Скромни офсетни ползи за страната отчете правителството

Скромни офсетни ползи за страната отчете правителството

Досега по силата на офсетни споразумения, придружаващи сделки за модернизация на армията, конкретните ползи на България са за 158 млн. евро. Това съобщи министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров при откриването в сряда в София на международната конференция за развитието на офсетната политика у нас.

Ползите се изразяват в средства за инвестиции, получаване на ноу-хау и лицензи, създаване на нови експортно-ориентирани продукти, подкрепа на износа ни и съвместно производство.

В момента се изпълняват офсетни дейности, включващи и инвестиции, за 46.7 млн. евро, допълни министърът.

В обръщение на видеозапис до участниците в конференцията премиерът Сергей Станишев изброи конкретни проекти по офсетни споразумения, съпътстващи модернизационни договори за армията.

В договора с “Даймлер Крайслер” за закупуването на автомобилната техника за сухопътните сили на армията, директният офсет е за 3.2 млн. евро, а ползата от индиректния офсет е за 5 млн. евро под формата на софтуер. Продължават преговорите за още проекти, каза премиерът.

Съпътстващото споразумение с "Юрокоптер" за доставка на вертолети "Кугър" и “Пантер” е за 106 млн. евро. Досега е договорено изграждането на електронна маркетингова платформа на стойност 19 млн. евро.

По договора с италианската компания "Алениа аеронаутика" за доставката на транспортни самолети “Спартан” офсетната полза ще е за 152.3 млн. евро по директния офсет и 70 млн. евро по индиректния, изтъкна още Станишев. По линията на директния офсет петима студенти ще се обучават по аеронавтика в Торино, а по индиректния ще се изгради модерна оранжерия за цветя със 100 работни места. По проекта за бронирани колесни машини за армията се договаря офсет за 14 млн. евро в инвестиции “на зелено”, каза още той.

В дебата, който тече в момента в ЕС дали офсетът трябва да продължи да съществува или да се премахне като практика в контекста на общата отбранителна политика на съюза, Станишев заяви, че България ще участва активно в процеса на преоценката и в подготовката на общата нормативна уредба на общността. Според премиера офсетните договори няма да останат в миналото, защото от тази форма на сътрудничество са заинтересовани много страни от ЕС, включително нашата.

Зам.-министърът на отбраната Симеон Николов обясни пред участниците в конференцията, че в момента в ЕС се води дебат доколко използването на индиректните офсетни програми в рамките на общността е съвместимо с единната европейска отбранителна стратегия, като от Европейската комисия е било изготвено тълкувателно становище, че индиректният офсет противоречи на Договора за създаване на Европейската общност. Това от своя страна е предизвикало безпокойство сред членове на Европейската отбранителна агенция.

Според зам.-министъра сегашното изискване в България, регламентирано в Наредбата за условията и възлагането на специалните поръчки, офсетните споразумения да бъдат над 100% от стойността на военната сделка и да съдържат само до 30 директен офсет, тоест насочен към отбранителния сектор, затруднява финансово Министерството на отбраната. Оскъпява се самата сделка, а министерството допълнително трябва да плаща ДДС върху директните офсетни сделки, дори когато са безвъзмездни.   

Трябва да се изгради национална офсетна стратегия и да има по-добра координация между различните министерства, както и да се подготвят експерти в тази област, смята зам.-министърът.

В договорите за модернизация на армията да се предвижда директен офсет, насочен към българската отбранителна индустрия, предложи и съпредседателят на Сдружението на българската отбранителна индустрия Стефан Воденичаров.

Още по темата
Още от Бизнес

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: