Сметната палата препоръча неизползваните компенсаторки да се заменят с облигации

Неизползваните компенсаторни инструменти, с които са били обезщетени собствениците на реституирани имоти, и които не са използвани, да се заменят с държавни дългови книжа. Това препоръчва Сметната палата в доклад, направен въз основа на одита върху използването на тези инструменти като платежни средства в приватизационни сделки. Основните изводи от доклада бяха огласени в сряда.

Компенсаторни инструменти за 2 252 932 000 лв. са послужили като платежно средство в приватизацията от 1996 г. до края на март 2005 г., се казва в доклада.

Общият наминал на тези инструменти, издадени по реда на Закона за обезщетяване собствениците на одържавени имоти, Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд и по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, както и емитираните по реда на стария закон за приватизация, е 3 728 998 002 лв.

Тук влизат и 135 815 374 лв., преобразувани в жилищно-компенсаторни записи по реда на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове. Според данните на седмичния бюлетин на Централния депозитар към 13 ноември 2005 г. активни на пазара са били компенсаторки за 590 127 000 лв.

Според служителите на Сметната палата, извършили одита, до приемането на Закона за приватизация и следприватизационен контрол регламентирането на плащанията с компенсаторки е ставало с често променяни подзаконови  актове.

Извършвани са били промени в режима на приватизация чрез непарични платежни средства, което създава предпоставки за несигурност и липса на прозрачност за неговото протичане, правят извод одиторите, които констатират, че нормативната уредба е недостатъчна и непълна.

До влизането в сила на Закона за сделките с компенсаторни инструменти липсва организиран пазар за търговия с тях, което създава предпоставки за измами и злоупотреби при използването им като платежно средство по приватизационни сделки, пише още в доклада.

Според Сметната палата няма ясно изразена и последователна държавна политика по приемането на компенсаторките  като платежно средство в приватизацията. Не  е ясно разграничен и ангажиментът на държавата към различните типове притежатели на такива платежни инструменти.

Процесът на плащанията по приватизационни сделки с компенсаторни инструменти не е управляван системно, отчитат още от Сметната палата. Не са дефинирани съпътстващите го рискове и не е изградена подсистема за тяхното управление и контрол, се посочва още в доклада на палатата.

Според реституционните закони сроковете за подаване на искания за обезщетение с компенсаторни инструменти са изтекли. Законите обаче не предвиждат краен срок за издаване на компенсаторни инструменти. Продължава и регистрацията им в Централния регистър на компенсаторните инструменти. Това предполага неясна продължителност на процеса на издаването и невъзможност да се установи очакваният им размер като платежно средство по приватизационни сделки.

Необходимо е да се инициира законодателна промяна за поставянето на такъв срок. Това произтича и от задължението на държавата от подписаната резолюция 1096 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 1996 г., според която до влизането на страната ни в Европейския съюз реституцията трябва да бъде приключена.

В същото време приватизацията се провежда с ограничен ресурс от държавни активи. Действащата нормативна уредба не поставя краен срок и за използването на компенсаторните инструменти като платежно средство. Регламентирането на такъв срок би могло да се компенсира с реструктурирането на неизползваните компенсаторни инструменти в подходящи дългови инструменти, посочват одиторите, които препоръчват въпросът с компенсаторните инструменти да намери приоритетно решаване.