Скандал сред управляващите бави данъчно-осигурителния кодекс

Депутатите отложиха във вторник гласуването на текстове от Данъчно-процесуалния осигурителен кодекс (ДОПК) на второ четене в пленарна зала и изпратиха проекта обратно за доразглеждане в бюджетната комисия. Това стана след остри спорове както върху отделни текстове, така и върху юридическата изправност на проекта, определен от депутата от Коалиция за България Татяна Дончева като “изключително сложен и рисков, със съществени недостатъци”.

Проектът бе подготвен за внасяне от бюджетната комисия начело с колегата ѝ от левицата Петър Димитров. Кодексът регламентира работата на досегашните данъчни служби и Националния осигурителен институт в единно звено по събиране на приходите от данъци и осигуровки.

Така графикът за приемането на ДОПК започна сериозно да изостава и е възможно кодексът да мине и до средата на декември. При това положение остава под въпрос стартирането на Националната агенция за приходи (НАП), което трябва да стане на 1 януари 2006 г., но само след гласуване на новия кодекс.

Няколко спора в пленарната зала пратиха проекта за доработка. Единият от тях бе около предложението на депутатите от ДСБ Нено Димов и Веселин Методиев в кодекса да се запише, че задълженото лице има право да заведе граждански иск срещу държавата за нанесени вреди и/или пропуснати ползи, а държавата да има право на регресивен иск към длъжностното лице.

Председателят на бюджетната комисия Петър Димитров (БСП) одобри по принцип предложението, но то не бе записано към съответния член.

Зам.-финансовият министър Георги Кадиев посочи, че текстът е предвиден в преходните и заключителните разпоредби, на което възрази Татяна Дончева. Според нея ставало дума за принципен въпрос, който не може да се решава в преходните и заключителните разпоредби, още повече, че ДОПК не е приет от бюджетна комисия изцяло и няма как текстът да се отрази в нещо, което не е прието.

Дончева предположи, че вероятно има грешка в предложението на ДСБ, където се казва, че държавата трябва да има право на "регресивен" иск към длъжностното лице. По думите ѝ става въпрос за регресен иск.

Дончева възрази остро и срещу това, че водеща комисия при обсъждането на проекта е бюджетната, където има малко юристи, а не правната, където първоначално е бил разпределен.

Прехвърлянето стана след приемането на ДОПК на първо четене в пленарна зала, когато на свое заседание депутатите от комисията по бюджет и финанси гласуваха проектът да бъде върнат в тяхната комисия като водеща.

"Става въпрос за изключително сложен и изключително рисков нормативен акт, в който се създаде за първи път прецедент една процедура да върви през комисия на парламента, в която почти няма юристи. Същевременно има тотално признаване на съществени недостатъци в законопроекта, за което аз като член на управляващо мнозинство отказвам да нося отговорност", заяви Татяна Дончева.

Спор и отлагане на дебата предизвика и разглеждането на глава трета от кодекса, в която се уреждат правомощията на органа по приходите и публичния изпълнител.

В чл.12 е записано, че органът по приходите, съответно публичният изпълнител,  извършва проверки и ревизии, установява административни нарушения и налага административни наказания, проверява отчетността на контролираните обекти , изисква и изземва оригинални документи, данни, сведения и книжа с цел установяване на задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски.

Ал.7 на същия член предвижда органът по приходите да изисква от контролираните лица да декларират банковите си сметки в страната и в чужбина, иска разкриване на служебна, банкова или застрахователна тайна , изисква писмени обяснения, извършва претърсване и изземване в подлежащите на контрол обекти.

Депутатът от НДСВ Борислав Ралчев  поиска тези текстове да не бъдат гласувани на заседанието днес, защото според него в тях се събирали компетенциите на полицай, дознател, следовател, прокурор, съд, съдебен изпълнител и екзекутор.

Ралчев обясни, че тези текстове “меко казано, го притеснявали” и допълни, че те нямат нищо общо с правата, които може да има какъвто и да е субект в България.