получи измамно успокоение и послушание. Оттук нататък зад гърба му съзнателно и

целенасочено ще работят силни лични и групови интереси,

насочени срещу неговата стратегия да използва своите сътрудници и симпатизанти като безгласни пешки в полза на дългосрочните си лични цели. След 26 януари амбициите и дневните редове на царя - премиер и на неговите царедворци ще започнат все по-отчетливо да се различават. "Шах на царя" ще обявява не опозицията, а безименни фигури в неговия тил.

Оттук започват да се разтварят и нови възможности за еволюция и нормализация на българската политическа система, деформирана от популисткия политически апел на Симеон Втори. Предизвестеният провал на НДСВ да се превърне в нормална политическа общност и предстоящото мъчително и зрелищно

разпадане на движението на нормални политически фракции

ще доведат до обновен баланс на "ляво" и "дясно" в българската политика, ще дадат шанс на демократичните политически институции и инструменти да се справят по цивилизован начин с тъжните последствия от провала на политическия проект Сакскобургготски, който пред очите ни се изражда в пореден успешен опит на групировките да разграбят България, кокетирайки със или изнудвайки (според случая) безпомощната държавна власт…

Жалките, и в известна степен необратими последствия от този злополучен политически експеримент са, че в българската политика отново победоносно се настаниха интригата, унижението, непрозрачността, неглижирането на гражданството и неговото право на информация, злоупотребата с понятия като почтеност и морал. Цената за които отново ще плати българското общество, повярвало в поредната илюзия за чудотворно избавление от необходимостта да вземе отговорността за живота си в собствените си ръце.