Симеон предреши в полза на Брюксел преговорите за 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй"",N

2006 година е вероятният срок за закриване на трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй", заяви премиерът Симеон Сакскобурготски след срещата си с гръцкия министър-председател Костас Симитис в Министерския съвет.

2006 - 2007 г., натам вървят усилията, отговори премиерът на журналистически въпрос дали 2006 г. е срокът за закриването на 3 и 4 блок. Първи и втори блок на централата трябва да спрат работа до края на тази година.

"АЕЦ е чувствителна тема за нас, но българската страна е поела твърди ангажименти и колкото и да ни струва, ще положим усилия да спазим определените от ЕС срокове за закриване на реакторите", каза в присъствието на Симитис премиерът Сакскобургготски. Той допълни, че изпълнението на поетите ангажименти е ключово за България от гледна точка на целта ни за изграждане на единна Европа.

По-късно и министърът на държавната администрация Димитър Калчев потвърди, че ориентацията за закриване на 3 и 4 блок е 2006 година. Едва ли ще има някакви компромиси. Ще се направи анализ на сигурността на тези два блока, което може да измести с една година напред или назад срока за тяхното затваряне, заяви министърът. В понеделник премиерът Симеон Сакскобургготски ще посети централата в Козлодуй, съобщи още Калчев.

Положението е много сериозно, при преговори с Румъния и Гърция опираме все до проблема с атомната централа, добави още министърът на държавната администрация.

Първият ангажимент за по-ранното закриване на първите четири реактора на АЕЦ "Козлодуй" бе поет от правителството на Любен Беров. През 1993 г. Беров подписа споразумение с Европейската комисия и ЕБВР, според което 1 и 2 блокове на АЕЦ-а трябваше да бъдат закрити през 2000 година, а две години след тях трябваше да бъдат закрити 3 и 4 реактори.

След 93-та България предприе мащабна програма по модернизацията на четирите малки реактори, особено на блокове 3 и 4, както и на двата 1000-мегаватови реактора в атомната централа. Част от средствата за модернизацията дойдоха от ЕБВР, в техническите действия се включиха немската Сименс, френската Фраматом, американската Уестингхауз. Регулярните годишни мисии на Международната агенция за атомна енергия - МААЕ, непрекъснато отчитаха подобряване на безопасността на българските реактори.

На базата на всички предприети през този период действия по модернизацията и повишаването на безопасността на централата, през 1999 г. предишното правителство на Иван Костов успя да отложи сроковете за затваряне на реакторите. От масата на преговорите с Брюксел бе снет изобщо въпроса за предсрочното затваряне и на 5 и 6 реактори. Те ще работят минимум до края на проектния си живот, като през това време ще продължават действията по тяхното модернизиране.

В новото споразумение от 99-та екипът на Костов договори с еврокомисаря Ферхойген 1 и 2 реактори да бъдат затворени до края на 2002 година. В споразумението бе записано дословно, че в същия срок - до края на 2002-ра, България и Европейската комисия ще постигнат съгласие кога да бъдат затворени и 3 и 4 реактори. В текста бяха записани позицията на ЕС, че това трябва да стане 2006 г., но и позицията на България, че това трябва да стане 2008 г. за 3 реактор и 2010 г. за 4 реактор. Екипът на тогавашното правителство, в който на финалната фаза на преговорите се включи и Александър Божков, постигна тези параметри месец преди ЕС официално да отправи покана към България да започне преговори за присъединяване.

Само преди десетина дни министърът на енергетиката Милко Ковачев заяви в интервю пред mediapool.bg, че в споразумението от 1999 г., подписано и от Брюксел, и от София, съществуват два срока за затварянето на 3 и 4 реактори. И че предстоят преговори до края на тази година, в които ще се постигне разумен компромис и от двете страни.

Днешното изявление на премиерът Сакскобургготски е точно обратното. То на практика обезсмисля възможността на България цялата тази година да преговаря за по-късното затваряне на 3 и 4 блокове и да представи още аргументи пред Брюксел в подкрепа на своята позиция. Още повече, че през пролетта и лятото се чакат финалните международни мисии за оценка на състоянието и нивото на безопасност на 3 и 4 блок, които биха могли да дадат нови аргументи за българската позиция. След това изявление пред журналистите обаче възможността на София да преговаря е равна на нула.

Въпросът, на който сега трябва да даде отговор премиерът и изпълнителната власт, е какво е наложило тази промяна в българската позиция само за десетина дни.

Единият вариант е Брюксел категорично да е настоял да приемем европейския график за закриване на блоковете, срещу което е обещал нещо друго на София. Например готовност да се подпомогне страната ни да ускори присъединителния процес. За това намекна вчера ръководителят на делегацията на ЕК в София Димитрис Куркулас. На евроконференция в София той заяви, че Европейската комисия тази година ще предложи актуализирана програма за присъединяването на България и ще отпусне средства за укрепване на административния капацитет.

Другият вариант е премиерът просто да се е поддал на натиск от страна на събеседника си, гръцкият министър-председател Костас Симитис. Гърция е един от най-яростните критици на АЕЦ "Козлодуй", наред с Австрия, сред страните-членки на ЕС. Най-силните обвинения в европейския парламент, че атомната ни централа е остаряла и представлява опасност за региона, са отправяни именно от гръцките евродепутати. След днешната си среща със Симеон Симитис заяви, че Гърция приветства споразумението между България и ЕС за закриване на АЕЦ Козлодуй и че този акт ще е от полза за всички в региона. От думите му е видно, че това е била една от основните теми на разговора. От двете кратки изречения на Симитис излиза още, че има договорени срокове и за четирите реактора. Което официално не е така за 3 и 4 блокове, или поне българската общественост не знае за такова нещо.

Почти по същото време и по същия проблем, чешкият колега на Симеон Сакскобургготски, премиерът Милош Земан, зае противоположната позиция. 915 000 австрийци се подписаха под подписка Австрия да наложи вето върху приемането на Чехия в ЕС, ако Прага не затвори АЕЦ "Темелин". Подписката бе организирана от крайнодясната Партия на свободата на Георг Хайдер. В резултат реакцията на чешкия премиер Земан бе, че австрийците не могат да се произнасят за съдбата на АЕЦ Темелин, защото тя не е на австрийска, а на чешка територия. В Прага Земан каза още, че допитването до австрийците "няма да се отрази положително върху двустранните отношения".