След общата валута следва обща политика

В редакционна статия, която е под водещото заглавие по повод пускането на еврото Ню Йорк таймз от 2 януари писа: "От днес, независимо дали сте в Амстердам, Хелзинки, Неапол или Дрезден, вие ще плащате кафето и вестника си с едни и същи монети и банкноти". Европейският финансов съюз излезе на улицата. Някои от най-старите нации на Европа доброволно се разделиха с някои от най-древните валути на Стария континент.

Съдейки по 1 януари, "големият взрив" на минаването към еврото изглежда преминава добре. С основателна гордост европейците могат да се поздравят с това, което общата валута вече извърши. Еврозоната, въпреки множество външни удари, остана оазис на финансова стабилност. Тя позволи установяването на истински общ пазар, който сам по себе си е фактор на растеж и на създаване на работни места.

А спомняте ли си какви черни прокоби се изричаха оттатък Атлантика, а и в Европа също и по-специално във Франция?

Предпазливостта трябва обаче да се запази. Дори установяването на обща европейска валута да е голямо постижение, то остава непълно. Системата е опасно дебалансирана. Общата валута предполага централна банка и, ако не обща държава, то поне една обща икономическа политика в зоната на обръщение на общата валута.

Банката вече съществува, но второто- общата политика- не е налице. Оттук идва и известна липса на доверие, което обяснява, частично, някои големи, разочарования или дори провали. Така например от времето на първото си появяване преди три години еврото загуби над 25 процента от стойността си спрямо долара и американската валута остана единствената истинска световна резервна валута.

Европейската централна банка е единствената истински федерална европейска институция. В сравнение с нея липсата на общи икономическо правителство изглежда още по-впечатляваща. В Европейския съюз наистина има обща външноикономическа политика, обща политика по въпросите на конкуренцията и "надзор" на общите насоки на бюджетите на страните-членки. Но срещу общата монетарна политика на Европейската централна банка, няма или все още няма, обща бюджетна политика определена от еврогрупата (министрите на икономиката от страните от еврозоната).

Монетарната интеграция няма своето продължение в икономиката. На монетарния федерализъм трябва да отговаря, както се изрази Лоран Фабюз, "бюджетен федерализъм". Бюджетът като инструмент трябва да се използва по такъв начин, че циклите на растеж в еврозоната да съвпадат, което е задължително условие за установяване на такива лихвени нива, които да не наказват никоя от 12 страни от еврозоната. Това ще бъде истинският тест за еврото. На хартия има съгласие за нуждата от общо икономическо управление. Но поставен срещу Европейската централна банка, съветът на министрите даде повече примери за сблъсък на национални бюджетни егоизми, отколкото на обща воля за сливане на икономическите политики.