Ще има ли съюз между Русия и Америка?

Ще бъде ли постигнат съюз между Русия и Америка при третия опит? Първият опит - при Горбачов - не беше успешен: Съветският съюз се разпадна и красивата идея за съветско-американски глобален "алианс в името на мира" умря. Вторият опит също не успя: Елцин през цялото време на своето управление досаждаше на Клинтън с настояването за равенство в партньорството, но доведе нещата само до скарването заради войната в Косово.

На Путин му върви. Първо, положението в страната е по-добро, отколкото при Елцин - цените на петрола не падат, позволявайки на правителството от време на време да си спомни, че е необходима структурна реформа на икономиката. Второ, най-сетне имаме общ враг с Америка - тероризмът. Общият враг е голяма сила и ползата от него е значителна: Русия и Америка за пръв път от победата над нацистите през 1945 година са си взаимно полезни.

Тези нови обстоятелства силно промениха политико-психологическия фон на руско-американските отношения. За пръв път след Горбачов американците отново започнаха да се отнасят към Русия с оттенък на осмислен интерес и сдържано уважение. Русия стана по-интересна на американците, поради това че конфигурацията на глобалните интереси на САЩ се промени и Русия започна да играе съвсем друга роля в нея.

Първо, пред очите ни се извършва "евраизация" на външната политика на САЩ. Досега никога не е имало нещо подобно. Разбира се, в американските стратегически концепции се споменаваше Евразия, но по-скоро формално. Реално във външнополитическите приоритети на САЩ господстваха Европа, страните от западното полукълбо и Япония. Европа беше главната.

Сега нещата са други. Европа си остана важна, но нейното значение стана друго. Предишна Европа беше за САЩ предна линия на отбраната, "фронт" на конфронтацията с най-опасния противник. Сега Европа е дълбокият "тил" на американската политика, чийто "фронт" се измести в Централна Евразия - там, където се събират границите на Афганистан, бившите съветски средноазиатски републики и две нови ядрени държави - Пакистан и Индия. Именно там в новия век се премести новият геополитически център на света. Европа с нищо или почти с нищо не може да помогне на американците в тази част на света. Нейната съдба е да играе спомагателна роля в американската глобална стратегия.

Второ, промени се ролята на НАТО, поне толкова, колкото намаля стратегическата роля на Европа. НАТО е преди всичко европейска организация и само една страна от блока - Англия може практически да помогне на САЩ в тяхната глобална или в евроазиатската им политика. Северноатлантическият алианс е много важен за САЩ, но не както досега. Той губи старото си военно предназначение, особено при сегашния си състав.

Колкото и да е парадоксално, но за "спасяването" на Алианса като военно-политическа структура в нея трябва да бъде въвлечена Русия. Защото само подпомагането на алианса с руските геополитически ресурси може да му позволи да спечели нови позиции, от които той може да разчита на силно влияние в Централна Евразия. Ако Русия не бъде поканена в НАТО, алиансът ще трябва да бъде реформиран. От настъпателна ударна структура с глобално значение той е обречен да се превърне в "обикновена" европейска структура за сигурност. При това положение американците ще трябва да градят своята настъпателна външнополитическа стратегия, като се опират на двустранни съюзи - с Англия, с Япония или може би с Индия.

Оттук, трето, произтича новата роля на партньорството на САЩ с Русия. За нея това е, от една страна, шанс да укрепи положението си сред най-влиятелните страни в света. От друга - риск и предизвикателство: един псевдосъюз, а в перспектива може би и нормален съюз с Америка може да се базира само върху хладнокръвно и внимателно преценяване на съотношението на интересите на двете страни. Днес САЩ се отнасят с по-голяма търпимост от когато и да било към политиката на Русия в съседните ѝ страни, по въпроса за човешките права - както в Близкия изток. Но това е външната страна на ситуацията.

Зад нея стоят скрити и дълбоки противоречия по главното. САЩ са готови да предложат на Москва почетната, според тях, роля на подчинения партньор с всички произтичащи от това последици - с необходимостта тя да се съобразява с препоръките на Вашингтон за руската външна, а и за вътрешната политика. Но в Русия по-голямата част от елита все още не е узряла за подобна роля. Затова в желанието към сближаване той трябва да се готви и за неизбежните по пътя към него разногласия.

------------------

* Авторът е заместник-директор на Института за САЩ и Канада

По БТА, със съкращения