Ще тръгнат Бразилия и Уругвай по стъпките на Аржентина?

Мораториумът върху плащанията по външния дълг, обявен от аржентинското правителство в края на миналата година, в крайна сметка нанесе силен удар на Уругвай и Бразилия. Освен това, тази стъпка доведе до спад почти с един пункт на растежа в Латинска Америка в периода януари - юни тази година. Брутният вътрешен продукт на района намаля с 3% през първото полугодие на 2002 г., а в края на декември се очаква спадът му да бъде 0,8%.

Невъзможността на Аржентина да уреди сметките си и липсата на категоричен отговор по този важен въпрос от властите предизвикаха сериозно безпокойство сред младите икономики на подконтинента, защото трудностите, породени от вътрешни проблеми и превратностите, които те преживяха през предишните години, се задълбочиха още повече.
Малко след както през декември Аржентина спря да обслужва външния си дълг, в Бразилия започнаха проблемите. Резкият спад в търговските потоци към съседна Аржентина - с близо 6% - и отдръпването на чуждестранните инвеститори заради евентуалния успех на левицата на общите избори през октомври, станаха причина реалът да изгуби 34% от стойността от началото на годината.

Само през юли бразилската национална валута се обезцени с 19%, въпреки усилията на Централната банка на Бразилия, която продаде 1,5 млрд. долара в отчаян опит да подкрепи реала. Само че при държавен дълг от 250 млрд. долара резервите на страната се изчерпаха и правителството вече не разполагаше с други средства, освен да потропа на вратата на Международния валутен фонд /МВФ/ с молба да продължи кредитната линия, чийто срок на действие изтича в края на годината и дава на Бразилия достъп до 20 млрд. долара, за да спре падането на реала.

Уругвай като че ли е най-засегната от аржентинската криза латиноамериканска страна. Разходите, породени от кризата в съседната страна, се изчисляват на повече от два пункта от БВП. През първите четири месеца на тази година износът на Уругвай е намалял със 70% в сравнение със същия период на 2001 г., когато вече и без това бе отбелязъл значителен спад.

Най-силният удар, без съмнение, бе бягството на депозитите от другата страна на Рио де ла Плата. Известен като "Швейцария на Южна Америка", Уругвай по традиция бе убежище за спестяванията на аржентинците, които имат повече доверие в банковата система на съседните държави, отколкото в системата на своята страна. Уругвайската банка изгуби през последните седем месеца на годината близо 40% от депозитите си, които бяха изтеглени от техните титуляри заради хаоса, който цари в Аржентина и несигурността, настъпила в регионалната икономика.

За да избегне финансовия колапс, Уругвайската централна банка използва 1,3 млрд. долара от резервите си, за да изплати предварително изтеглените суми по сметките на чуждестранни граждани. И тук обаче властите казаха "край". Правителството на президента Хорхе Луис Батле бе принудено да обяви на 30 юли банкова ваканция, докато в същото време водеше преговори с МВФ за кредит от 2,2 млрд. долара и по-гъвкави цели при бюджетния дефицит.

Във Вашингтон признаха необходимостта да се действа бързо, за да се намери решение на острите проблеми в Бразилия и Уругвай и да не се допусне плочките в латиноамериканското домино да продължат да падат една след друга. В двата случая МВФ и Белия дом държаха да са напълно категорични, подчертавайки разликата с аржентинския "случай", като изтъкнаха доброто поведение в паричната и фискалната политика на Монтевидео и Бразилия.

Дори президентът на САЩ Джордж Буш изпрати министъра на финансите Пол O'Нийл на обиколка в района от 5 до 7 август, за да договори редица подробности с изпълнителните власти на трите латиноамерикански страни. Засега, разбира се, никой не иска да говори за незабавно споразумение, защото каквато и да е финансова помощ се обвързва с политически и икономически компромиси, които президентите Фернанду Енрике Кардозу и Хорхе Луис Батле не могат да поемат в дългосрочна перспектива.

Бразилия: пазарът се страхува от победа на левицата, която може да насочи страната по пътя на неплащането на дългове

Кризата в Бразилия се усети с пълна сила в средата на април, когато шест месеца преди президентските избори проучванията на общественото мнение започнаха да сочат като евентуален победител Луис Инасиу Лула да Силва, кандидат на лявата Партия на трудещите се.

Лула, който винаги е критикувал метода на задлъжняване на правителството на Фернанду Енрике Кардозу, обеща да направи пълен завой в икономическата си политика, като с това предизвика паника сред чуждестранните инвеститори. Мнозина от тях предпочетоха да си стегнат куфарите или най-малкото да преосмислят проектите си за разширяване на позициите, които имаха, от страх, че щом заеме президентския пост, Лула ще поеме по пътя мораториума върху плащанията.

Въздействието от настъпилата несигурност в Латинска Америка върху сметките на чуждестранните компании, които действат в района, бе толкова силно, че никой и не иска да си помисли за повторение на аржентинските мъки. Само за да придобием представа, нека да споменем, че SCH сви печалбите си с 9,2%, а Repsol YPF бе принудена да си осигури провизия, превишаваща 1,5 млрд. долара.

Какво би се случило, ако сега падне най-голямата икономика в зоната? МВФ бе много ясен в диалога си с изпълнителната власт на Кардозу и обвърза предоставянето на икономическа помощ с предизборно споразумение, което да гарантира, че Бразилия ще спазва финансовите си ангажименти и след промените в правителството на страната.

Само че и Лула не е лишен от решителност и той заяви, че неговата страна не може да приеме фондът да "й дърпа ушите, сякаш тя е някаква си републичка". Кандидатът на центристката левица Сиру Гомеш, втори според намеренията за гласуване на избирателите, също не помага особено за постигане на такова договореност с фонда. Той отказа да преговаря с ръководството на МВФ и увери, че ще направи завой в икономическата политика на Бразилия.

Дори вече предложи препрограмиране на плащанията на вътрешния държавен дълг. За разлика от Уругвай, на Бразилия не ѝ е достатъчно продължаване на сегашното споразумение с МВФ. По нейната кредитна линия, която влезе в сила през септември миналата година, остават едва 1 млрд. долара от общо 15 млрд. долара. Финансовите експерти са единодушни, че правителството се нуждае най-малко от 20 млрд. долара. Така, каквото и да е надеждно решение на проблема ще трябва да включва предоставянето на нови средства.

Уругвай: праведникът, който плаща заради грешниците

На източния бряг на Рио де ла Плата всичко вървеше добре, докато в края на 2001 г. бившият президент на Аржентина Фернандо де ла Руа оповести, че страната му спира да плаща дълговете си. Уругвай - олицетворение на престижа и здравата банкова система на подконтинента си заслужи славата на "малката Швейцария".

В касите на неговите банки имаше милиони долари депозити на аржентинци, които обаче започнаха да ги изтеглят, когато в родината им правителството на Де ла Руа замрази парите в аржентинските банки. Батле и неговият министър на икономиката бяха принудени да обявят на 30 юли временно затваряне на финансовите институции, за да спрат изтичането на чуждестранните депозити. За няколко седмици валутните резерви се стопиха от 3 млрд. долара на 600 млн. долара. Банковата ваканция бе продължена, докато делегация преговаряше във Вашингтон за "възможно отпускане на нов заем от 2,2 млрд. долара", който бе обещан още през юни от различни многонационални институции.

До този момент властите в страната отхвърляха възможността за ново "издание на аржентинския случай". Монтевидео имаше късмет, че международната общественост, начело със САЩ, му оказваше подкрепа. Сега Вашингтон започва да се страхува, че икономическите кризи не само продължават да преодоляват националните граници, но и придобиват структурен характер.

Министърът на финансите на САЩ Пол О'Нийл предложи да посредничи при разговорите с МВФ и да издейства финансова подкрепа от други институции. Служителят на Белия дом помоли фонда през първото тримесечие на 2003 г. да предостави на Уругвай между 700 млн. и 800 млн. долара. От своя страна Г-7 ще обсъди заем от 1,54 млрд. долара. Досега не е потвърдено, че страната ще получи евентуална помощ от 800 млн. долара, която според уругвайските медии ще бъде отпусната от администрацията на президента Буш.
Въпреки че фондът призна "доброто икономическо поведение" на Уругвай, неговите експерти непрекъснато призовават за внимание, когато става дума за необходимостта страната да не променя фискалните си цели. МВФ не иска тя да допусне същите грешки, каквито направиха съседките на Уругвай, натрупвайки огромен дълг, който пък доведе до сегашната криза. Съветът на изпълнителните директори на фонда е готов да спре кризата в Южна Америка, но в същото време иска да е сигурен, че правилата на неговата игра /или на неговите пари/ ще бъдат зачитани.

Аржентина: продължава да бъде най-рисковата страна за чуждестранните капиталовложения

От 50 месеца Аржентина продължава да живее без ясна перспектива за излизане от рецесия. Страната, която през 90-те години привличаше най-много инвестиции от чужбина, днес има най-високия индекс на риск на капиталовложения в света, който превишава 4400 пункта. Замразяването на банковите депозити - последният опит на бившия президент Фернандо де ла Руа да спре задушаването на икономиката на страната, преди да слезе от поста, и краят на гордостта, наречена паритет между песото и долара, който бе сложен от новия държавен глава Едуардо Дуалде, не подобриха нещата южно от Андите.

Шест месеца след тази мярка населението на страната е по-бедно, безработицата достига 18,3%, а цените са се устремили нагоре, за да достигнат увеличение от 30% на годишна основа. Хората не само не могат да разчитат на парите си, но и тези, които са останали в джобовете им, не струват кой знае какво, след като песото загуби една трета от стойността си спрямо щатския долар. Чуждестранните компании, начело с испанските, които проявяваха интерес към третата икономика в Латинска Америка, осъзнаха своето безсилие да опазят сметките си в страната. Аржентина не само обяви неплатежоспособност и девалвира националната си валута, но и въведе редица данъци върху износа на чуждестранните компании. В разгара на бурята Дуалде дори ги обвини, че именно те носят отговорност за отчайващото положение, в което се намира неговата страна.

Сценарият с протестите с празните тенджери не напуска съзнанието на експертите на МВФ, които в края на декември миналата година не се поколебаха да блокират кредит на стойност 1,26 млрд. долара за тази латиноамериканска страна. Буенос Айрес вече бе натрупал дълг от 132 млрд. долара и фондът не бе склонен да прави повече отстъпки, просто защото вече не вярваше в политическите власти. В началото на август 2002 г. Аржентина продължава да води преговори и въпреки че много страни изразиха солидарността си с нея, нито една не пожела да се "опари" и да ѝ даде единственото от което тя се нуждае: пари.