Гърция излезе от спасителната програма

Гърция излезе в понеделник от последната част от спасителната си програма, договорена преди три години, която помогна на страната да се справи с последиците от дълговата криза, обяви спасителният фонд на еврозоната, цитиран от Ройтерс.

След бума на дъговата криза в началото на 2010 година четири последователни гръцки правителства се опитваха да избегнат фалита, разчитайки на най-голямата спасителна програма в икономическата история, като над 260 милиона евро бяха отпуснати на Гърция от партньорите ѝ в еврозаната и Международния валутен фонд, отбелязва Ройтерс.

"Днес ние можем да приключим благополучно програмата на Европейския спасителен механизъм (ЕСМ) без повече допълнителни спасителни програми, тъй като, за първи път от началото на 2010 г., Гърция може да си стои на краката", каза в изявление председателят на управителния съвет на спасителния фонд Мариу Сентену.
 
Португалският министър на финансите, който е и председател на Еврогрупата, отбеляза, че "това е станало възможно благодарение на изключителните усилия на гръцкия народ, доброто сътрудничество със сегашното гръцко правителство и подкрепата на европейските партньори чрез кредити и облекчаване на дълговете".

Гърция договори през август 2015 г. спасителната програма с международните си кредитори - Европейския съюз, Европейската централна банка и Международния валутен фонд.

В съобщението на ЕСМ се отбеляза, че през последните три години е предоставил на страната 61.9 милиарда евро в подкрепа на макроикономическата корекция и банковата рекапитализация. Останалите 24,1 милиарда евро, които са били на разположение на Гърция по програмата, не са били необходими.

През последните 10 години Гърция изгуби близо 1/3 от брутния си вътрешен продукт, а дълговете на страната достигнаха 180% от БВП. Гърция изгуби и статута си на най-голяма икономика сред държавите от ЕС на Балканите, тъй като бе изпреварена от Румъния.

Край на "екзистенциалната“ криза на еврозоната

Успешното приключване на третата и последна спасителна програма за Гърция представлява край на една "екзистенциална" криза за еврозоната, каза днес европейският комисар по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси, цитиран от ДПА.

За Гърция и нейния народ, това е началото на нова глава след осем изключително тежки години. За еврозоната това е символична черта под една екзистенциална криза, посочва в изявление Московиси.

По думите му множеството мерки за икономии, осъществени от Гърция, като част от спасителната програма, ще поставят основите за устойчивото развитие на страната, допълва Ройтерс.

Гръцката мащабна програма на реформи трябва да продължи, за да може гърците да пожънат ползите от жертвите, които са направили, отбеляза Московиси.

Гръцкият народ отговори на всяко предизвикателство смело и решително, допълва председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Винаги съм се борил Гърция да остане в основата на Европа, отбелязва той.

Гърция се връща към икономически суверенитет, смята гръцкото правителство

Излизането на Гърция от третото и последно кредитно споразумение с Европейския съюз дава възможност на страната да възстанови икономическия си суверенитет, което ще се отрази благоприятно на благосъстоянието на населението, заяви днес говорителят на гръцкото правителство Димитрис Дзанакопулос в интервю за радио Риъл ФМ.

"Ние навлизаме в нова фаза за гръцката икономика и за Гърция като цяло", каза Дзанакопулос. Той обясни, че с възстановяването на икономическия суверенитет на страната европейските институции вече няма да контролират начините за постигане на излишък в държавния бюджет на Гърция, а ще следят само способността за постигането на бюджетен излишък, необходим за осигуряване на устойчивост на дълга, поясни Дзанакопулос, цитиран от БТА.

Според него всички данни сочат, че цикълът на корекции във финансовата област е приключил и няма нужда от нови мерки за икономии, а напротив - създава се резерв от 750 милиона евро за 2019 г., който може да се използва за социално подпомагане и облекчаване на финансовите тежести на тези слоеве от населението, които са пострадали.

Коментирайки въпроса за намаляване на пенсиите през следващата година, съгласувано с кредиторите още преди излизането на Гърция от спасителната програма, Дзанакопулос подчерта, че "с доста голям процент увереност" може да се каже, че прилагането на тази мярка с цел постигане на първичен бюджетен излишък от 3,5 процента от брутния вътрешен продукт/БВП/ през 2019 г. "не е необходимо". Той обаче посочи, че всичко ще зависи от финансовото положение на страната.