Ще съм безкомпромисен посланик

В началото на октомври Меглена Плугчиева получи от Германия агреман за назначението си като посланик на България в Берлин. В момента тя тича между министерството на земеделието и горите, където все още изпълнява длъжността зам.-министър по горите и европейската интеграция, и Външно, където кара дипломатически курсове. Бившата депутатка от БСП е известна с контактите си с немския бизнес и с германски политици от години.

Г-жо Плугчиева, тези дни президентът повдигна въпроса с партийните назначения на посланиците, които вместо да защитават интересите на държавата, работят за "благото" на своята политическа сила. Как бихте отвърнали в аванс на подобни евентуални обвинения за бъдещата ви работа в Берлин?

Смятам, че лично аз не попадам в полезрението на такъв упрек. Колкото и нескромно да звучи, ще си позволя да се позова на оценката на федералното правителство в Германия по повод високото отличие, което получих преди няма и месец, за заслуги към българо-германските отношения. Мога да твърдя, че в близо 20-годишната си работа аз съм изхождала от интереса на България. Във всичките си контакти, които съм имала и в политическите, и в бизнес средите, никога партийната ми принадлежност не е била предмет на разговорите. Винаги се е оценявала работата и резултатите от нея. Затова смятам, че съм опазена от пристрастия.

Мога да твърдя, че не само в Германия, но и в европейски план, имам най-разностранни контакти, във всички политически спектри на лявото и дясното пространство, дори в центъра. Имам личен контакт с генералните секретари на Партията на свободните демократи, на Либералната партия, много добри връзки с Християндемократическия съюз (ХДС) и с Християнсоциалния съюз (ХСС). В България работя с баварската фондация на ХСС "Ханс Зайдел". По същия начин стоят нещата и с фондация "Фридрих Еберт". Водещ винаги е бил общият интерес на България.

На кои от тези контакти ще заложите след заминаването си за Берлин?

На всички. От посланика се очаква да покрива целия спектър на контакти между двете страни. На първо място, разбира се, са връзките на държавно ниво. Но от особено значение за нашата страна са бизнес контактите, необходимостта от привличането на нови немски инвеститори в България, допълнително развитие на търговските ни взаимоотношения. Струва ми се обаче, че в сферата на културата и историята България все още не е достатъчно позната в Германия.

Те ли са най-слабите места в българо-германските отношения?

Не бих могла да твърдя това. Струва ми се, че във всеки подсектор има какво още да се направи. Много голям е потенциалът, който можем и трябва да оползотворим. Особено важно е, че България се намира в етап, когато е приключила преговорите с Европейския съюз. Оставащите две години до присъединяването ни дават ново измерение и нови параметри на сътрудничеството ни с Германия. Защото то не може да бъде извадено от общия контекст на бъдещото ни членство в ЕС, където ФРГ е една от водещите страни. Не само като най-големия вносител на средства в хазната на Евросъюза, но и като ключова държавна и политическа роля, която играе в ЕС. Затова е важно да се намери точния баланс между двустранните ни отношения с Германия и тези с Европейския съюз.

Къде виждате най-голям потенциал за развитие на икономическите ни връзки?

Секторите са няколко. Всички се радваме на доброто развитие на туризма през последните няколко години. Но България има огромен потенциал не само в морските и зимните курорти, но и в селския, винения, ловния и екотуризма. Това са много атрактивни дестинации, които предизвикват интереса на по-разнородна аудитория. Всичко това може да се обедини с уникалните ни културни и исторически забележителности. В туризма има още какво да се работи.

Не по-малко важни сфери са енергетиката, транспортът, инфраструктурните проекти, които предстои да стартират. В строителния бранш очакваме да навлязат много сериозни инвестиции. Същите са тенденциите и за хранително-вкусовата промишленост и селското стопанство. Това са ключовите сектори, в които посланикът трябва да си сътрудничи с ресорните министри и да облекчава контактите с потенциалните инвеститори от немска страна.

Привличането на капитали у нас е добро намерение, но как ще популяризирате нашите продукти в Германия?

Това е основната ми задача - българските продукти да бъдат добре представени на германския пазар. Но, за да стане това, те трябва да отговарят на три условия - количество, качество и навременна доставка. Например там са изключително търсени българските череши, кайсии, въобще пресни плодове и зеленчуци. Добре, но ако ние не можем да гарантираме нужните количества със съответното качество в определеното време, то при сегашната глобализация и динамика на свободния пазар стоките ни ще бъдат автоматично изхвърлени от него.

Трябва много да работим за популяризирането на нашите вина. Все още не сме постигнали желания максимум за присъствие на германския пазар. А битката за него в световен мащаб е огромна. За присъствие там се борят Чили, Калифорния, Австралия, Италия, Испания, Франция. Затова трябва да сме много прецизни. А не да ни пращат сигнали от немското посолство за българска пратка вина, които не отговарят на сертификатите и имат примеси, както става сега. Преди години имахме подобен случай с пчелен мед с недопустими съставки. Затова нашите търговци трябва да са много точни относно качеството на продуктите си. Само така може да се завоюва доверието на немските партньори. Доверието е ключът за правене на бизнес. А ние още не сме го изградили съвсем. Има още какво да се направи, за да се спечели доверието.

Освен вината, кои са другите български стоки са с бъдеще на немския пазар?

Това са продуктите от спектъра на биологичното земеделие. Те обаче имат нужда от сертификация. Търсенето на розовото масло също е голямо и слава Богу, ние увеличаваме неговия пазар в Германия. Голям потенциал има биволското мляко и всички негови производни. С билките имаме много сериозно присъствие и трябва да запазим нишата, която сме заели с диворастящите и култивираните лечебни растения и гъбите.

За мен е изключително важно в следващите две години да се създаде и затвърди изключително положителен образ на България сред германците. Защото при приемането на десетте членки в ЕС през май 2004 г. се породиха някои симптоми на скептицизъм от страна и на "старите" европейци, и на гражданите от новите държави в Евросъюза. Това в никакъв случай не трябва да се случи. Хората там трябва да знаят, че ние сме коректни партньори, на които може да се разчита. Не бедните роднини, които са дошли да ползват техните привилегии, а народ с традиции, история и големи възможности.

Българите, живеещи в чужбина, неведнъж са се оплаквали от мудна работа на посолствата ни, отказ на услуги и недостатъчна защита на техните интереси. Как смятате да промените негативната представа за българските дипломатически мисии, поне що се отнася до тази в Берлин?

За съжаление често съм чела оплаквания от наши сънародници за недобрата работа на посолствата ни. А всъщност това е едно от най-приоритетните задължения на всяко посолство - да е винаги на разположение на своите граждани в чужбина и да се грижи за техните интереси, отчитайки, разбира се, и законодателството на съответната страна.

Напълно си давам сметка за сериозния ангажимент към българите в Германия и че трябва да го изпълнявам стриктно.

Хубавото е, че всички служители в посолството са с едногодишни договори и в края на изтичането на срока се прави атестация от посланика дали да им се продължи договора. Така че изцяло от ръководителя на дипломатическата мисия зависи да има на разположение екипа, от който се нуждае.

Това значи ли, че ще пишете двойки на служителите в посолството, които не си вършат качествено работата?

Не искам да стряскам предварително никого с двойки, но аз съм известна в министерството на земеделието със своята взискателност към себе си. И тази стриктност и безкомпромисност, която имам към себе си, не мога да не я налагам и на служителите си.

Споделяне

Още от България

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?