Смешен плач за Булгартабак

Забавената с повече от десетилетие пазарна приватизация на Булгартабак холдинг отново не се размина със синдикалните протести. Този път профсъюзите негодуват срещу перспективата за закриване на губещите цигарени производства.

КНСБ организира за протести работниците от цигарените фабрики в Хасково и Шумен - две от най-затъналите дружества в Булгартабак - с обвинението, че правителството е решило да ги закрие, вместо да се опита да ги оздрави и да им намери купувачи. Масло в огъня наля и депутатката от новото време Юлияна Дончева, която изнесе данни колко добре се е справила фабриката в Шумен през първата половина на тази година.

Логиката или липсата на такава в поредните синдикални протести се крие в отговора на два въпроса - има ли реален шанс за тези две дружества и какво биха загубили или спечелили работещите в тях, ако агонията на "Хасково БТ" и "Шумен БТ" продължи.

Как губещата фирма да стане печеливша без пазарна перспектива?

Отговорът на първия въпрос минава през цифрите за финансовото състояние на цигарените фабрики от групата Булгартабак, както и през реалната картина на пазара за тютюневи изделия в България.

От близо десетилетие, откогато датират неуспешните опити да се продаде целия холдинг, е ясно, че стратегическите инвеститори се интересуват само от 2 от деветте цигарени фабрики - тези в Благоевград и в София. Те са най-перспективните и печеливши дружества и с произвежданите от тях марки цигари държат над 65% от пазарния дял в страната.

Когато сегашното правителство най-накрая пристъпи към единствената реална възможност за приватизация - продажбата на парче, желаните от инвеститорите фабрики бяха отделени в два различни пакета и групирани с по още едно цигарено дружество. "Булгартабак БТ" се продава заедно със "Слънце Стара Загора БТ", а "София БТ" в пакет с "Пловдив БТ".

Въпреки натрупаните си загуби за минали години - 10 млн. за старозагорската фабрика и 1 млн. за пловдивската, и двете дружества показват възможности за развитие. Печалбата на "Слънце Стара Загора БТ" за първото полугодие на 2004 г. е 801 хил.лв., а на "Пловдив БТ" - 561 хил.

Картината в оплакваните от КНСБ фабрики в Хасково и в Шумен е съвсем различна. Първата е натрупала близо 25 млн.лв. загуби за минали години, като ги увеличава с още 1.806 млн. само за първото полугодие на 2004-та. Хасковската фабрика, в която работят 628 души, е най-губещото дружество в цялата група Булгартабак, включително и в сравнение с тютюнопреработвателните фабрики.

Загубата на "Шумен БТ" за минали години - 10.202 млн.лв., е съвместима с тази на старозагорската цигарена фабрика. Разликата е, че печалбата на шуменското дружество за първите шест месеца на 2004 г. е 100 пъти по-малка - 8 хил. лв.

Излишен е въпросът кога, при липсата на стратегически инвестиционен интерес, шуменската фабрика би могла да избие натрупаните загуби с този темп на печалба.

За да се появи подобен интерес, губещите дружества трябва да имат поне реална пазарна перспектива. Данните на холдинга обаче показват, че "Шумен БТ" държи едва 1.3% от цигареното производство, а "Хасково БТ" - 5.6 на сто. Пазарният дял само на старозагорската фабрика е по-голям от тези на двете губещи дружества, взети заедно. Затова тя е и приемлива хапка за инвеститорите в пакет с печелившото "Благоевград БТ".

Логиката на синдикатите и логиката на данъкоплатците

Логиката на синдикатите е ясна - държавата трябва да осигурява пазари и да се грижи за развитието на цигарените фабрики. Логиката на реалността до момента обаче показва, че държавата вече загуби външните пазари, но обратно на пазарното мислене досега не затвори излишните за българските мащаби производствени мощности.

В допълнение, тя откри и специфичния "натурален" стимул да поддържа изкуствено живота на губещите фабрики, принуждавайки дистрибуторите да купуват произвежданите в тях цигари, ако искат да се снабдят с продаваните марки на "Благоевград БТ" или на "София БТ".

Изкуствената схема личи и от натоварването на производствените мощности. Работниците в "Шумен БТ" работят по 20 часа месечно, а в "Хасково БТ" не надхвърлят 30 часа - по-малко от нормалната работна седмица. В същото време те претендират за пълните си заплати, и донякъде справедливо, след като продължават да се водят в трудовите ведомости.

Ясно е, че до този момент губещите фабрики са оцелели благодарение на субсидиите от холдинга. Тези пари Булгартабак обаче е взимал не само от печелившите си дружества, но и за сметка на всички данъкоплатци, ощетявайки ги с по-малки вноски в бюджета заради дотациите.

Изборът - 20 заплати или нищо?

Апелът на КНСБ за протести в защита на работните места на пръв поглед напълно се вписва в основната роля на синдикатите да се грижат за интересите на работниците. Но дали наистина е така в конкретния случай?

Един от най-спорните моменти в стратегията за приватизацията на Булгартабак холдинг е създаването на социален фонд, който ще оперира с част от средствата от продажбата на отделните дружества. Освен четирите цигарени фабрики, Булгартабак обяви за приватизация и 12-те тютюнопреработвателни предприятия.

Според стратегията, тези пари ще се използват за изплащане на натрупаните задължения на губещите фирми към персонала им, за обезщетения на работниците от закриваните производства, за програми за тяхната преквалификация. Вече бе обявено, че съкратените работници ще получат до 20 заплати обезщетение - недостигано досега ниво на компенсация в процеса на преструктуриране на българската икономика.

Именно тази щедрост на държавата към Булгартабак е спорна от пазарна гледна точка, защото всички приходи от приватизацията досега влизат във фискалния резерв и се използват по един или друг начин в полза на всички граждани. В случая съкратените работници от Булгартабак - около 1000 по данни на холдинга - ще бъдат доста по-облагодетелствани от колегите си от всички закрити до момента държавни предприятия.

Каква е перспективата във варианта, за който настоява КНСБ? Дори при допускането, че холдингът използва средствата от продажбата на фабриките, за да покрие загубите на затъналите дружества и им даде възможност за нов старт, макар и за сметка на всички данъкоплатци.

С минималния си към момента пазарен дял фабриките в Шумен и Хасково ще бъдат подложени на още по-силната конкуренция на приватизираните цигарени дружества. С тази разлика, че "Благоевград БТ" и "София БТ" вече ще са извън холдинга и схемата за преливане от печелившите в губещите вече няма да работи.

А само след две години, с влизането на България в ЕС, пазарът попада и под конкурентния натиск на европейските цигари, които ще се внасят без митнически утежнения. Това още повече увеличава отрицателния шанс на губещите в момента фабрики да намерят достатъчно сериозен инвеститор.

Реалността показва, че дали сега, след година или две, "Шумен БТ" и "Хасково БТ", както и някои от останалите излишни цигарени фабрики във Видин, Асеновград и Плевен, ще стигнат до логичния си край. И ако това стане по обикновената процедура за фалит, работниците ще се наредят някъде в списъка на кредиторите и в най-добрия случай ще чакат с години, за да получат поне част от невзетите си заплати. За обезщетения в случая не се говори.

Затова, колкото и абсурдно да изглежда на пръв поглед, интересът на самите работници в губещите фабрики е защитен по-добре, ако агонията на тези дружества се прекрати сега. Логична е и идеята на холдинга да даде шанс на част от тях да оцелеят в тютюнопреработвателния бранш, от което със сигурност ще се възползва фабриката в Плевен, закупила в началото на тази година модерна технологична линия за преработка на тютюни.

Всъщност, на всички тези въпроси би трябвало предварително да си отговорят и синдикатите, преди да се заемат с обичайните за тях протестни действия. Макар че реакцията им просто е поредното потвърждение за основната движеща сила на българските профсъюзи - популизма.