България и Република Северна Македония подписаха двустранния протокол, който е част от преговорната рамка за еврочленство на югозападната ни съседка. Подписите си под документа сложиха външните министри на двете страни Теодора Генчовска (в оставка) и Буяр Османи, ден след като парламентът на Северна Македония прие т.нар. френско предложение за разрешаване на тежкия спор между България и РСМ, с което бе разчистен пътят за началото на преговорите на Скопие с ЕС.
"В днешната среща, изключително полезна, беше отчетен прогресът във всички секторни групи, които са 5 на брой. Това, което трябва да се направи оттук насетне, е на база на постигнатите споразумения, договорености, е вече те да бъдат претворени на практика, което е изключително сериозен ангажимент и на двете държави. Станахте свидетели днес на подписването на втория протокол между Република България и Република Северна Македония. Експертите от МВнР остават в готовност да продължат взаимодействието на ниво работни групи с колегите от МВнР на РСМ. България е държавата, която най-силно подкрепя евроинтеграцията на РСМ и Албания. Пожелаваме им успех по пътя, по който отдавна искат да поемат", заяви Генчовска в неделя след подписването, което се състоя в София след второто заседание на Съвместната междуправителствена комисия на България и РСМ.
Съдържанието на този протокол няма да бъде разпространено днес – това се очаква да стане идните дни, вероятно след утрешното заседание на постоянните представители в ЕС в Брюксел.
В документа, състоящ се от около 10 страници, фигурират конкретни мерки и срокове, най-вече изчистване на историческите спорове между София и Скопие, включително промени в учебниците по история, ангажименти за премахване езика на омразата. От изпълнението им ще зависи колко бързо Скопие ще напредва към ЕС. Процесът ще бъде следен от Брюксел.
Реализирането на мерките трябва да гарантират реалното изпълнение на Договора за добросъседство от 2017 г. и на предходния протокол от 2019 г.
България не прави отстъпление по отношение на позицията си за официалния език на РСМ, каза Генчовска:
"Изцяло се съобразяваме с решението на Народното събрание. Както знаете, в двустранните си отношения с РСМ, България не признава техния официален език. Това обаче е малко по-специфично в контекста на останалите 26 държави членки на ЕС, като те имат своята позиция и по никакъв начин не можем да ги задължим да приемат нашата официална позиция".
Пътната карта на френското предложение предвижда Съветът на постоянните представители в Брюксел да одобри преговорната рамка на РСМ като за това гласува и българският представител, след като двустранният протокол между София и Скопие е факт.
България ще излезе с едностранна декларация, че не признава македонски език. А Съветът ще излезе със съответна декларация, признаваща българското несъгласие.
Следва свикването на първата междуправителствена конференция, с което Албания започва реално преговори за еврочленство, но за РСМ това ще се случи едва след промени в конституцията, в които впише българите като равни на останалите народи, вписани там. След като това е факт, ще се свика втора конференция, която ще е същинското начало на преговорите за РСМ. Отварянето и затварянето на преговорни глави изисква единодушно гласуване от Съвета на ЕС. България винаги ще може да наложи вето, ако Скопие не изпълнява мерките от протокола
В събота, 16 юли, с 68 гласа "за" и нито един "против" и "въздържал се" македонският парламент прие предложените заключения към т.нар. френско предложение. Парламентът дава мандат на правителството на страната да започне преговори за присъединяване в ЕС. Гласуването се проведе без депутатите от ВМРО-ДПМНЕ и Левица, които напуснаха залата.
То бе предшествано от ожесточен тридневен дебат, прекъсван от звука на вувузели и освирквания вътре в залата и бурни протести отвън, настояващи Скопие да не се съгласява с френското предложение, което според македонската опозиция означавало "българизация" на Северна Македония.
С приетия проект на заключения се дават насоки на правителството какво може да договори с Европейския съюз. Скопие се задължава и да промени конституцията си, за да впише българите в нея. Едва след като спази изискванията на София, македонското правителство може да започне същински преговори с Брюксел.
На 24 юни българското Народно събрание даде мандат на Министерския съвет да одобри предложението на Френското председателство за РСМ при изпълнение на определени условия. "За"гласуваха 170 народни представители, 37 бяха "против" и 21 се въздържаха. Според решението, само при изпълнението на тези условия 47-ото Народно събрание ще очаква от МС да одобри проекта на Преговорна рамка едновременно или след финализиране на Протокола по чл. 12 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество.
МС: Решението изцяло защитава българския национален интерес
С подписването на протокола приключи един нелек процес на преговори, в който двете правителства показаха смелост и политическа воля да преодолеят противоречията, се казва в позиция на българското правителство.
Това решение изцяло защитава правата на българите в РСМ и българския национален интерес. "Именно затова то получи максимално широка подкрепа в Народното събрание, включително от опозицията, което е показателна оценка за усилията на българското правителство и за заложените гаранции за интересите на страната ни", посочват от правителствената пресслужба.
"С днешния ден започва една нова страница в отношенията между двете държави и нашите народи, ще положи основата за взаимно доверие и зачитане, ще засили връзките във всички области и ще направи хората от двете страни на границата още по-близки. Очакваме да продължи активизираният от началото на 2022 г. секторен диалог в области като икономика, инфраструктура, енергетика, култура, образование и други", се отбелязва в съобщението.
Правителството смята, че гражданите на България и РСМ ще се опознаят по-добре, когато между тях има пътища, развива се търговия, обменят се културни събития: "Без граници помежду ни, но с уважение един към друг - това е европейският начин да се развиваме заедно. Нямаме илюзията, че с това всички проблеми между двете страни са решени. Но ние вярваме, че вече имаме ясна основа, изградена върху европейските ценности и принципи, върху която да решаваме въпросите помежду си".
"Убедени сме, че страните на Балканите са по-силни заедно, а европейският проект няма как да бъде завършен без Западните Балкани. Благодарим на всички наши европейски партньори, които доказаха своето доверие към България, както и демонстрираха разбиране на българската позиция и прилагането на декларираните принципи на практика", заявява правителството.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
70 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
от кООминтерна! ти е създадена Македония, руско силвЭ(68)! Както и да ми се връткаш - червЭЭния ти дupник все си е отпред ;-)
Македония е изкусвено създадена от Тито през 1946г - от тази година насам те могат да имат претенции да са държава и да имат история. Преди това са били територия, която ту е била в пределите на Българското царство, ту е била под друга власт. Цар Самуил е последния цар на Първото българско царство, а не 4първио и последнио македонски цар". В Австрия говорят на немски език, не са си измислили, че има австрийски. Тито нарочно е плащал по 50 денара на измислена дума, която да е малко по-различна от българския . В Македония напират да имат свой език, защото не пишат "входин билет", а са си съчинили "влезен билет" и пишат "каффе". Няма македонски език. За Македония няма място в ЕС.
Браво на Петков и кабинета му - помръдна зациклилото от глупост вето! Двете страни трябва да живеем в добросъсъедство от тук нататък. Настоящети и бъдещето трябва да са наши, а не миналото да ни спъва и отравя дните ни.
До Гьорче 54 - ако сбърканата комбинация от климактериум и месечен цикъл които те мъчат може да се нарече "муза" то тук всички са древни белестристи в сравнение с теб -:))
И тук, в тези дни, в тази Слънчева за България и Македония Седмица, не можем и няма как да не споменем един позабравен и не много известно популярен Велик Българин от Югозапада, още преди Екзюпери и "Малкият Принц", "Страната на Сълзите" МАКЕДОНИЯ, Панчо Михайлов! Панчо Михайлов от Щип, Вардарска Македония - "В страната на сълзите", София, 1924 година https://www.strumski.com/biblioteka/?id=513
Не помня да е имало такива юнски горещини в Скопие. Метеоролозите прогнозираха четиридесет и един градуса на сянка. Същинска Сахара!Със скъпия ми приятел патриота Ганчо заехме маса в неклиматизираното кафене “Бристол”, поръчахме си по една студена бира и през прозореца следяхме редките изтощени минувачи, които с бавни крачки се влачеха по улица “Маршал Тито”.Днес една от скопските общини се казва „Гьорче Петров“, а македонистката пропаганда разпознава някогашния български разузнавач като свой. Снимка: …
promacedonia.org– Във вашия квартал „Гьорче“ духа свеж ветрец откъм планината, нали? – попитах Ганчо.-Нашата община е „Полковник Гьорче Петров”, а не „Гьорче” – напомни ми той.Знаех, че по време на сръбската окупация, след 1919 година, новоизникналото градче, отдалечено на няколко километра от Скопие, е било наречено Ханриево, в чест на някакъв си френски генерал, докато през двата кратки интервала на българската свобода (1915-1918 и 1941-1944) се е казвало “Генерал Жостов”. След 1945 г. колишевистите го прекръстиха на “Гьорче Петров” в чест на апостола от македоно-одринските революционни борби. Идеята е типична македонистична историческа клептоманска лакърдия: че Гьорче е антибългарин и като такъв е бил убит от агент на цар Борис. Това между другото е същият цар, на когото Лазар Колишевски е целувал краката, за да му издейства отмяна на смъртната присъда, заклевайки се в своя благонадежден български произход и заявявайки, че като млад и зелен е бил подведен от комунистическите злодеи. Според реда на болшевишките неща, скопските агит-проп историци провъзгласиха Гьорче за прогресивен македонист, мисирковист, внук на Александър Велики. За идейна подкрепа, ЦК на КПМ наложи на един литературен ерудит да напише драмата “Црнила”, посветена на убийството на Гьорче. Лакърдията половин век не слиза от репертоара на македонските театри, вероятно ще надживее и Молиеровите комедии. Същинско чудо е, че авторът все още не е получил Нобелова награда за заблуждаване на младите македонски поколения. Литераторът си е приспособим към всякакви ситуации, както и да го хвърлиш, винаги си пада на краката (завиждат му даже и котките).Помислих си, че даването на чин полковник на Гьорче вероятно е резултат на компромис между македонската власт и опозицията, като посмъртно признание за бореца срещу великобългарския шовинизъм, благодарност за жертвания млад петдесет и седем годишен живот на олтара на македонската нация и хептен самостойна държавност (с Кироглигоровската възможност за референдум за повторно прибиране към Сърбия и останалите югобоклуци). Все пак не бях съвсем сигурен за Ганчовото твърдение за военния чин на Гьорче, та го попитах:– Знам, че скопската улица, която от Бит-пазара води през моста на Вардар към хотел “Холидей ин”, по време на войната (1941-1944) се казваше “Полковник Дрангов”. Даже и самият мост носеше същото име, обаче за ПОЛКОВНИК Гьорче Петров не съм чувал. Дрангов е завършил военни академии в София и Петроград, но откъде накъде Гьорче да получи чин полковник, когато не е следвал нито курс за ефрейтор, нито е бил военно лице?!– Заслужил е човека, бе!! – викна Ганчо.Гьорче Петров (вляво) със съратниците си Никола Малешевски (в средата) и Гоце Делчев. Снимка: promacedonia.org– Вероятно задето с Гоце Делчев е бил неразделен приятел, централист, мисирковист, чувствал се като далечно внуче на Филип Втори, а не българин, татар или някакъв си славомакедонец. Сто и едно на сто съм сигурен, че ако по някоя случайност двамата апостоли днес бяха живи, щяха да припаднат от срам заради обърканото си на младини българско самосъзнание и веднага щяха да отидат пред МАНУ (Македонска академия на науките и изкуствата, б.р.) да коленичат, търсейки прошка от Блаже Ристовски, Тодор Чепарганов и останалите живи божества.– Стоп!! Не се пали, не скачай като обезглавено пиле, имай търпение, всичко ще ти обясня – успокои ме Ганчо.След две-три освежителни глътки бира, той продължи:– Гьорче беше от сърце и душа българин. В своите “Спомени и бележки” от 1896 година той пише: „Македонското население се състои от българи, турци, арнаути, власи, евреи и цигани.“– Ами къде са сърбите, защо ги е изпуснал? – попитах го.– За голямо съжаление твоите сърби са били незабележително нищожна бройка по това време – отговори ми Ганчо и продължи. – За разлика от днес, когато цялото материално и духовно кормило е в техни ръце.След нова глътка бира, Ганчо ми подготви нова изненада:– Докато бил учител в Скопие и Битоля, Гьорче е събирал сведения за българското военно министерство, като техен сътрудник. Следователно е заслужил чин полковник. Анлън ми, ферштеен зи?– Разузнавач? – останах фрапиран.– Защо не, това го е правил от чист български патриотизъм, без нито една стотинка възнаграждение – поясни приятелят ми, но със следващите си думи ме довърши. – Гьорче и Гоце Делчев са били задължени от Централния комитет на Организацията, формирана на 23 октомври 1893 година, да подготвят Устава на българските македоно-одрински окръжни, околийски и селски комитети. В глава първа на Устава те са написали: “Целта на българските македоно-одрински революционни комитети е… да събуждат съзнанието на българското население в казаните области… Член на БМОРК може да бъде всеки българин без разлика на пол… и.т.н.” Разбра ли сега, приятелю? – попита Ганчо.– Разбрах, но ако това са го написали Гьорче и Гоце – отговорих, – не съм сигурен, че Блаже и останалите чеда на Александър Македонски ще им простят греховете на този и на онзи свят. Не ми е ясно как суетният Колишевски е позволил на Гьорче, Гоце, Даме, Карев и останалите македонски българи да бъдат символи на новосъздадената нация, та и в тяхна чест да се именуват партизански бригади, градове, улици, училища и т.н.– Това е хвърляне на прах в очите на народа. Когато прахът се вдигне, ще излезе…– Духът на Александър Велики – го прекъснах.– Не, по-скоро на Александър Караджорджевич – довърши Ганчо.Реших да му поставя хипотетичен въпрос:– Ако Гьорче по някаква случайност беше жив през 1945 година, как щяха да постъпят с него Лазо и Темпо?– Без съдебен процес щяха да го застрелят като сътрудник на българския фашистки окупатор, ванчовистки бандит, агент на империализма, ненароден елемент, реакционер и спекулант – бе отговорът му. След това той измъкна от джоба си някакъв текст и ми го прочете:– Таен протокол номер 9 от 9 май 1900 г. на Върховния комитет, избран на 6-ти всенароден македонски конгрес, на който е потвърдено сътрудничеството на Върховния комитет с ВМОРО… Одобрен е предложеният от Делчев план да се отвлече детето на софийския милионер Гешев, а за откуп да се поискат един, един и половина милиона лева. За извършване на задачата да се погрижат: Сарафов за наемане една къща, където ще се пази детето, Давидов да купи един файтон и да намери верен файтонджия, Делчев за залавяне на детето, а Гьорче да намери начин за приемане на парите от Гешева.– Невероятно! – повторно бях фрапиран. – Ето от кого Сандански е изплагиатствал идеята за отвличането на мис Стоун.Що се отнася до названието на общините Делчево и „Гьорче Петров“, крайно време е да им се върнат старите имена Царево село и Ханриево, с перспектива те в крайна сметка да станат Милошевичево и Шешеловград.Карай да вървим!tribune-eu.com
Първото нещо което ми дойде на ум като гледах снимките със заминаващите си над 200 руски Саботьори, слизайки от автобусите на летище София, както са от морето по бански, с кученцетата и чемоданчетата си, беше, как, след няма и няколко часа, ще усетят РУСКАТА РЕАЛНОСТ И ПОЛОЖИТЕЛНИЯТ ЕФЕКТ НА БЛАГОДАТНИТЕ САНКЦИИ(за които те пропагандираха(и продължават да пропагандират), пращаха Опорки(и още пращат на такива като тебе) в момента след като минат паспортна проверка, чак даже ми стана малко съвестно, нали съм Християнин.