Шамари, прокурори, белезници. Една обикновена пернишка история

Мине, не мине някой и друг месец и едно пернишко семейство нахлува с шут и шамар в актуалния дневен ред. Той така или иначе е доста осакатен, та не пречи да го прецакаме още малко с подобни теми. Какво да правиш, такова е обществото, такъв му е редът, такива са му прокурорите.

Миналата седмица се разбра, че прокурорът Бисер Михайлов е бил арестуван по подозрение, че пребил жена си и я е пратил в болница с черепна травма. Миналата година синът на прокурора - Васил Михайлов - бе арестуван по подозрение, че е пребил един куп народ.

Тук можем дълго да се шегуваме за Перник, винкели и да си упражняваме черния хумор с вицове като този: Една перничанка казала на мъжа си: "Ти ми изневеряваш, цял месец не си ме бил".

Но ситуацията съвсем не е смешна. Ако миналото лято медиите не се бяха намесили, прокурорският син вероятно още щеше да нанася побои наляво и надясно. Ако семейството на един пострадал от юмруците му не беше събрало смелост да говори открито, сигурно никой нямаше да разбере, че има такъв проблем.

И изведнъж се разбра, че местните прокурори не искат да работят срещу сина на колегата си и материалите бяха пратени по спешност в София. Притеснен от бурната обществена реакция, тогавашният главен прокурор Иван Гешев набързо отиде в Перник, за да увери всички, че лично ще следи делото. Още тогава бащата бе принуден да подаде оставка от ръководния пост, но остана в системата. Гешев го призова да напусне, но Михайлов си направи оглушка.

Сега главният прокурор е друг, но пернишката история си се развива както преди. Този път в ареста не попадна синът, а бащата. Майката, за която имаше данни, че е бита, се включи в национален ефир, за да увери, че никой не ѝ е посягал, а сама е паднала. И окачестви случилото се като "обикновен скандал". Толкова обикновен, че напомня множество други истории, в които жертвата на насилие е принудена и да го прикрива, за да не стане още по-лошо.

Но така или иначе признанията на съпругата, че не е пребита от мъжа си, свършиха работа и той набързо бе освободен от ареста поради липса на доказателства.

Впрочем това не е първият му досег с това място. В далечната 2010 г. същият магистрат бе задържан по подозрение за лихварство. След продължило няколко години разследване той бе възстановен на длъжност.

Откакто историята за подозираните побойнически наклонности на Бисер Михайлов е във фокуса на общественото внимание, много хора питат защо още е прокурор. Истината е, че няма никаква причина той да бъде уволнен. Такава и в момента не се намира.

Бащата не може да бъде държан отговорен за постъпките на пълнолетния си син. Самият прокурор, въпреки медийния шум около семейството му, всъщност не е направил нещо нередно. Или поне няма такива публични данни.

Той не може да бъде уволнен заради подозрение. Тук важи презумпцията за невиновност, а за магистрат – с още по-голяма сила. Тоест това, че е арестуван по подозрение в побой, не означава, че трябва да се раздели с поста си мигом. Тъкмо обратното – за подобно нещо може да се настоява, ако бъде окончателно осъден.

Това едва ли ще се случи. Поне по публично известната информация разследването срещу прокурора е обречено. Разследващите нямат преки свидетели на случката. Т.е., ако и обвиняемият, и пострадалата твърдят, че удари не е имало, всичко приключва.

Отстраняването от длъжност е съвсем друго производство, не наказателно, а административно. Всеки магистрат може да бъде уволнен с решение на Висшия съдебен съвет, но то подлежи на обжалване. С други думи, ако някой загуби работата си, само защото съдебните кадровици се опитват да замажат имиджов проблем, той много лесно може да бъде възстановен на длъжност със съдебно решение.

Не че съветът се е загрижил особено за имиджа на прокуратурата. Да, там има хора, които се чудят как биха могли да се отърват от постоянното повтаряне на фразата "прокурорският син това, прокурорският син онова" в новинарските емисии. Но истината е, че това няма как да стане. Институцията не може да бъде отделена от нарушителя, колкото и на някой да му се иска. А когато се окаже, че някой от институцията може да е нарушител, нещата стават съвсем зле.

Ето как се оказваме в положение нищо да не може да се направи. Още няколко такива истории и общественото одобрение за прокуратурата може да се окаже с отрицателна стойност.