Сигурността на Балканите - основна цел на НАТО след Прага

Дневният ред на НАТО след Прага ще се фокусира към изграждане на регионални системи за сигурност и ангажиране на страните, разположени по границите на Европа, обяви Брус Джаксън, председател на Американския комитет за разширяването на НАТО. Тази сутрин той направи изказване пред Политическата комисия на Парламентарната асамблея на НАТО, която заседава в НДК.

НАТО прие в Рейкявик стратегия за голямо разширяване, чийто приоритет е реформиране на гражданските общества и стабилизиране на Югоизточна Европа, заяви Джаксън. НАТО трябва да създаде на Балканите система за сигурност, за да стабилизира целият район, посочи той. Джакъсн напомни, че Балканите са регион, през който преминават редица канали на организираната престъпност, свързани с трафик на оръжие, проституция, наркотици. Той изтъкна приносът на започналия диалог между балканските страни във формат 2+2 /Гърция, Турция, Румъния и България/ - две присъединяващи се страни и две страни членки на НАТО. Това е част от елементите на бъдещата система за сигурност в региона, която НАТО трябва да доизгради, смята Джаксън. Той допълни, че положителен за изграждането на функциониращи демокрации в Югоизточна Европа е и фактът, че почти всички страни в региона ще са обвързани с НАТО. Тук той посочи Словения, България и Румъния като страните, които най-вероятно ще получат покана в Прага, Албания и Македония, които са в процес на изпълнение на Плана за действие и Босна и Херцеговина, Хърватия и Югославия, като страни, обхванати от Партньорство за мир. Най-вероятно всички страни в скоро време ще се включат в процеса на реинтеграция. Белград се опитва да започне диалог, но въпросът за историческата ориентация на Сърбия все още не е решен, продължи Брус Джаксън.

Той припомни, че през 90-те години НАТО нямаше разработена стратегия за бъдещето на Югоизточна Европа и неговото интегриране в НАТО. През 2002 г. обаче беше отчетено значението на този регион и интересите на евроатлантическата сигурност се насочиха към южния фланг и към района на операции на Турция. Дефинирането на новите заплахи в Европа пренасочи НАТО към въпросите на стабилността в Адриатическо, Егейско и Черно море. Очертавайки основните моменти от развитието на Алианса и на Европа Джаксън посочи, че в момента Турция и Гърция са на практика изолирани от НАТО. Според него първата стъпка към стратегическо интегриране на Турция в Европа е приемане на България и Румъния в НАТО, подчерта Джаксън. В доклада си Джаксън също така изтъкна, че разширяването с Румъния и България ще даде достъп до Черно море.

При разширяването на НАТО ще се отчитат не само военните критерии, но и функционирането на институциите. НАТО е преди всичко система от ценности, които трябва да бъдат спазвани, каза още той. Решението в Прага ще се основава на ценностите и успеха на демократичните реформи във всяка страна, каза Джаксън. Като критерии, които доказват функционираща демокрация той изтъкна разделение на властите, независима и ефикасна съдебна система; партийна, но отговорна опозиция, интегрирани, но отчетливи етнически малцинства, силни културни и религиозни институции, свободен печат.

Бъдещото разширено НАТО трябва във взаимодействие с разширения Европейски съюз да гарантира цялостно изграждане на европейската система за сигурност, подчерта Джаксън. Той изтъкна, че в двата съюза текат като цяло аналогични процеси, като разширяване, планирани реформи. Освен това сега и двата съюза са изправени пред заплахата на тероризма. Заради това разширяването и на ЕС и НАТО трябва да бъде на принципа на взаимно допълване. И в двете разширявания има политически рискове, но двете организации трябва да работят заедно, каза Джаксън. Освен изграждането на система за сигурност в Югоизточна Европа, според него от съществено значение за в бъдеще ще има развитието на отношенията между Русия и НАТО. Вече имаме реални стъпки в тази посока, но все още не знаем какво ще правим с Киев, каза Джаксън. Според него една от бъдещите задачи на Алианса ще бъде и изпълване на средиземноморския диалог със съдържание.

И за в бъдеще НАТО ще продължава да тласка напред реформите в Югоизточна Европа. НАТО тръгна от идеята за Европа, която се нуждае от нова основа. Сега въпросът, който стои пред нас е ще можем ли да изградим основата на нова Европа, завърши изказването си Джаксън.

Новият Съвет НАТО - Русия създава нови шансове, но и нови рискове, каза Януш Онишкевич, бивш министър на отбраната на Полша, един от основателите на профсъюза Солидарност. Има риск според него Русия да се опита да превърне НАТО във втора ОССЕ, както и да направи опит да образува нов център на влияние, например с Китай. Надяваме се, че Русия няма да използва тези възможности, защото шансът ѝ е в сътрудничеството със Запада, НАТО, ЕС и САЩ, продължи Онишкевич.

Новите заплахи след атентатите в САЩ на 11 септември 2001 г. и бъдещата роля на НАТО бе тема на изказването на германския депутат Маркус Мекел. Тероризмът е новата заплаха пред нашата цивилизация, основаваща се на демократични ценности, каза Мекел. Терористите не могат да бъдат спрени, защото животът им не означава много за тях, посочи той.

За партньорството между НАТО и Русия говори и външният министър на Норвегия Ян Петерсен.

© Copyright Mediapool