Слово на Н.Пр. министър-председателя Симеон Сакскобургготски пред 58-та сесия на Общото събрание на ООН

Уважаеми господин Председател,
Уважаеми господин Генерален секретар,
Ваши Превъзходителства,
Уважаеми госпожи и господа,

Преди всичко бих желал да поднеса поздравленията си по случай избирането Ви за Председател на Общото събрание на ООН. Тази 58 сесия на Общото събрание се очертава да бъде сред най-решаващите за Организацията на обединените нации. В този смисъл приех положително призива на генералния секретар на ООН, отправен към държавните и правителствените ръководители, за активно участие в работата на настоящата сесия.

Господин Председател,

Дойдох в Ню Йорк, за да потвърдя тържествено безрезервната подкрепа на България за Организацията на обединените нации, чиито принципи, цели и дух на солидарност, заемат централно място във външната политика на моята страна. Бих искал да отдам заслужена почит на забележителния труд на мъжете и жените, които работят за тази Организация по четирите краища на света. Терористичната атака срещу седалището на ООН в Багдад на 19 август т. г. ни напомни, че без себеотрицанието на тези хора, това, което ние желаем да направим посредством ООН, не би било възможно да бъде осъществено. Използвам случая, за да се преклоня пред паметта на Серджо Виейря ди Мело и на неговите колеги, и отново поднасям от името на българския народ най-искрените си съболезнования на семействата им.

Варварският акт от 19 август т.г. би тревога: тероризмът далеч не е победен, бдителността на всички държави трябва да бъде удвоена, ефикасността на усилията им - утроена. Това именно е функцията на Комитета на Съвета за сигурност срещу тероризма, който може да бъде напълно ефикасен, само ако се опира на регионалните и субрегионалните организации. Става дума да се създаде една истинска глобална мрежа за борба срещу тероризма, в рамките на която първостепенна роля се пада на Европейския съюз, на НАТО и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Смятам, че е от важно значение всички държави-членки на ООН да подпишат и ратифицират възможно най-бързо 12-те конвенции, отнасящи се до борбата с тероризма, както направи Република България, без да забравяме да се вгледаме в произхода и причините за тези отчаяни актове.

Господин Председател,

В края на тази година България завършва двугодишния си мандат като непостоянен член на Съвета за сигурност. Стечението на обстоятелствата направи така, че членството ни в Съвета да съвпадне с една особено динамична, дори драматична фаза от международния живот, по време на която самият авторитет на ООН бе поставен на изпитание. Твърде рано е да се направят всички заключения от този опит, но едно нещо е ясно: мирът и стабилността в света повече отвсякога имат нужда от ООН. С други думи, няма алтернатива на ООН. Както можем да констатираме, авторитетът на ООН и на Съвета за сигурност в частност бе поставен под въпрос всеки път, когато единството на членовете на Съвета бе разклатено. В този смисъл България прави възможното за избягване на подводните камъни на разногласията. Нашето желание е единството на Съвета да бъде възстановено във връзка с трудния за разрешаване иракски въпрос. Стабилността и благоденствието на Ирак, излизащ от години на една жестока диктатура, са в интерес на цялата международна общност. Допринасяйки за стабилизирането на тази страна по конкретен начин, България работи в дипломатически план за намиране на формула, която ще позволи на иракчаните да възстановят възможно най-бързо своя суверенитет с помощта на централната роля на ООН в политическия процес, протичащ в страната. От съществено важно значение е Съветът за сигурност да може да даде на ООН ясен и реалистичен мандат, който ще улесни мисията на генералния секретар и на неговите сътрудници в Ирак - мисия, която е доста сложна и понякога гибелна. Смятам, че Временният управляващ съвет представлява най-добрият партньор на международната общност за подпомагане на иракчаните при възстановяването на страната. България желае да развие по-нататък своите традиционни отношения на приятелство и сътрудничество с Ирак.

Господин Председател,

Моето правителство е дълбоко загрижено във връзка с това, което става в Близкия Изток. "Пътната карта", изготвена от "Квартета" ("Четворката"), остава валидна и трябва да бъде приложена от страните. Българското правителство подновява призива си към палестинската власт да изпълни изцяло задълженията си, произтичащи от "Пътната карта", за да спре самоубийствените атаки срещу цивилни граждани. Ние призоваваме израелското правителство да прекрати извънсъдебните екзекуции и да се откаже от плановете си да експулсира президента Арафат.

Господин Председател,

Сега, когато Югоизточна Европа преминава през период на мир, на ускорено развитие и на по-добри перспективи за интеграция в европейските и евроатлантическите институции, продължават да съществуват точки на напрежение, които не могат да бъдат игнорирани. Имам предвид, разбира се, Косово, където ООН играе незаменима роля. България желае Косово да бъде мултиетническо, демократично и благоденстващо, както е предвидено в резолюция 1244 на Съвета за сигурност. Актовете на насилие в последно време ни карат да мислим, че враговете на именно такова Косово не са се примирили. Бих желал да използвам този случай, за да подчертая също така важността, която отдава моята страна на зачитането и защитата на религиозните паметници в Косово. Решението на косовския проблем ще бъде намерено единствено чрез диалог, по-специално чрез диалог между Прищина и Белград, и при зачитане на правото на всички жители там да живеят в мир, независимо от етническата си принадлежност.

Господин председател,

Две години след като имах възможността да се изкажа пред Общото събрание на ООН, имам привилегията да Ви информирам за постигнатия от България важен напредък в изпълнението на основните цели на нейната външна политика: присъединяване към Европейския съюз и към НАТО. От 2004 г. България ще бъде член на Северноатлантическия съюз. Тя е на път да приключи преговорите с Европейския съюз с цел членство в ЕС на 1 януари 2007 г. Този важен напредък ще позволи на моята страна да прилага по-успешно принципите и идеалите на Хартата на ООН.

От 1 януари 2004 г. България ще поеме за една година председателството на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Българското председателство на тази важна регионална организация ще отдели приоритетно внимание на сътрудничеството с Организацията на обединените нации. Натрупаният от ОССЕ опит в областта на организирането и наблюдението на свободни и демократични избори би могло да бъде, според нас, полезно както за ООН, така и за други регионални организации. Защитата и консолидирането на правата на човека също са естествено част от нашите приоритети.

Господин Председател,

Не бих могъл да приключа това изказване, без да отбележа червената нишка, която преминава през изказванията в тази зала: бъдещето на Организацията на обединените нации. Едно нещо е сигурно: във времето на глобализацията единствената институция от универсален тип се оказва незаменима. Най-важните въпроси на съвременния свят: международният мир и сигурност, борбата с бедността и в подкрепа на развитието, защитата и насърчаването на правата на човека, защитата на околната среда и човешкото здраве и т.н. могат да намерят трайни решения единствено с помощта на усилията и в рамките на ООН. ООН ще може да бъде на висотата на тези значителни предизвикателства, само ако е реформирана в дълбочина. Реформата трябва да се извърши без накърняване на принципите и духа на Хартата, с решителност, но без прибързаност. Генералният секретар Кофи Анан идентифицира истинските проблеми, на които ние, страните-членки на ООН, трябва да отговорим. Както обикновено, той постави правилните въпроси. Моето правителство подкрепя неговите усилия да подпомогне страните-членки да изработят ясна и вдъхновена визия за бъдещето на ООН, особено намерението му да назначи Съвет от видни личности, които да дадат на страните-членки идеи за реформата. България е готова да участва в това колективно начинание, което изисква кураж и мъдрост.

Благодаря Ви, господин Председател