Шарон и Нетаняху в жестока битка за власт

В десния ъгъл Ариел Шарон се готви за битката. Още по-надясно Бенямин Нетаняху също е готов да води ожесточена борба. Съперничеството между "Арик" и "Биби", които ще си оспорват партийните избори за лидерското място в управляващата дясна партия Ликуд, е лична вендета, която неведнъж е променяла израелската електорална сцена. Но сега залогът е по-висок, тъй като се очаква Ликуд да стане най-голямата партия, представена в паралмента, след общите избори на 28 януари. Това от своя страна означава, че нейният лидер ще бъде новият министър-председател. В проучванията на общественото мнение води Шарон.

Ясно е, че борбата между тях е на лична основа, твърди Шмуел Сандлер, полотилог в израелския университет Бар-Илан. Те имат дълга история на лоши взаимоотношения, добавя той.

Официалната надпревара за поста лидер на Лукид започна в началото на месеца, след като левоцентристката Партия на труда напусна коалицията на Ариел Шарон при възникнал спор за еврейските селища и бе решено да се свикат предсрочни парламентарни избори. Тогава, без да изглежда, че бяга от задължениета си на лидер на Ликуд, 74-годишният Шарон направи предложение на 53-годишния Нетаняху, известен като ястреб в израелския политически живот, която той не можа да откаже - да стане външен минисътр във временното дясно правителство. Политическите коментатори определиха като майсторски хода на Ариел Шарон да държи Нетяняху под око преди изборите.

Оттогова техните взаимни нападки се превърнаха в нещо обикновено за израелския политически живот. Нападките стават все по-остри, тъй като социологическите анкети сочат голяма преднина на Шарон пред неговия съперник. Но битката помежду им датира от избирите през 1996 г., когато Ариел Шарон осигури няколко хиляди гласове на крайнодесни религиозно настроени израелци, които бяха решаващи за избирането на по-младия на премиерския пост. След това Нетаняху продължи да държи Шарон извън правителството, като предложи желания пост на външен министър на коалиционния партньор, преди окончателно да се огъне под натиска на Ликуд и да създаде нов министерски пост за своя "съюзник".

Когато Нетаняху се отказа за известно време от политиката след голямата загуба на изборите през 1999 г., които бяха убедително спечелени от кандидата на Партията на труда Ехуд Барак, Ариел Шарон пое партията, намираща се в криза, и я изправи на крака. Много израелци го възприемаха, просто като човека, който временно се грижи за Ликуд, докато Нетаняху се завърне. Връщането на Бенямин Нетаняху обратно във властта бе блокирано през 2001 г., когато Барак свика предсрочни избори, заради избухналото палестинско въстание, започнало след като той не успя да сключи мирно споразумение с палестинците. Нетянаху оглавяваше социологическите проучвания, но Барак и Шарон се споразумяха за преки избори за поста министър-председател. Това означаваше, че Бенямин Нетаняху като частно лице не може да участва в надпревара, която е само за законодатели. Ариел Шарон спечели изборите с безпрецедентна преднина.

"Шарон се опитва да фокусира вниманието върху държавни въпроси и да не се включва в състезание по замеряне с кал. Понякога и той нанася удари под кръста, но го прави по елегантен начин", твърди политологът Сандлер.

"Като претендент Нетаняху трябва да бъде по-агресивен. Но в същото време той не иска да изглежда като че ли нанася вреда на Ликуд, защото победата им е свързана с партията", добавя той.

Като използва завоалирани и открити намеци, Шарон представи Нетаняху като човек, който говори добре, но не може да му се вярва. Той определи политическите му послания като обикновени лозунги, които не отговарят на реалността - палестинското въстание и евенуталния американски удар срещу Ирак. В същото време Ариел Шарон си играе с чувството на несигурност в обществото, като обешава да изведе страната безпрепятствено до постигането на мирно споразумение и демонстрира известна твръдост, противопоставяйки се на натиска на Съединените щати, които искат той да намали действията на израелската армия във връзка с въстанието.

Нетаняху следва линията да се представя като енергичен лидер, който можа да съживи страната, изтощена от продължаващото две години въстание и рецесията, чрез обрат, състоящ се от нови политически инициативи. Първоначално той опита, но без успех, да атакува Шарон за проблемите в икономиката на Израел. След това се опита да спечели подкрепа за себи се сред десните избиратели, като заклейми подкрепата на Ариел Шарон за създаваненото на евентуална палестинска държава.

Освен противоречията за това дали да бъде позволено установяването на палестинска държава, Шарон и Нетяняху имат еднакви политически платформи. И двамата настояват да се сложи край на палестинския "терор", като се обявяват в подкрепа на еврейските селища и говорят с пренебрежение за Ясер Арафат. Шарон побърза да припомни на израелците, че като премиер Нетаняху е подписал споразумението, което дава на палестинците контрол върху по-голямата част на град Хеброн на Западния бряг на р.Йордан и даже се е здрависал с Арафат на преговорите, организирани с посредничеството на САЩ.

"Шарон бе министър в кабинета на Нетаняху. Те знаят как да работят заедно и даже, когато имат различни възгледи, пропастта помежду им не е така голяма", твърди депутатът от Ликуд Моше Аренс.

Според някои коменатори, независимо от това кой ще спечели в партийната надпревара, двамата по всяка вероятност ще бъдат заедно в следващото оглавявано от Ликуд правителство като премиер и външен министър.

"Смятам, че Биби ще поиска да остане външен министър при условие, че Шарон не предприеме стъпки за създаването на палестинска държава", заяви доверено лице на Нетаняху. Но според него Ариел Шарон не възнамерява да му предложи този пост.

В лагера на Шарон имат намерение да унищожат Биби политически, добавя той.

По БТА