Досега по силата на офсетни споразумения, придружаващи сделки за модернизация на армията, конкретните ползи на България са за 158 млн. евро. Това съобщи министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров при откриването в сряда в София на международната конференция за развитието на офсетната политика у нас.
Ползите се изразяват в средства за инвестиции, получаване на ноу-хау и лицензи, създаване на нови експортно-ориентирани продукти, подкрепа на износа ни и съвместно производство.
В момента се изпълняват офсетни дейности, включващи и инвестиции, за 46.7 млн. евро, допълни министърът.
В обръщение на видеозапис до участниците в конференцията премиерът Сергей Станишев изброи конкретни проекти по офсетни споразумения, съпътстващи модернизационни договори за армията.
В договора с “Даймлер Крайслер” за закупуването на автомобилната техника за сухопътните сили на армията, директният офсет е за 3.2 млн. евро, а ползата от индиректния офсет е за 5 млн. евро под формата на софтуер. Продължават преговорите за още проекти, каза премиерът.
Съпътстващото споразумение с "Юрокоптер" за доставка на вертолети "Кугър" и “Пантер” е за 106 млн. евро. Досега е договорено изграждането на електронна маркетингова платформа на стойност 19 млн. евро.
По договора с италианската компания "Алениа аеронаутика" за доставката на транспортни самолети “Спартан” офсетната полза ще е за 152.3 млн. евро по директния офсет и 70 млн. евро по индиректния, изтъкна още Станишев. По линията на директния офсет петима студенти ще се обучават по аеронавтика в Торино, а по индиректния ще се изгради модерна оранжерия за цветя със 100 работни места. По проекта за бронирани колесни машини за армията се договаря офсет за 14 млн. евро в инвестиции “на зелено”, каза още той.
В дебата, който тече в момента в ЕС дали офсетът трябва да продължи да съществува или да се премахне като практика в контекста на общата отбранителна политика на съюза, Станишев заяви, че България ще участва активно в процеса на преоценката и в подготовката на общата нормативна уредба на общността. Според премиера офсетните договори няма да останат в миналото, защото от тази форма на сътрудничество са заинтересовани много страни от ЕС, включително нашата.
Зам.-министърът на отбраната Симеон Николов обясни пред участниците в конференцията, че в момента в ЕС се води дебат доколко използването на индиректните офсетни програми в рамките на общността е съвместимо с единната европейска отбранителна стратегия, като от Европейската комисия е било изготвено тълкувателно становище, че индиректният офсет противоречи на Договора за създаване на Европейската общност. Това от своя страна е предизвикало безпокойство сред членове на Европейската отбранителна агенция.
Според зам.-министъра сегашното изискване в България, регламентирано в Наредбата за условията и възлагането на специалните поръчки, офсетните споразумения да бъдат над 100% от стойността на военната сделка и да съдържат само до 30 директен офсет, тоест насочен към отбранителния сектор, затруднява финансово Министерството на отбраната. Оскъпява се самата сделка, а министерството допълнително трябва да плаща ДДС върху директните офсетни сделки, дори когато са безвъзмездни.
Трябва да се изгради национална офсетна стратегия и да има по-добра координация между различните министерства, както и да се подготвят експерти в тази област, смята зам.-министърът.
В договорите за модернизация на армията да се предвижда директен офсет, насочен към българската отбранителна индустрия, предложи и съпредседателят на Сдружението на българската отбранителна индустрия Стефан Воденичаров.
Полезна ли ви беше тази статия?
Ще се радваме, ако подкрепите електронното издание Mediapool.bg, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
Подкрепете ниАбонирайте се за най-важните новини, анализи и коментари на събития от деня. Бюлетинът се изпраща до електронния Ви адрес всеки ден в 18:00 часа.
Абонамент
