Ще санкционираме собственика на Булгартабак за всеки килограм неизкупен тютюн

Министър Дикме, защо притесненията по сделката за "Булгартабак холдинг" са свързани повече с производителите на тютюни, отколкото с работещите във фабриките, сред които със сигурност ще има съкращения?

Имайки пред вид, че около 300 хил.души в България са заети с отглеждането на тютюн и за тях това е безалтернативен и основен поминък, съвсем нормално е те да имат много сериозни притеснения. Един провал на сделката за "Булгартабак холдинг" би означавало лишаването на тези хора от поминък и възможност за доходи.

Достатъчни ли са гаранциите, които се дават на тютюнопроизводителите при приватизационната процедура?

Радвам се, че и сред политиците има съгласие за това, че изкупуването на български тютюни трябва да бъде приоритет при определянето на купувача на "Булгартабак холдинг". На този етап ни удовлетворява включването в приватизационния договор на текст, който задължава новия собственик да изкупува не по-малко от 42 хил.т тютюн. Имайки пред вид, че за тази година "Булгартабак холдинг" има сключени договори за около 42 хил. тона, като включим и другите купувачи като "Сокотаб", "Даймън", "Михайлидис" и др. фирми, които участват в изкупуването на тютюн, общото количество произведен тютюн се очаква да бъде около 60-65 хил.тона.

Разбира се, ние бихме дали допълнителна тежест на този купувач, който предложи да изкупува по-голямо количество български тютюни в годините до влизането на България в ЕС. Но задължителното условие за 42 хил. т тютюн гарантира поминъка на хората, които се занимават с тютюнопроизводство. Имайки пред вид, че тютюнът е експортно ориентирана стока, това гарантира и валутни приходи в бюджета на страната.

Има ли пазар за толкова голямо количество тютюн? Досегашният изпълнителен директор на холдинга твърдеше, че се изкупува два пъти повече тютюн, отколкото е необходим за производството на цигари?

Ако говорим за вътрешното потребление, със сигурност даже и повече от половината не е необходимо на "Булгартабак холдинг". Няма нищо по-лесно за един директор на холдинга да каже, че нямаме нужда от повече тютюни. Но това означава, че той работи слабо.

Българските тютюни имат своята европейска и световна пазарна ниша и те са търсени тютюни. Основно се изнасят за Америка и се използват в производството на големи компании като "Филип Морис". Така че пазар за нашите тютюни със сигурност има, но никой не иска да купува лошокачествени. Пазар има за високо качество и търговците са готови да дадат за него по-висока цена. Именно в тази връзка са мерките, които са предприети от управителния съвет на фонд "Тютюн" - за допълнително премиране на качеството на тютюна, за първо качество при едролистни тютюни и за първо и отчасти за второ качество при ориенталските тютюни. Смятаме, че това ще стимулира производството на качествени тютюни.

През годините България е произвеждала количества в размер на 160 - 170 хил.тона. Тази година бяха произведени около 40 хил.т - четири пъти по-малко. Навремето около 90 хил.т са били преработвани в цигари, като вътрешното потребление беше почти същото, а цигарите се изнасяха за руския, арабския пазар, за Румъния, Унгария, Полша, бивша Югославия. Ние загубихме тези пазари. Новият собственик трябва да ги върне поне отчасти, защото българските цигари са се утвърдили там и сега наново трябва да докажат своето място.

Защо трябва да постигнем 70 хил.т производство на тютюн до приемането ни в Европейския съюз?

Има две неща, които са важни във връзка с преговорите на България за присъединяване към ЕС по отношение на тютюните. Първото е в глава "Земеделие", където България ще защитава квота от 70 хил. тона тютюн. Ако успеем да договорим тази квота, след влизането ни в ЕС българските производители ще получават преки субсидии до размера на произведеното количество. Искането на квота от 70 хил.т обаче трябва да бъде подплатено с произвеждането на подобно количество тютюн у нас.

Вторият съществен елемент е във връзка с преговорите по глава 13 - "Социална политика", по отношение на съдържанието на вредни вещества в цигарите. Но това е свързано и с тютюна, за съдържанието на катрани, никотин и въглероден окис.

Тук е необходима една специална концепция за преструктуриране на сортовете, за да може след влизането на България в ЕС и изтичането на преходните периоди - към 2010 - 2013 г., българските тютюни да отговарят на изискванията към производството на цигари в ЕС.

Позволяват ли климатичните условия у нас да се пристъпи към подобна промяна на сортовете?

Да. Това е един много тежък процес, необходими са доста сериозни инвестиции и разработки, но това са изискванията на ЕС и ние не можем да ги променяме. Те се прилагат в страните-членки, ще бъдат приложени и като мярка в новите страни, които ще се присъединят.

Каква ще бъде занапред ролята на фонд "Тютюн" и ще може ли България да изравни условията за производителите на тютюн с тези в Гърция, например?

Ролята на Фонд "Тютюн" ще се запази и след влизането на България в ЕС. Той ще продължи да отделя средства за премиране на тютюнопроизводителите с цел те да не търпят загуби от една страна, а от друга ще отпуска целева парична подкрепа на търговците на тютюн, на преработвателните предприятия, с цел да стимулира износа на български тютюни.

След влизането на България в ЕС Фонд "Тютюн" ще продължава да съществува, като ще преразпределя средствата, които се отпускат като субсидия от съюза. Хубавото е, че при влизането ни в ЕС условията за българските и за гръцките тютюнопроизводители стават едни и същи - т.е. те ще получават еднакви премии. Искам да подчертая, че премията в ЕС е съществена и е по-голяма от цената, която се плаща за тютюна.

Според вас, трябва ли да има политическо решение на ниво правителство за сделката за "Булгартабак холдинг"?

Аз мисля, че още преди да започне приватизацията имаше сериозно политическо решение. То е свързано със стратегията, която бе приета от правителството и бе одобрена на политическо ниво от българския парламент- т.е. параметрите на приватизацията са зададени.

В този смисъл Агенцията за приватизация няма особено голяма свобода на действие по приватизацията на "Булгартабак холдинг", защото рамката е очертана в стратегията. Разбира се, някои тежести - както по отношението на количествата изкупувани български тютюни, така и запазването на определен брой работни места в холдинга, до известна степен ще смъкнат цената. Но мисля, че е по-важно да запази отрасъла в България.

Купувачът може да даде много по-висока цена, но да се откаже да купува тютюни и тогава държавата трябва да търси пари, за да плаща социални помощи за хората, които няма да имат какво да работят.

Ще има ли санкции за купувача при неизпълнение на обещанията по отношение на изкупуването на тютюн?

Категорично съм го заявил и продължавам да твърдя, че ние ще искаме да има гаранции в договора за изкупуване на тютюн. Както по отношение на отделянето на определена сума като гаранция, така и възможности за разваляне на сделката още при първата година на неизпълнение на този ангажимент, така и допълнителна санкция за всеки килограм обещан, но неизкупен тютюн.

Това са много сериозни неща, включени са в договора и аз мисля, че купувачът ще бъде по-съгласен да купува тютюн, отколкото да плаща приблизително неговата стойност под формата на финансова санкция.

Нясно ли са кандидат-купувачите на Булгартабак за развитието на цената на тютюните през следващите няколко години?

Категорично искам и чрез mediapool.bg да информирам кандидат-купувачите, че политиката на правителството по отношение на тютюнопроизводството и тютюнопреработката ще остане такава до приемането на България в ЕС. Няма да увеличаваме драстично минималните изкупни цени - те ще бъдат индексирани с размера на инфлацията през годината.

Второ - фонд "Тютюн" ще продължава да премира производителите и трето, без значение кой е собственик на "Булгартабак холдинг", фонд "Тютюн" ще продължава да отделя целева парична подкрепа, за да могат изкупвачите на тютюн да пласират продукцията на конкурентни цени на международния пазар. Това са три неща, за които аз като министър съм поел ангажимент.

Можете ли да внесете яснота по развихрилия се напоследък спор за управлението на предприсъединителните и структурните фондове на ЕС?

Като че ли излишно се раздухва темата за предприсъединителните фондове. Ако някой търси оправдание, че не може да усвоява средствата от тях, то не това е начинът. Мисля, че има ясен и точен механизъм на опериране със средствата от предприсъединителните фондове и има регламентиран начин на тяхното разходване.

Министерството на финансите е институцията, която съхранява и контролира изразходването на средствата. От друга страна министерствата, например министерството на земеделието, което управлява програма САПАРД, определят проектите и контролират тяхното изпълнение. Тази двустепенност гарантира правилното усвояване на средствата и министерството на финансите има възможност за контрол. Възможностите за злоупотреби със средства на ЕС са елиминирани.

Министерството на финансите няма право да изразходва и една стотинка от средствата по програма САПАРД. Единствената институция, която може да одобрява проекти, е агенция САПАРД, която е акредитирана в Европейската комисия. В този смисъл ние нямаме притеснения - програма САПАРД работи много добре и до този момент са одобрени близо 160 проекта на обща стойност над 108 млн.лв. Това е забележително за България. Това го казвам не само аз като министър, а това е оценката и на Европейската комисия - те навсякъде ни сочат като страната, която най-добре усвоява средствата по програма САПАРД.