След гръцкия кошмар еврозоната е изправена пред нови изпитания

След гръцкия кошмар еврозоната е изправена пред нови изпитания

Еврозоната се измъкна от тресавището на гръцкия дълг, но остава уязвима, твърдят икономисти, изразявайки безпокойства най-вече за ситуацията в Италия, пише в понеделник агенция Франс прес.

След няколко години дълбока рецесия и три спасителни програми, Атина днес официално напуска опеката на кредиторите си - еврозоната и Международния валутен фонд (МВФ) - и отново започва да се финансира сама на пазарите.

Но въпреки предпазливото определение на европейците, че това е "добра новина" след години на лутане и тежки политически кризи, еврозоната остава изправена пред различни нови предизвикателства, отбелязва агенцията.

Гръцкият бумеранг

"Гръцката криза не е решена, тя е отложена за по-късно", уверява Шарл Виплош, професор по икономиката в Института за международни проучвания и развитие в Женева.

И наистина, Атина ще трябва да започне да погасява от 2032 година по-голямата част от дълга си, който остава колосален (около 180 процента от БВП). А дотогава е трудно да се каже как ще се е развила страната - както в политически, така и в икономически план.

През последните месеци МВФ непрестанно предупреждава за дългосрочните възможности на страната да обслужва този дълг въпреки последните облекчения, одобрени от еврозоната.
Виплош разобличава "отявления цинизъм" на европейците при управлението на кризата. Според него "проблемите не са решени, но се преструваме, че вярваме, че са решени. След мен и потоп".

"По един или друг начин нещо ще изгърми. Гърция отново ще изпадне в криза доста преди 2032 година", прогнозира той.

Тежестта на дълговете

"Изобщо не е решен проблемът с държавните дългове, те остават много големи в Италия, Гърция и Португалия, въпреки техните усилия", предупреждава Ан-Лор Дьолат, заместник-директор на Центъра за прогнозни проучвания и международни данни (Cepii).

Освен тези три страни, значителен е дългът и на големи държави като Испания и особено Франция, което представлява опасност за цялата еврозона.

"Дългът е фактор за уязвимост, който може да се окаже особено силен и необуздан, тъй като е свързан с пазарите", обяснява г-жа Дьолат.

В същото време дългът на другите страни от валутния съюз намалява. В резултат на това еврозоната се поляризира - от едната страна са "добрите ученици", а от другата - останалите. А интересите на тези две групи силно се различават.

Едните настояват за бюджетна дисциплина и контрол на разходите, а другите - за по-голяма солидарност.

Италианската заплаха

Италия представлява реална опасност за еврозоната заради дълга си, уязвимостта на банките и популисткото ѝ правителство, подчертават икономистите.

"Дългът на страната е 130 процента от БВП, вътрешните проблеми са сериозни, банковата система не е прочистена и сега се управлява от хора, които явно не разбират какво ще правят. Заплахата е съвсем ясна", посочва Шарл Виплош.

Икономическата политика на новото италианско правителство си остава твърде неясна, с отправяните противоречиви сигнали от изпълнителната власт.

След срутването на моста на автомагистралата край Генуа Европейският съюз стана обект на критики от страна на Рим, който го обвини, че пречи на инвестициите заради политиката си на строги икономии.

Според професор Филип Мартен от парижкия институт за политически науки Сианс По (Sciences Po) "днес в еврозоната липсват инструменти, институции, които да противодействат на евентуална тежка криза с италианския дълг".

Бъдещето на еврозоната

Дълговата криза предостави на еврозоната възможността да се развие, със създаването на Европейския стабилизационен механизъм (ЕМС) - чиято задача е да отпуска заеми на изпаднали в затруднение страни - както и с укрепването на Банковия съюз.

Но тази структура остава незавършена и различните опити да бъде разработена, като тези на френския президент Еманюел Макрон който иска например достатъчно голям бюджет за еврозоната, се сблъскват с упоритата съпротива на някои по-силни икономически северни страни, които се опасяват да не бъдат принудени да плащат вместо южните си съседки.

В този контекст "еврото се превръща в крайна сметка в хаотична валута, с постоянни водовъртежи, докато замисълът му беше да гарантира стабилността", отбелязва професор Натали Жансон от бизнес школата Неома (Neoma) в Руан.

По БТА

Още по темата
Още от Европа