След ракетния удар на САЩ в Сирия: и сега какво?

Световните медии се опитват да прогнозират какво следва от изненадващото решение на президента Доналд Тръмп да предприеме първата американска атака срещу режима на Башар Асад в Сирия.

С нареждането за атаката Доналд Тръмп иска да покаже своята решимост. Американското правителство гледа на ракетния удар преди всичко като на еднократна ответна реакция, а не като начало на военна кампания за сваляне на Асад, коментира германският в. "Ханделсблат" Президентът преследва и вътрешнополитическа цел – той иска да покаже, че при него, за разлика от предшественика му Барак Обама, делата не се разминават с думите. През лятото на 2013 г. Обама се отказа да накаже Асад за използване на химическо оръжие. Включително и заради това, че се опасяваше от ескалиране на конфликта и искаше да предотварти по-силно въвличане на САЩ в сирийската гражданска война.

Атакувайки режима на Асад, американското правителство рискува да се конфронтира с Москва, посочва "Ханделсблат" и допълва, че няма никакви признаци, че Кремъл се отказва от Асад. Москва отрича, че режимът носи отговорност за обгазяването на цивилни с химически оръжия по-рано тази седмица. Всяко по-нататъшно изстряне на конфликта може да доведе до военни действия между руснаците и американците. Въпросът е в това, как ще реагират Асад и президентът на Русия Владимир Путин. Сирийската телевизия нарече атаката "акт на агресия", Русия вече предупреди за "негативни последствия". Вероятно Асад е изплашен. Възможно е също той да се опита да предизвика неопитния американски президент. Давайки, например, заповед за още газови атаки. Тогава какво, пита "Ханделсблат".

Според британския в. "Таймс" решението на Тръмп да нанесе удар с крилати ракети по авиобазата на сирийския режим позволява по-добре да разберем доктрината му: непредсказуема, тактическа и движена от емоциите. Сега всичко стана по-сложно. Администрацията на Тръмп смени риториката си: ако по-рано те търпяха съществуването на Асад, сега заявиха, че той трябва да си иде. По какъв начин смятат да постигнат това, остава неясно. Президентът Обама се примири с мисълта, че да иска оттеглянето на Асад и да го постигне – са две съвършено различни неща.

Ракетният удар на Тръмп няма да промени много разположението на силите, което е безперспективно за силите вътре в Сирия, противопоставящи се на Асад, пише "Таймс". Днес сирийците в опозиционните райони празнуват, усещайки рядката радост от разбирането, че външният свят се тревожи за трудното им положение. Но увереността какво ще донесе утрешният ден става все по-малка и може би основанията за ликуване са по-малки, тъй като кървавият сирийски конфликт продължава, заключава изданието.

Друг британския вестник – "Дейли мирър", коментира, че след като Тръмп е бомбардирал "бурето с барут" на сирийската гражданска война, вероятно сме на 30 секунди от Трета световна война. При това въздушното пространство на Сирия става все по-претъпкано, военните са разтревожени от все по-голямата вероятност да има сблъсъци на военни самолети, хеликоптери, безпилотни самолети, ракети и артилерия, което може да има глобални последици.

Първата реакция на Русия след като осъди американските удари като "агресия срещу суверенна държава", беше да прекрати споразумението със САЩ за предотвратяване на сблъсъци във въздушното пространство на Сирия.

Тъй като по сирийската брегова ивица дежури китайски самолетоносач, което позволява на изтребители J-15 да нанасят удари, опасността от моментални грешки става все по-голяма. Такава грешка може да доведе до "дипломатически инцидент с катастрофални мащаби", казва Ендрю Фоксол, експерт по Русия от британската организация "Хенри Джексън". Но доста по-големият кошмар е, че сегашната опосредствана война между глобалната коалиция срещу Ислямска държава и войските, воюващи на страната на подкрепяния от Путин Асад, може да достигне точката, когато ще се превърне в мащабен пряк конфликт с участието на всички страни.

Според "Уолстрийт джърнал" решението за ракетен удар в Сирия повежда Тръмп по нов и непредсказуем път, който е напълно вероятно да резонира върху целия му президентски мандат. Той демонстрира, че не изпитва дискомфорт да употреби сила и може да бъде твърд в своите решения: за да се откаже от своята предизборна риторика по повод отказ от военна ненамеса на САЩ по света, и въобще от политиката си по отношение на Сирия, му трябваха всичко на всичко 48 часа.

След като посланието му бе доставено – с ракети и думи, Тръмп се изправя пред сложен въпрос, който стоеше и пред неговия предшественик, и други световни лидери: "И сега какво?", пише изданието. Именно този въпрос караше Обама да не се впуска във военно вмешателство в Сирия. Едно обаче е ясно: когато го принудят да действа, Тръмп е готов да използва сила и да взема бързи решения.

Доналд вероятно започва да осъзнава, че да седиш отстрани не е същото като да си начело на Америка и да трябва да отговаряш за нейната сигурност, когато от това зависи съдбата на мнозина, коментира "Бостън Глоуб". През 2013 г., когато Асад използва химическо оръжие срещу народа си и уби стотици хора, тогавашният президент Барак Обама беше принуден да избира между въздушни удари или преговори за предаване на химическото оръжие, с цел да не допусне въвличане на САЩ в поредната война в Близкия Изток. Тогава Тръмп, обикновен гражданин, от когото нищо не зависи – без политически опит и достъп до разузнавателни данни, беше на друго мнение. Тогава той написа един уникален туит по темата в негов стил:

"И отново – до нашия много глупав лидер – не нападайте Сирия! Ако го сторите много лоши неща ще се случат и от тази битка САЩ няма да спечелят нищо!"

Четири години по-късно историята се повтори, както обича да го прави. Асад използва отново химическо оръжие и уби десетки цивилни в момент, когато държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън и постоянният председател на Америка в ООН Ники Хейли обявиха, че свалянето на Асад вече не е приоритет. Сенаторите републиканци Марко Рубиео и Джон Маккейн зададоха основателен въпрос: дали Асад е прочел в този ход картбланш да заличи от лицето на земята маса хора, убивайки и малки деца, които едва ли са част от групировката "Ислямска държава".

Точно както и Обама преди четири години пред Тръмп стои опцията за военна намеса. В заявената му позиция по въпроса и изразената съпричастност и чувство за справедливост, се крие известно двуличие. Нито едно от децата, жертви на обгазяването на Асад, няма да може да дойде в САЩ да се лекува, заради своя произход и това, което го прави "потенциален терорист", отбелязва "Бостън глоуб", напомняйки въведената от Тръмп забрана сирийски граждани да влизат в САЩ. Това в цялост е и големият проблем на външната политика на Тръмп: непоследователна и пълна с вътрешни противоречия, защото се уповава на инстинкти, а не на навика да се оценяват събитията и сложните проблеми, изхождайки от опита, допълва изданието.