Симеон Сакскобургготски: Не можем без АЕЦ “Белене”

“Направените през годините разходи за строителството на АЕЦ "Белене", ръстът на българската икономика през 2002 г., нуждата от енергийна независимост и конкуренцията на подобни проекти в съседни страни са аргументите за размразяването на проекта по време на управлението на НДСВ”. Такава теза изказва в личната си страница бившият министър - председател и лидер на НДСВ Симеон Сакскобургготски, който на 6 април 2002 г. обяви възобновяването на проекта за втора атомна централа, стартиран по комунистическо време от Тодор Живков.

Сакскобургготски, който дори като премиер на страната не е давал толкова пространно обяснение за АЕЦ "Белене", намира за нужно да защитава проекта в момент, в който Еврокомисията говори за неговото преразглеждане, а българското правителството поиска поредна отсрочка – този път тримесечна – преди да реши подписва ли окончателния договор за изграждане на централата.

"Двайсет години страната ни не успява да реши какво да прави с АЕЦ "Белене”, отбелязва Сакскобургготски и посочва разделението между политиците и общественото мнение.

"И като че ли това разделение по-често е емоционално и политически оцветено, отколкото прагматично, подплатено с икономически аргументи и експертни анализи”, допълва той.

По-нататък посочва, че “към момента на спирането на строителството през 1991 г., държавата вече е била вложила над 1 млрд. долара в проекта, а всяка следваща година е финансирала поддръжката на площадката, която била в чудесно състояние”.

“В това време съседните Румъния и Турция строят атомни централи, такива проекти имат и Албания и Хърватия”, пише Сакскобургготски.

"Твърденията, че няма нужда от "Белене", защото няма кой да консумира енергията от централата, са несъстоятелни и, ако не злонамерени към страната ни, то най-малкото глупави", смята той, солидаризирайки се с позицията на Русия, на президента Георги Първанов, БСП и на български фирми, които успяха са спечелят доста пари от размразяването на проекта досега.

Според критици на АЕЦ "Белене" проектът е възобновен през 2002 г. именно под натиск на ядреното лоби и по-специално на ръководената от Богомил Манчев фирма "Риск инженеринг". Според грами на тогавашния американски посланик в София, разпространени от Wikileaks, енергийният министър в царското правителство Милко Ковачев е бил по-известен като "Министъра на Риск инженеринг", а Манчев е считан за енергиен министър в сянка и ключова фигура от енергийната мафия в страната.

Сакскобургготски пише, че когато решението за размразяването на строежа е взето, ръстът на икономиката в България е 5-6% годишно. "Ако тенденцията се беше запазила в региона, със сигурност можеше да се очаква дефицит на електроенергия. Единственото, което днес никой не може със сигурност да знае е дали докато се построи АЕЦ "Белене" няма да има нужда дори от повече електроенергия", посочва Сакскобургготски.

Той не се спира на хипотезата за намалени нужди от електроенергия. Несигурността по въпроса ще има ли пазар на тока от бъдещата централа е сред основните проблеми за намиране на сериозен европейски инвеститор в проекта. Към момента желание да кредитира изграждането на централата проявява единствено Русия, която бе избрана от правителството на тройната коалиция (с участието на НДСВ) за основен изпълнител на АЕЦ-а.

“Нашата страна и регионът, в който живеем, нямат друг избор, освен да се развиват. Особено след края на глобалната криза. Нека не забравяме, че кризата означава и възможност. Въпросът е как и колко бързо ще успеем да се възползваме и да си стъпим на краката”, пише бившият премиер.

“Един от ключовите фактори за това е електроенергията. Нужно ли е да си припомняме "дискотечния режим” на тока отпреди двайсетина години, за си дадем сметка колко е важен този фактор?”, пита Сакскобургготски и призовава по темата да се говори сериозно, "без спекулации, с повече далновидност и ясни икономически цели и параметри".