Ще има наказани от командването ни в Ирак за гибелта на Гърдев

Тази седмица ще бъдат обявени санкции спрямо командването на българския батальон в Ирак във връзка с трагичния инцидент с офицерски кандидат Гърди Гърдев. Това стана ясно в понеделник от думите на министъра на отбраната Николай Свинаров, който отговори на въпрос дали се предвижда смяната на сегашния старши национален представител на контингента в Ирак полк.Гено Чепилски.

След среща с испанския си колега Хосе Боно Свинаров каза, че във връзка с гибелта на Гърдев ще има наложени санкции от началника на Генералния щаб, които ще бъдат обявени през тази седмица.

Свинаров не уточни какви ще са санкциите, като посочи, че става дума за обсъждане на общата организационна дейност в провинция Кадисия.

На 15 март министър Свинаров беше категоричен пред Радио Нова Европа, че "от българска страна няма никакви персонални отговорности във връзка с коалиционното вземане на решения и във връзка с изпълнението им във рамките на коалицията в Ирак".

Същия ден президентът Първанов направи изявление, в което изтъкна, че причината за инцидента е "недобрата координация" и настоя да бъдат "обявени отговорностите и от българска страна, включително и с персонифицирането - за това кой какви задачи е имал - от старши националния представител до съответните звена в МО и ГЩ".

ВМЗ-Сопот и Арсенал изнасят леко стрелково оръжие за Ирак Две фирми в момента - ВМЗ-Сопот и Арсенал-Казанлък, изнасят леко стрелково оръжие за Ирак, съобщи още в понеделник Цонко Киров. Той допълни, че натрупаните дивиденти от досегашното ни военно присъствие в Ирак трябва да бъдат използвани през следващата фаза, в която ще започне икономическото възстановяване на страната. По думите на депутата от НДСВ, искането за опрощаването на иракският дълг трябва да бъде обвързано задължително с гарантирани преференциални условия за българските фирми, които ще участват в следвоенното изграждане на Ирак. Той изключи възможността България да бъде пренебрегната в този процес.

До края на миналата седмица София все още не разполагаше с американското разследване на инцидента с "приятелския огън", при който бе убит българския войник. След срещи с американското командване в Багдад по-рано този месец обаче от българския Генерален щаб съобщиха, че отговорността за стрелбата е изцяло на американските военнослужещи.

Дни след трагичния инцидент на 4 март началникът на Генщаба призна, че два дни преди това е била получена инструкция от американските сили да не се води огън в зоната на комуникационните постове.

В анонимно писмо от името на български рейнджър се посочва, че покрай празнуването на 3 март, българското командване не обърнало достатъчно внимание на предупрежденията на американския щаб за присъствието на комуникационни постове по пътя, където е патрулирал Гърдев и където българите са произвели изстрели, на които американците отговарят.

Ген. Колев се закани да открие и разобличи автора на писмото, зад което, според него, стоят институции в София и представители в Брюксел, които искали да дискредитират ръководството на армията.

Цонко Киров: Изтеглянето на контингента трябва да се обвърже със събитие, не с дата

Решението за изтеглянето на българския контингент от Ирак трябва да е обвързано със събитие, което да е достатъчно показателно за приключването на четвъртата фаза от възстановяването на страната. Това заяви в понеделник в Пловдив депутатът от НДСВ Цонко Киров.

Като пример за подобно събитие той посочи приемането на нова резолюция от Съвета за сигурност на ООН или пък приемането на иракската конституция.

Според Киров, ако България обвърже тези факти с приключването на военната ни мисия, може да се прогнозира, че изтеглянето ще стане в края на тази или началото на следващата календарна година.

Миналия четвъртък министърът на отбраната Николай Свинаров внесе в правителството проект на решение за изтеглянето на българския контингент от Ирак до 31 декември т.г. Същият ден американският посланик у нас Джеймс Пардю помоли председателя на парламента Борислав Великов България да не фиксира непременно краен срок за изтеглянето на военните ни от Ирак, а по-скоро да съобрази края на мисията с конкретните обстоятелства в Ирак и с това докъде е стигнал процеса на демократизиране на страната.

Същото искане ден по-рано отправи и иракският посланик у нас Хайдер ал Барак, отново на среща с председателя на българския парламент, който ще вземе крайното решение.

Още вчера стана ясно, че позицията на правителството за изтегляне на българския контингент от Ирак до края на тази година вече е разколебана и към момента не е ясно за какво ще пледира кабинетът пред Народното събрание. От изявленията на външния министър Соломон Паси, който е на посещение във Вашингтон, става ясно, че оставаме в Ирак толкова, колкото е необходимо. В същото време Паси, заедно със Свинаров и вицепремиера Пламен Панайотов, е съвносител на проекторешението за изтеглянето на контингента.

Обясненията на военния министър Николай Свинаров пред Дарик радио в събота не допринесоха за изясняване на картината. Според министъра, проекторешението "дава възможност да си тръгнем до 31 декември, ако относително са постигнати целите на коалицията, предначертани и в резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, и в интерпретираната българска политика по този въпрос". По думите му "решението е достатъчно ясно".

Срокът на действие на петия контингент, който трябва да замине за Ирак през май, изтича в края на октомври или началото на ноември. Министър Свинаров заяви, че преди изтичането на правителствения мандат той ще издаде организационна заповед за подготовка и на шести контингент за Ирак най-малко за периода ноември и декември 2005 г. "Аз ще имам организационна заповед за подготовка на контингента, а дали той ще замине през ноември и какъв ще бъде срокът на неговото участие ще решат новото правителство и новият парламент на България", уточни министърът пред Дарик радио.

Свинаров допълни, че част от предложеното сега решение цели да не ограничава следващия парламент и следващото правителство да вземат окончателното решение на българската военна мисия.