Сигналите срещу магистрати ще се удостоверяват с ЕГН

Сигналите за корупция и конфликт на интереси срещу магистрати не само няма да са анонимни, но ще трябва да се подписват с три имена и ЕГН. Отделно хората, които сигнализират съдебния инспекторат за нередности в системата, ще носят отговорност, ако подадената от тях информация се окаже невярна. Тези поправки във внесения от правосъдното министерство проект за Закон за съдебната власт бяха приети от правната комисия в сряда.

Така мнозинството в парламента даде ясен знак, че анонимните сигнали ще отпаднат и от Закона за борба с корупцията по върховете на властта.

Депутатите от правната комисия не обърнаха внимание на аргументите, че няма значение кой е подателят на сигнал срещу магистрат, стига данните в него да са значими и проверими. Вкарването на всички данни на подателя в сигнала му ще е гаранция срещу злоупотреби, реши мнозинството. Предложението за единния граждански номер (ЕГН) бе направено от Христиан Митев (Патриотичния фронт). То срещна подкрепата на БСП, ДПС и БДЦ, а ГЕРБ и РБ бяха "въздържали се".

Шефът на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) се включи с предложението всеки подател на сигнал да носи последваща отговорност, ако сигналът се окаже неверен. Предложението на Министерството на правосъдието бе изрично подателят да не носи отговорност.

"Мисля, че трябва да се носи отговорност, ако някой е съсипал живот или професионална кариера", обясни Кирилов пред колегите си. Той беше подкрепен от шефа на Върховния административен съд Георги Колев. Депутатите приеха с консенсус предложението на Кирилов.

С тези две промени в съдебния закон депутатите създадоха изключително враждебна среда към гражданите, които биха се замислили да подадат сигнал. Най-големият проблем е именно отговорността, която биха могли да понесат, ако съдебният инспекторат не успее да потвърди данните в сигнала им. Това би могло да доведе до дело за клевета, ако инспекторатът предаде данните на подателя на този, който бил обект на сигнала. ЕГН прави измъкването от тази ситуация невъзможно.

Този дебат се случи на фона на излязлото само преди седмица решение на Европейския съд по правата на човека в Страсбург по аналогичен въпрос. По жалбата на шестима българи съдът обяви, че жалба от недоволен гражданин срещу представител на властта, по която проверката не установява нарушение, не може да става повод за осъждане за клевета.

Съдът в Страсбург обявява, че въвеждането на специална отговорност за гражданите е погазване на правото им на свободно изразяване.

Магистрати, с които говори Mediapool, обясниха, че масовата практика на съдилищата е да не осъждат хора за клевета, ако сигналът им до държавен орган не се потвърди. Това е така, защото гражданите не разполагат с възможностите на държавата да проверят всички твърдяни данни. Друг е въпросът, ако сигналите целят умишлено увреждане, но това се доказва много трудно.

При това положение остава единственото обяснение, че депутатите се опитват да наплашат хората още преди да са им дали възможност да подават сигнали срещу магистрати по новия ред на Закона за съдебната власт.

Иначе Народното събрание въоръжи съдебните инспектори с редица нови правомощия, без да се съобрази с критиките на главния съдебен инспектор Теодора Точкова. Съдебният инспекторат ще трябва да прави проверки на имуществото и поведението на магистратите, както и на конфликта на интереси в системата.

Инспекторатът ще може да глобява магистрати, ако открие нарушения при имуществените им проверки. Такива ще започват при открито разминаване над 5000 лв между декларираното и установеното имущество. Инспекторатът ще може да проверява актовете на съдии и прокурори за това дали са в съгласие със задължителната практика. Отделно ще се извършват проверки за "почтеност" за магистратите.