Шеф на МВФ ни похвали сдържано, знаели сме си урока

България има много добро досие в Международния валутен фонд и е пример за успех в работата на фонда с държава с преходна икономика. Това каза директорът на Холандската група във фонда Джерон Кремерс в петък в края на посещението си в София. Той се срещна с икономическите министри в кабинета , с управителя на БНБ и с премиера Сергей Станишев.

Холандската група в МВФ обединява 11 държави, представлявани от една дирекция в международната организация.

Кремерс повтори това, което всички експерти на фонда казват в последните месеци – за стриктен контрол върху кредитирането и стабилна фискална политика. Директорът на Холандската група посочи, че с предстоящата мисия на фонда у нас пред декември и януари ще приключи успешно прегледа по изпълнението на двугодишното споразумение на страната с фонда. Това не се случи при предишната мисия, тъй като правителството и МВФ не успяха да се разберат за размера на бюджетния излишък за догодина и ограничаването на публичните разходи.  

Запитан дали МВФ се притеснява от високия дефицит по текущата сметка, Кремерс каза, че сам по себе си дефицитът не дава основание за тревога, защото трябва да се види какво го поражда. Ако има по-голям износ, дефицитът ще спадне, ако има внос на инвестиционни стоки, се създават нови работни места, обясни той и допълни, че се прави анализ на причините за дефицита. Директорът във фонда обясни още, че недостигът по текущата сметка може да се финансира най-добре чрез чужди инвестиции.

По рано през деня постоянният представител на МВФ за България Джеймс Роуф коментира пред Дарик радио, че няма разминаване между МВФ и американския макроикономист проф. Стив Ханке, който препоръча страната ни да скъса с фонда. “Ние и без това смятаме, че това е последната ни програма с България, която свършва през септември 2006 г.”

Според Роуф след като приключи двугодишното споразумение с МВФ, страната може да продължи да ползва съветите на фонда дори като член на Европейския съюз.

“След като станете член на ЕС, очаквам да се оформи т. нар. мониторингова връзка, такава, каквато в момента имаме с всички останали страни членки на съюза”, каза Роуф. “Така се получи и с държавите, които се присъединиха към Европейския съюз през 2004 г. В рамките на тези отношения България ще продължи да ползва съветите на МВФ. Можем да продължим да осигуряваме помощ в някои сфери, където ни се струва полезно, като данъчната администрация, финансовия сектор”, обясни постоянният представител на организацията.

“Предполагам, че два пъти годишно ще има мисии, които ще идват в България, за да обсъждат цялостната макроикномическа политика. Ще правим препоръки и ще пишем подробен доклад всяка година, в който се съдържа информация за това в каква посока върви икономиката и какво мислим за мерките, предприемани от правителството”, допълни Роуф, който изрази надежда, че фондът ще има някакво влияние върху начина, по който се решават нещата в България.

Той обаче уточни, че съветите на МВФ няма да имат официален характер.

Попитан дали МВФ ще има възражения, ако Националната агенция за приходите (НАП) стартира по-късно от 1 януари 2006 г., представителят на фонда каза, че организацията му никога не е настоявала НАП да тръгва точно на 1 януари.

“Въпросът е агенцията да е готова, законодателството за стартирането ѝ да е прието навреме и да няма рискове за приходите при стартирането на работата на агенцията”, каза Роуф.

“Ако забавянето е неизбежно, ще го приемем. Не искаме да изглежда, че оказваме натиск на правителството да започне да работи нещо, което реално не е готово”, добави той.

Новият шеф на НАП Мария Мургина каза преди дни, че във всички случаи агенцията ще тръгне на 1 януари 2006 г. Според нея няма резервен вариант, ако парламентът не успее да приеме до края на ноември Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, без който НАП не може да заработи.