Симпатизантите на Симеон Втори се разпиляват като вълна

Отказът на софийския градски съд да регистрира Националното движение "Симеон Втори" се превърна за всекидневниците във водеща новина, изписана с два пъти по-големи букви, отколкото истинската голяма новина за разговора между българския премиер Иван Костов и президента на Съединените щати Джордж Буш във Вашингтон. Съдбата на движението "Симеон Втори" продължава да регистрира сензационни обрати и навярно тъкмо това поддържа жив интереса на медиите към Симеон вече близо месец.

Отказът на съдебна регистрация предизвика разнообразни реакции. Част от тях бяха насочени към юридическите несъвършенства, допуснати от адвокатите на царската формация при изготвянето на нейните документи.
Други потърсиха политически измерения на събитието и веднага започнаха да изчисляват в каква посока би се пренасочил сега протестния вот на избирателите.
Трети изразиха съжаление, че ОДС губят на тези избори потенциален свой съюзник.
А за четвърта група от реакциите основното внимание се насочи към разсъжденията каква е стратегическата печалба на Националното движение "Симеон Втори", ако пропусне предстоящите парламентарни избори поради отказ да бъде регистрирано. Заместник - председателят на СДС Димитър Абаджиев в няколко свои интервюта дори не изключи възможност правните експерти на Симеон умишлено да са довели нещата дотам, че регистрацията да бъде отказана.

Причините за подобно умишлено действие - ако се спрем на тази хипотеза - биха могли да дойдат от няколко посоки. Например - невъзможност на Симеон реално да се ориентира в обстановката и да подбере адекватни хора за депутатските си листи в краткото време до изборите. Друга възможност - амбициите на движението имат толкова дългосрочен прицел, че се пропуска участие в тези избори с очакването, че Симеон ще събере около себе си още повече симпатизанти за едни следващи избори. Трета хипотеза - движението разчита на предполагаем по-дълбок срив на доверието в съществуващите политически партии и за сметка на него да спечели още аргументи за своята теза, че е необходима смяна на политическата система.

Каквото и от тези неща да бъде казано, то днес сигурно звучи достоверно. Малкото и неясни послания, отправени от царя и неговите съмишленици отвориха широка възможност за всякакви интерпретации. И все пак - има неща, които са получени като информация с помощта на социологическата наука. Колкото и да се твърди, че данните не са устойчиви в момента, все пак резултатите от допитванията след отказа на регистрацията могат да се приемат за стабилни.

В днешния брой на вестник "Труд" е публикувана картината от една експресна анкета. Тя е била проведена съвместно от "Труд" и Националната телефонна информационна мрежа. На въпроса "Какви следва да бъдат действията на Симеон Втори след отказа за регистрация на движението"? отговорите се разпределят по следния начин - 33 процента нямат мнение, 16 процента препоръчват да се опре на монархическа формация, 21 процента смятат, че трябва да използва регистрация от няколко малки партии, 16 на сто предлагат да се обърне за помощ към европейски институции, а за 14 процента най-добрият вариант е да не участва под никаква форма в изборите.

Веднага прави впечатление, че на фона на доскорошните данни за главоломно нарастваща подкрепа в полза на движението, при сегашната ситуация най-голям процент - 33, нямат мнение какво трябва да се направи. Това по-скоро е белег за пасивност и незаинтересованост, а не на дълбоко и осмислено отношение към Симеон. Тази типологична зона от гласоподаватели е склонна да се дистанцира от Симеон точно толкова бързо, колкото бързо бе конструирана и основата за неговата подкрепа. Едва 14 на сто са тези, които казват, че Симеон под никаква форма не трябва да участва в изборите. Това е най-малкият процент от запитаните, но същевременно те са най-близо до изразената от самия Симеон позиция да участва в изборите единствено като национално движение. Останалите групи - да се опре на монархическа формация, да използва регистрация на няколко малки партии и да се обърне за помощ към европейски институции, са колкото разнопосочни, толкова и несъответстващи на обявените от царя намерения да наложи на всяка цена своето движение.

Основният извод, който може да бъде направен е, че основата под Симеон е нестабилна, противоречива и при първия сериозен дразнител се разпада на взаимноизключващи се сегменти. Тъкмо поради тази противоречивост Симеон разчиташе не на кампания, а на "вълна", която - ако би участвал в изборите, да качи на гребена си всички тези разнопосочни частици и да ги превърне импулсивна подкрепа. В случая обаче вълната се връща обратно, а от надигналия се от дъното пясък много скоро може и нищо да не остане.