Ще остане ли Бургас-Александруполис тръба на хартия?

За трети път през последните четири месеца българо-руско-гръцкият комитет по строителството на Бургас-Александруполис излиза с конкретна дата, на която ще се подпише тристранния меморандум между държавите за подкрепа на изграждането на нефтопровода, който трябва да доведе каспийския нефт до Западна Европа.

В края на ноември м.г., след среща в Атина се лансира датата 7 декември. През януари в Москва подписването се насрочи за 15 март. Вчера, пак след разговори в руската столица, бе оповестена датата 15 април. Предвид предишните отлагания и доуточнявания по проекта, който е на път да чукне единадесетата си годишнина, може само да се гадае дали след месец и четири дни в София наистина ще се състои церемонията по парафирането на междудържавния документ, който да послужи за привличане на потенциалните инвеститори в градежа на тръбата.

Ако се съди по изявленията на заместник-министъра на развитието Георгиос Салагудис, който ръководи гръцката делегация в Москва, всички участници в срещата са оценили Бургас-Александруполис като икономически целесъобразен. Като необходим и привлекателен описа Салагудис проекта при подписването на протокола от приключилата късно вечерта в четвъртък тристранна среща.

Началникът на кабинета на българския министър на регионалното развитие и благоустройство - Калин Рогачев, който предвождаше българската делегация, потвърди изявлението на Салагудис и допълни, че готовност за участие в проекта са проявили и други страни. Кои са те обаче не бе уточнено.

Източници от петролния бизнес коментираха пред Mediapool, че досега интерес към Бургас-Александруполис не е проявяван от друга държава. През октомври миналата година българският президент Георги Първанов просто обърна внимание на азербайджанския си колега, че Баку може да погледне на Бургас-Александруполис като на ангажимент извън своя проект за нефтопровод до Джейхан, припомниха те. Пак през 2004 г., но през януари, българският строителен министър Валентин Церовски след връщането си от визита в Казахстан каза, че домакините му са проявили интерес към българо-руско-гръцкия петролопровод. Източници на двете държави обаче досега не са показали дори и индикации, че проучват проекта. Освен това Церовски ходи да привлича и Ексън Мобил и Шеврон Тексако към Бургас-Александруполис. Двете американски фирми обаче вече стоят зад определяния от гръцка страна като конкурентен проект Бургас-Вльора и не са индикирали интерес към тръбата към Александруполис.

Петролопроводът Бургас-Александруполис ще повлияе положително на развитието на гръцкия пазар на петролни продукти, написа в петък гръцкият вестник "Кердос". Това се отбелязва в годишния доклад на Института за финансови и промишлени изследвания на Гърция под името "Секторът на търговията с петролни продукти в Гърция". Според специалистите в института, осъществяването на проекта, в който участват България, Русия и Гърция, ще помогне за развитието на вътрешния пазар. Очаква се петролопроводът да намали чувствително цената на вносния суров петрол и едновременно с това да повиши конкуренцията между гръцките нефтени компании.

Според източниците на Mediapool, не е коректно лансирането на Тюменска нефтена компания - Бритиш петролиъм (ТНК-ВР) като представител на фирмите - учредителки. Консорциумът бе включен през януари в разработките на проекта, а в сряда и четвъртък тази седмица обясни пред комитета техническо-икономическата обосновка на Бургас-Александруполис.

ТНК-ВЗ е просто консултант, привлечен от руснаците, обясниха експертите. Компанията бе представена като такава и от руските медии, отразили срещата между България, Русия и Гърция през януари. Досега в публичното пространство не са заявени имената на останалите фирми-учредителки и какво точно са учредили те.

След края на вчерашната среща в Москва бе обявено, че е възприет окончателно моделът, предложен от България за проектно финансиране, предаде БНТ. Конкретните му параметри обаче не бяха обявени.

В края на ноември 2004 г., след срещата в Атина - на която не присъства, министър Церовски обясни, че трите държави са се обединили около пазарен принцип за реализация на Бургас-Александруполис. Пред Дарик радио тогава той обясни, че намеренията са след подписването на междудържавния меморандум да се обяви търг за участие в компанията, която ще строи петролопровода. По същия начин ще се избере и изпълнителят на проекта, обясни тогава Церовски.

В петък пред агенция Фокус той заяви само, че проектът за изграждане на петролопровода Бургас-Александруполис ще се реализира на основата на проектно финансиране и пазарни принципи след доказването на икономическата ефективност и целесъобразност. Надеждността на преноса в средносрочен и дългосрочен план ще бъдат едни от водещите принципи при изпълнението на проекта, каза Валентин Церовски.

Съмненията за парафиране на тристранния меморандум на 15 април или до тази дата, каквато възможност е била допусната в четвъртък, се подсилват и от факта, че руската страна вчера е поискала време за вътрешно държавно съгласуване на проекта, според кореспонденцията на БНТ. Според гръцката страна, става въпрос за запознаване на местните петролни фирми с проекта. Но именно заради вялия интерес на руските компании към Бургас-Александруполис, подписването на меморандума бе отлагано досега. Но дори и да се парафира до или на 15 април 2005 г., това не означава, че проектът ще се реализира. Докато зад Бургас-Александруполис не застанат конкретни компании с конкретно финансиране и не бъдат уредени поне част от доставките на суровото гориво, петролопроводът ще бъде просто тръба на хартия.