Ще се боря срещу безгръбначната политика на СДС

Г-жо Михайлова, какви политически сигнали излъчва СДС, след като Националният съвет реши да отстрани областни и общински председатели на партията, които членуват във фракция “Демократична алтернатива”?

Тези сигнали въобще не са положителни. Първо, защото това става 10 месеца преди президентските избори и хората с дясна ориентация се вълнуват преди всичко дали десните партии ще успеят да излъчат обща кандидатура, способна  да се противопостави на модела “Първанов”, който се опитва да налага тезата за своята безалтернативност. Това става на фона на сериозните проблеми с престъпността, когато хората все по-малко вярват в способността на държавата да решава техни проблеми, да ги защити и тук можем да дадем примера с пребития митничар, който не се обръща към МВР, защото няма доверие в държавата. В тази ситуация НС на СДС взе решение да свали от длъжност няколко областни и общински председатели, с което отново задълбочава противопоставянията в партията.

Интересно е това, че постоянно се говори за спиране на разговорите за самата партия и за насочване на диалога навън и в същото време три от четири точки, разглеждани във вторник, бяха по теми за СДС?

Абсолютно вярно. В началото на заседанието поискахме смяната на дневния ред и обсъждане първо на  актуалната политическа ситуация. В петък има сериозен дебат по конституцията. Тук отварям една скоба – за мен е безумие това, което се случи на заседанието на парламентарна група, когато се оказа, че СДС на практика няма политическа позиция по предлаганите конституционни промени. Филип Димитров, който член на комисията за конституцията, се е въздържал по време на гласуването. Заявено беше, че ще имаме становище на второ четене, а всички, дори и тези извън парламента знаят, че на второ четене могат да се правят промени в конкретните текстове, но това не е политическа позиция.

Само преди няколко дни лидерът на СДС заявява, че предлаганите промени са козметични и няма да ги подкрепим. Сега разбирам, че ще ги подкрепим. Т.е. СДС се отказва от позиции, които винаги и имал – за радикални промени в конституцията. И не само и не единствено заради ЕС, а заради нерешените вътрешни проблеми в държавата, заради тежкия конфликт между властите.

Друг пример - СДС винаги е заявявал, че е против имунитетите на депутатите и магистратите, а по казуса Софиянски заявява, че ще гласува по съвест. И понеже много пъти ме питат какво е “Дясна алтернатива”, след толкова много знакови примери, ще кажа, че Съюз Дясна Алтернатива е алтернатива именно на тази конюнктурност в политиката, която отблъсква хората и пречи на избирателите да видят ефективността на десния модел политика.

Отстраняването на тези общински и областни шефове опит на ръководството да ви изолира ли е и от какво точно може да ви изолира?

Основният проблем на настоящото ръководство на СДС е, че снася яйца в чужди гнезда. СДС се занимава с партията на Стефан Софиянски, СДС се занимава с НДСВ - знаете една позната теза на сегашния лидер на СДС, че ние сме категорична опозиция на БСП, но НДСВ и ДПС могат при определени обстоятелства да бъдат наши партньори. Помните, че членове на ръководството отидоха на конгреса на НДСВ и говориха за стратегически партньорства. След като “Дясна алтернатива” публично заяви, че това е неприемливо за политическа сила като СДС, която е в опозиция, бе прекратено явното говорене. Дни преди преговорите в дясно за единна президентска кандидатура не можеш да дадеш интервю, в което да атакуваш правителството на ОДС и да поставяш под съмнение наследството на СДС. Всичко това минира възможността за единна дясна кандидатура. Трябва да е ясно, че ние имаме нужда не просто от единна дясна кандидатура, а от печеливша единна дясна кандидатура. Всички знаем, че има риск напред  да се изтласка човек, който да прикрие липсата на отговорност, а не да бъде кандидатът, който реално може да проведе сериозна битка с левицата.

Вие виждате опасност от деструктивно поведение от страна на СДС по време на тези преговори, в което да избуят отново стари лидерски интереси?

Опасност има. В тази ситуация може да се влезе по два начина. Първият, за да се разчистват стари сметки. Ясно е, че който издигне кандидатурата, той ще поеме най-голяма отговорност при неин провал. В този смисъл може никой да не иска да издигне сериозно кандидатура, за да не се натовари с отговорност. Вторият риск е за формата, който ще издигне кандидатът. Аз заявих по време на Националния съвет, че първо трябва да се търси единство в рамките на Европейската народна партия. И това не е защото аз имам очевидно отношение към казуса ЕНП, а по простата причина, че ЕНП е сертификат за качество на десните партии. Решението на Националния съвет да се съберат практически всички партии извън тройната коалиция, сме го изпробвали в София и той не се оказа печеливш. Не е въпросът да се търси механичен сбор, а да се очертаят принципите, общото в политическите оценки, върху които да стъпи десницата.

В този смисъл – политическа или гражданска кандидатура?

Политически отговорна и то не толкова отговорна към партиите, а към десния политически модел. Аз именно това заявих, че първо трябва да се изградят принципите, на които тази президентска двойка да отговаря. Тогава по-лесно ще се намерят личностите. Но преди това трябва да се достигне до съгласие по отношение на политическите оценки – например за наследството на ОДС, за отношението към сегашната тройна коалиция на БСП, НДСВ и ДПС, за пътя оттук нататък. Не може да има диаметрално противоположни оценки и да се достигне до съгласие.

Има ли време за този диалог?

Още на Националната конференция заявих, че трябва да има сериозен политически дебат. Липсва обективност в оценките за наследството на ОДС. Оценките варират от “осанна” до “разпни го”. А всъщност трябва да се признае, че правителството на ОДС направи най-успешните реформи и дори да са допускани слабости, те по никакъв начин не омаловажават приноса на СДС на неговите партньорите. Отношението към управлението на НДСВ също разделя десницата. Не може да бъде сваляна отговорността от НДСВ за всичко онова, което се случи през четирите години от тяхното управление, а и за ролята им за съществуването на сегашното. Те през цялото време бяха в коалиция с БСП – неофициално и сега напълно открито.

Лидерът на СДС Петър Стоянов заяви, че ще се търси взаимодействие с всички десни и центристки партии за издигане на десен кандидат. Всички знаят кой е най-видният представител на центъра и в същото време се отрича възможността за коалиране с него. Как разчитате този сигнал?

Аз имам един прочит и той е свързан с издигането на независима кандидатура. Независимата кандидатура звучи от гражданска гледна точка атрактивно на фона на разпада и дълбоката политическа криза. Но политическата криза няма как да бъде решена с граждански средства. Тя трябва да бъде преодоляна от политиците. Те трябва да се реабилитират пред обществото и да върнат доверието в политическите структури, върху които е базирана демокрацията. Иначе е недостойно да се скрият зад граждански фигури, които да измият срама от лицето на партиите. Независимата кандидатура им дава едно предимство - бягство от отговорност. Евентуален провал на преговорите между партиите, а той може умишлено да бъде търсен, отваря вратата за коментари на тема, че десните партии не са в състояние да издигнат обща кандидатура. Тогава да търсим гражданска кандидатура, зад която удобно могат да се правят всякакви коалиции. Както се каза и на последния Национален съвет - ако ние издигнем гражданска кандидатура и НДСВ решат да я подкрепят – ние как да кажем недейте? И както има една приказка – именно тук е заровено кучето

Това официална позиция ли е?

Това беше позицията на един от изказалите се на Националния съвет, който е член на НИС.

Как виждате политическото си бъдеще в СДС при положение, че явно пропастта между вас и лидера на СДС става все по-голяма?

Аз никога не съм била конюктурен политик. Винаги съм смятала, че по-важно за един човек да запази принципите си, отколкото позицията си. Затова отказах длъжностите, които ми предложиха с цел да стана част от тази политика. Не мога да ги приема, защото не я подкрепям. Не подкрепям такъв тип политическа философия, изразена на практика публично в едно интервю от главният секретар откровено, че за 1 милион е готов да работи за всеки. Аз не бих работила за всеки и съм го доказала за тези 15 години. Моят стремеж ще бъде в рамките на СДС да защитавам принципите и политиката на това, което създадох – съюз “Дясна алтернатива”. То няма нищо общо със стремеж към конфронтация, а е алтернатива точно на безгръбначието в политиката.

Да, но съюзът на практика бе забранен в рамките на СДС?

Може да бъде забранен само формално – от Националния съвет, но по устав “Дясна алтернатива” е напълно легитимен. Никой не може да забрани на хората да изберат формата под която да членуват в СДС.

Въпросът ми е можете ли да останете в една партия г-н Стоянов, макар да сте на диаметрално противоположни позиции по някои въпроси?

За нас в момента най-важното ще бъде дали този тип политика на принципи и  на яснота ще получи подкрепа в рамките на СДС.

Докога този въпрос ще бъде изясняван? До Националната конференция?

На Националната конференция в голяма степен ще стане ясно какъв път ще поеме СДС. За мен обаче по-важно от промените в устава или програмата за 15 години напред е какво политическото поведение ще има СДС днес. Как ще протекат изборите за президент, каква позиция заема СДС по важните теми като конституцията например. За съжаление стана практика по важни за хората въпроси СДС да няма позиция, да е неспособен да отговори на дневния ред на обществото.

Каква е ситуацията в момента в парламентарната група?

Първо искам да кажа, че няма регистрирана нова парламентарна група, което е правен парадокс. След изключването на Демократическата партия (ДП) и след подписването на новите споразумение, СДС не е регистрирал нова група. Юридически тримата депутати от ДП са все още членове на ОДС. Петър Стоянов, който дойде с обещанията, че ще обединител на хора и идеи, на практика досега само руши. Той разруши политически коалицията ОДС след изключването на Праматарски и след подписването на нови споразумения с Гергьовден и Яне Янев, с които на практика ги освободи от политически ангажименти към СДС.

Ето защо на последния Национален съвет предложих СДС да формира собствена парламентарна група, за да може да бъде политически отговорен по време на преговорите. В момента СДС няма парламентарна група, има депутати членове на ОДС. При създалата се нова ситуация ОДС олицетворява по-скоро конюнктура, отколкото някаква реална политическа ситуация.

А има ли от какво да се страхува?

Аз бих казала, че в момента те се страхуват от всичко. От една страна казват, че “Дясна алтернатива” имала само 20 човека членове, но ако е така, какво основание имат да свалят председатели на цели областни и общински организации? Те много добре знаят, че само плевенската организация наброява над 300 души членове и са подадени още 70 нови молби. И поради невъзможността да намерят решение на този казус, те запазиха председателя на плевенската организация.

При тази подкрепа може ли да се очаква да се кандидатирате отново за лидер на СДС?

Нямам такива намерения. Проблемът в СДС не е лидерски, а политически. Безусловно ситуацията е много тежка и без да се проведе един дебат за миналото на партията, СДС рискува бъдещето си. Защото иначе ще останем като дърво без корен.

Защо не предадохте на новото ръководство управлението на фондация “Демократична алтернатива”?

Защото то все още няма регистрация в съда вече 4 месеца. НИС не даде отговор на Националния съвет за този правен абсурд. Вместо това поискаха да упълномощя Владимир Кисьов да ме представлява пред финансови, съдебни и други институции.

Защо няма регистрация?

Това е въпрос, на който медиите трябва да потърсят отговор.

Какъв проблем има?

Според мен това са проблеми свързани изобщо с начина, по който е избрано това ръководство. Не искам да коментирам. Това е въпрос, на който трябва да дадат отговор лидерът на СДС.

Това може ли да попречи на преговорите за президент? Едно оспорване на легитимността на ръководство е нещо много сериозно?

Разбира се. Само по себе си това хвърля сянка на съмнение и върху лидер и върху ръководство.