Ще купи ли Чорни и Булгартабак?

Приватизацията на "Булгартабак холдинг" стана историческа тема. Сделката се подготвя още от 1995 година и сигурно не е никак случайно, че тя не е осъществена и до днес. Икономическият екип на сегашното правителството явно реши, че произнасяйки заклинателните думи "бърза приватизация" ще намери разрешение на проблема, но вместо това се оказа вкаран в чужда схема. А всъщност сякаш е по-важно да си отговорим на въпросите кой, на кого и защо иска или не иска да продаде "Булгартабак холдинг".

Нека да започнем с това кой какво иска от продажбата.

Тютюневият монопол е най-важен за Движението за права и свободи

Мнозинството от тези 50-60 хиляди семейства, гледащи тютюн, са етнически турци или помаци. Затова за ДПС е изключително важно производството на тютюн да се увеличава, което не може да стане без финансовия ангажимент на държавата чрез фонд "Тютюн" и чрез участието на "Булгартабак холдинг". ДПС не е привърженик на приватизацията, независимо от даденото съгласие за продажба като цяло. Това би означавало движението да изгуби възможността си да се изявява едновременно като партия, браншова организация и бюро по труда за системата на монопола.

БСП също е принципен противник на приватизацията на "Булгартабак холдинг", независимо, че публично никой от представителите на левицата не би застанал зад тази позиция. Социалистите смятат, че е по-добре монопола да остане под контрола на държавата или ако се приватизира, то това не трябва да прави правителството на НДСВ, а евентуално бъдещо правителство на БСП.

СДС така и не продаде "Булгартабак холдинг" през четирите си години на управление. Приватизацията не бе поставяна като условие от МВФ, а вицепремиерът Петър Жотев отказа да приема оферти, когато ден преди последния срок се разбра, че "Филип Морис" няма да участва в наддаването и единственото предложение ще дойде от английската "Галахър".

Икономическият екип на НДСВ иска бърза приватизация. Вицепремиерът Николай Василев през август обясняваше, че държавата ще вземе повече пари, ако продаде предприятията поотделно. Вероятно след натиск от страна на ДПС той промени позицията си и вече е защитник на тезата, че "Булгартабак холдинг" трябва да се продава като цяло.

Случайно или не, най-силният кандидат за покупка на тютюневия монопол като цяло е Майкъл Чорни чрез "Интернешънъл Тобако Фънд"

Вторият кандидат е "Дойче банк", за която осведомени източници твърдят, че също представлява чужди интереси.

Световните компании от бранша не искат целия "Булгартабак холдинг" и по информация на mediapool.bg няма да подадат оферти. "Филип Морис", "Бритиш Американ Тобако", "Реемтсма" и "Алтадис" са фирми, произвеждащи цигари Те не искат да имат нищо общо с изкупуването и преработката на тютюн, защото не е техен бизнес. От друга страна "Сокотаб", "Даймън" и др. се занимават именно с изкупуването и преработката на тютюн, но не и с правенето на цигари.

При положение, че правителството смята да продава "Булгартабак холдинг" като цяло, на компаниите, занимаващи се с тютюн и цигари, им остава да чакат евентуален нов собственик да реши да продаде част от дружествата или марките. В стратегията, предложена от кабинета, се казва, че ще се насърчава съставянето на консорциуми между компании занимаващи се с тютюн и с цигари. Как ще се случи това, тепърва предстои да видим.

Основният въпрос пред Булгартабак е този за перспективите на производството на тютюн и пазара на цигари

През последните няколко години тютюневият монопол започна процес на промяна на съдържанието на произвежданите от него цигари. За да се следва световната мода в марки, се увеличи използването и на чужди тютюни. В международен план ориенталските тютюни се използват все по-малко и търсенето им намалява.

Сегашното производство от около 30-40 хил.т е повече от достатъчно, за да задоволи търсенето както за вътрешния пазар, така и за износ. Увеличаването на производството до 70 хил.т може да стане само чрез изкупуването на излишните количества от държавата. Източниците за това са два - все още държавният "Булгартабак холдинг" и Фонд "Тютюн".

Между другото, в стратегията за приватизация се признава, че "използването на ориенталски тютюни за нуждите на цигарите на Групата Булгартабак показва тенденция към спад, която се дължи на увеличаването на дела на цигарите American blend и Virginia blend". В следващото изречение обаче се казва, че "независимо от това, националната стратегия за производство на тютюн предвижда удвояване на износа на ориенталски тютюн"(!?!).

И предишното, и сегашното правителство говорят за това ,че новият собственик на "Булгартабак холдинг" трябва да увеличи продажбите на български цигари в чужбина. Едва ли обаче инвеститор от бранша би се ангажирал с подобно обещание. Традиционно във всяка страна производителка на тютюн и цигари се пушат родни продукти. Затова и на руския пазар големите американски компании са навлезли, като са купили местни фабрики, заедно с притежаваните от тях марки.

Едва ли някоя страна ще премахне защитата на своите цигари, за да допусне продукцията на Булгартабак

Тютюневият монопол в България наистина е бил голям бизнес, но това е важало за един отдавна отминал период.

През 1960 г. ДСО "Български тютюни" ръководи производството и стопанската дейност на тютюневата промишленост, а "Булгартабак" - дейността в чужбина. През 1964 - 1966 г. страната ни заема първо място в света по производство на глава от населението. В сравнение с предвоенния период, световното производство на цигари нараства 3,5 пъти, а на България - 5,5 пъти. През 1966 г. по износа на цигари страната ни заема първо място в света - 23,6 млрд.къса, следвана от САЩ с 23,1 млрд.и Великобритания с 12,8 млрд. Това обаче е по време, когато нашите пазари са гарантирани от СИВ и обхващат всички социалистически страни.

По време на неуспешната процедура за приватизация на холдинга от работната група начело с Петър Жотев, представители на английската "Галахър" и американската "Филип Морис", според осведомени източници, обяснявали на Агенцията за приватизация, че желанието на българската страна за увеличаване на продажбите в бившия СССР е доста нереално. Към онзи момент там се продавали 300 хил.т цигари годишно, а съществувал производствен капацитет за 330 хил.тона.

През последните няколко години пазарният дял на основните български марки "Стюардеса" и "Родопи" в Русия е паднал от 5 до 1 процент

Засега "Булгартабак" има три фабрики в Русия, които имат капацитет от 15 000 т цигари годишно, но произвеждат около 2000 тона. Преди 1989 г. българските цигари са имали пазарен дял от 25 процента.

Перспективите пред вътрешния пазар на цигари също не са особено светли. Европейският съюз със сигурност ще поиска от нас да намалим акциза върху вносните цигари, за да бъдат производителите от единния пазар в равни условия с производството на "Булгартабак холдинг". Вероятно родните цигари ще поскъпнат заради изискванията част от приходите от продажби да отиват за кампании против тютюнопушенето и за здравеопазване.

Така се оформя доста нерадостна картина за перспективите пред производството на тютюн, преработка му и правенето на цигари. Възможностите за навлизане на нови пазари са ограничени, а вътрешният пазар, въпреки ръста от последните години, постепенно ще тръгне надолу. Причините за това ще бъдат по-високите цени на цигарите и постепенното намаляване на потреблението.

Не случайно "Филип Морис" почувства, че цигареният бизнес не е много перспективен и започна да инвестира спечелените пари в хотелски вериги и производството на храни.

Първият въпрос, който подема стратегията на правителството, е за необходимостта от бърза приватизация. Тя била необходима заради стабилната макрорамка в държавата и големият интерес от потенциални инвеститори. Първият довод е верен, но вторият не. Въпреки че 13 компании поискаха да говорят с правителството за "Булгартабак холдинг" твърде малка част от тях ще подадат оферти.

Правителствен източник коментира пред mediapool.bg, че засега има очакване за не повече от три оферти

Те ще бъдат от "Дойче банк", фондът на Майкъл Чорни "Интернешънъл тобако фънд" и трети неназован инвеститор. Източникът сподели своите опасения, че при най-висока оферта от страна на фонда на Чорни, България ще изпадне в неприятно положение както спрямо САЩ, така и спрямо Русия. Американците разследват отдавна бизнесмена, а след продажбата на алуминиевия си бизнес в Русия Чорни не е особено желан и там.

При дебатите в парламента вицепремиерът Николай Василев сигурно ще трябва да обясни и защо през август първо каза, че ще вземем повече пари от продажбата по отделно, а сега настоява за бърза сделка на цяло.

Ако правителството бе решило да продава фабриките по отделно, то жизнените предприятия щяха да станат собственост на големи западни и американски компании. Сега при сделка на цяло държавата е изправена пред това купувачът да се казва Майкъл Чорни с всички последици, които могат да дойдат от това. Дали подобно развитие е изгодно за ДПС, ще покажат предстоящите дебати по приватизационната стратегия в Народното събрание. Залогът за хората на Доган е твърде голям, защото иде реч за благосъстоянието на съществена част от техните избиратели.

Въпреки че не бе споменато като факт, целта на изгонването му от страната бе и това Чорни да продаде GSM операторът "МобилТел". Не е нормално в една страна, стремяща се към членство в НАТО, телекомуникационна компания да е собственост на човек, подозиран за връзки с мафията. Случаят с "Булгартабак холдинг" е също толкова сериозен заради това, че от нормалното функциониране на монопола зависи етническия мир в страната.

Странно е, че правителствената стратегия оставя въпроса с преструктурирането на холдинга в ръцете на кандидат-купувачите

Те трябва да предложат това, което им се струва най-необходимо. За всички в този бизнес е ясно, че от 22-те дружества трябва да останат само тези в Благоевград, София и още едно измежду Плевен и Пловдив, както и "Юрий Гагарин"- Пловдив, където се правят филтри и опаковки.

Проблемът е, че държавата трябва да подпомогне инвестициите в градовете, където ще бъдат закрити фабриките, за да не се появят изведнъж на улицата няколко хиляди безработни.

Правителството обаче, въпреки че говори за преструктуриране, набляга на увеличаване на външните пазари, насърчаване на производството на тютюн и увеличаване на приходите. В същото време сред слабите страни на приватизацията е записана и неефективната дейност на чуждестранните дружества (а уж именно тук се крие потенциала на холдинга!).

Като краен резултат държавата не представя на инвеститорите никаква яснота нито за преструктурирането, нито за законовата рамка в отрасъла през следващите години, нито за позициите на страната по преговорите с ЕС, засягащи тютюна и цигарите

В същото време от кандидатите се иска да обещаят инвестиции и да очертаят светли перспективи пред ръста на производството в чужбина.

Така след целия хаос на стратегията за приватизация човек може да си помисли, че правителството иска да продаде бързо "Булгартабак холдинг" на Майкъл Чорни.

Вицепремиерът Василев явно е привърженик на бърза сделка, но едва ли би се зарадвал на оферта от Чорни. Дали обаче така мисли и Ахмед Доган, ще разберем през следващите няколко месеца.