Шефовете на Мини “Марица Изток” публично казаха “не” на германски инвеститор

Дискусията дали енергетиката ни трябва да бъде раздържавена изцяло и в кои сфери са необходими така наречените стратегически инвеститори се води от години.

Вчера, за първи път на публичен дебат в централата на “Мини Марица Изток”, изпълнителният директор инженер Щерьо Щерев заяви и приведе цифри, че дружеството има възможности в следващите 50 години да работи и да се развива успешно, като остане 100 % собственост на държавата.

Повече от очевидно е, че българската енергийна система, която има крайно ограничени собствени ресурси, може да разчита главно на стратегическото си разположение в Югоизточна Европа като център за пренос на енергия. Според Веселин Близнаков – председател на парламентарната комисия по енергетика, страната ни трябва да съхрани своите мощности, да ги рехабилитира и да изгради нови / например ядрена - АЕЦ “Белене”/, за да може да се запази баланса на производство и да поддържа една нормална експортна квота. Не случайно много от противниците на пълното раздържавяване на този отрасъл се позовават на факта, че енергийната независимост на България е част от националната ни сигурност. Не случайно и темата за надеждността и бъдещия живот на реакторите в АЕЦ “Козлодуй” занимава толкова страните от еврозоната, където свръхпроизводство на електроенергия е факт.

На публичната дискусия за енергийната стратегия на страната вчера министър Милко Ковачев нарече дружеството един от двата крака на българската енергетика. Затова въпросът дали то има нужда от т.н. стратегически инвеститор в лицето на най-голямата германска въгледобивна компания RWE “Райнбраун” за мнозина специалисти звучи като дилема дали да запазим крака здрав или да го осакатим ненужно. Компанията е на първо място в Европа по добив на въглища, само в Германия тя добива 100 милиона тона въглища и около 40 TWh / тераватчаса/ електроенергия годишно – повече, отколкото цялата българска енергийна система.

Стартът бе даден през май 2000 г., когато в Старозагорския окръжен съд се регистрира минната компания “Мини Марица Изток”, в която “Райнбраун” има 67 % дялово участие, а мини “Марица Изток” - 33 процента. Тя трябваше да извърши предпроектни проучвания и да подготви проект с осигурено финансиране, преди да бъде подписан окончателният договор за концесия.

Първият проект на германския инвеститор предизвика гневна реакция на синдикати и специалисти от “Минпроект” и минногеоложкия институт. Защото в него разработването на лигнитните въглища в източномаришкия басейн елиминираше единият от 3-те рудника - “Трояново”-Север и предвиждаше интензивното изчерпване на пластовете.

На 8 януари т.г. Улрих Йобс – отговарящ за международните проекти на “Райнбраун”, подписа споразумителен протокол за нови проучвателни дейности, а Еберхард Боулинг – изпълнителен директор на минната компания “Мини Марица Изток”, внесе предложението на УС на заседание на Надзорния съвет, чийто председател по право е министърът на енергетиката.

Пак през януари Рудолф Цимерман и Еберхард Боулинг от “Райнбраун” обсъдиха с ръководството на Мини “Марица Изток”, областния управител Мария Нейкова и председателя на Комитета за защита на българската енергетика Георги Маринов намеренията на инвеститора. Няколко показни акции, както ги нарече д-р Константин Тренчев, направиха на територията на комплекса и синдикатите. Тяхната позиция беше, че закриването на рудник “Трояново – Север” може да стане само през труповете на миньорите./ БТР-ите на всеки профсъюз - бел. авторът/. През април започна разкритието на челика между рудниците 1 и 2. Тогава ръководството на мините заяви, че в най-натоварените моменти на енергийната ни система, мощностите на трите централи могат да компенсират 880-те мегавата мощност на първи и втори блок на АЕЦ “Козлодуй”.

Сега германците са подготвили нов проект, в който добивът е заложен на базата на трите рудника, но още не са го представили на мениджърския състав на дружеството.

Първи против раздържавяването на мини “Марица Изток” се обявиха старозагорските депутати социалисти и бивши директори на дружеството, също кадри на БСП. Защитата от тази посока на държавния принцип не беше особено благоприятна за мениджмънта на дружеството, който вече открито изповядва същата позиция. Аргументите, произнесени от други, може би биха звучали убедително, но в устата на бивши кадровици, макар и специалисти в бранша, добиваха политически нюанс. В дискусията по-късно се включиха и новите управляващи от НДСВ, които в предизборната кампания яростно атакуваха подписаните от правителството на Костов сделки с AES и “Ентърджи”, както и преговорите с “Райнбраун”, но после промениха тона си. Областният управител организира кръгла маса по проблемите на въгледобивния комплекс и неговото бъдеще.

Трима от членовете на парламентарната комисия по енергетика са старозагорски депутати. Стефан Мазнев – зам.председател на комисията, естествено поддържа позицията на политическата сила / СДС /, която представлява и която започна преговорите с чуждите инвеститори в източномаришкия комплекс. Йордан Димов от “Коалиция за България” / бивш изпълнителен директор на Мини “Марица Изток” / е сред най-отявлените противници на сделката с “Райнбраун”. Димитър Ламбовски от НДСВ приема германската компания като най-надеждния партньор и предлага схема, в която след първоначалните инвестиции има един по-дълъг буферен период за усвояване на средствата и защита на интересите на страната ни. Най-добрият вариант би бил създаването на консорциум, смята Ламбовски, в който да участваме чрез еднолични акционерни дружества, а след изтичането на буферния период държавата да даде възможност на стратегическия инвеститор / в случая “Райнбраун” / да изкупи нейните акции.

На 30 май т.г. техническият съвет в “Мини Марица Изток” – ЕАД прие разработката на “Минпроект” ЕАД за прогнозното развитие на рудниците за периода 2006 – 2020 година. В нея се запазва сегашната технологична схема за експлоатация на трите рудника, а основните решения са насочени към оптимизиране на производствения процес и снижаване на себестойността на добиваните лигнитни въглища. В проекта е заложено увеличаване на добива на въглища до 35 млн.тона годишно, като цената може да падне от 12,50 лв. за тон до 10,12 лв. Това би осигурило като краен продукт електроенергия на конкурентноспособна на европейския пазар цена и инвестиционна програма в рамките на 1,1 млрд.лв. за посочения период. Всяка година от тях ще се заделят по 60 – 65 млн.лв. за осъществяването на инвестиционни проекти - например рехабилитация на старите мощности и поетапна подмяна на тежкото минно оборудване с багери ново поколение. В програмата са предвидени и 320 млн. лв. за изплащане на екологични щети, които при продажбата на “Райнбраун” биха останали в дълг на държавата. Според изпълнителният директор на дружеството инж.Щерев, сега “Мини Марица Изток” са с висок кредитен рейтинг, а чужди и наши банки са склонни да отпуснат кредити на дружеството с лихва до 7 процента. Пред десет дни американският клон на Ексимбанк е предложил 10 млн. долара кредит при лихва от 3,5 процента, без банкови и държавни гаранции.

От средата на юни “Мини Марица Изток” е член на Еврокол – клубът на европейските въгледобивни дружества, в основата на който, според запознати, стои RVE “Райнбраун”. Принцип на клуба е да защитава интересите на своите членове. Пак по информация на мениджърския екип на минното дружество, вредните емисии в комплекса са в нормите на протоколите от Киото и Гьотеборг.

Оттук нататък думата има държавата – собственик на “Мини Марица Изток”. От нейното решение ще зависи не само съдбата на около 20 хиляди души от Старозагорски, Хасковски и Ямболски регион, но и бъдещето на енергийната ни система.