София иска от Брюксел патент върху ракията и мастиката

Страната ни иска от Европейската комисия ракията и мастиката да се регистрират като български напитки, което ще ограничи предлагането им от други държави на европейския пазар.

За мастиката ще бъде по-лесно, но не и за ракията, защото има още две държави, които произвеждат продукт под това име, съобщи министърът по европейските въпроси Меглена Кунева. Тя допълни, цитирана от БТА, че ще е възможно България да успее да запази надписа "ракия" на кирилица.

По думите на Кунева при българските вина, които се регистрират по географски произход, няма да има проблем и те ще бъдат защитени.

Исканията на българското правителство се съдържат в допълнителната информация по преговорната глава "Земеделие", за която министър Кунева изрази надежда, че ще е последната размяна на информация с Брюксел преди окончателното затваряне на главата.

В допълнителната информация кабинетът иска и 3-годишен преходен период за постигане на европейските изисквания за мляко.

В отговор на искане от Брюксел, България е предоставила и информация за държавната интервенция на пазара с хлебна пшеница от резерва, осъществена в края на миналата година по предложение на министър Мехмед Дикме заради повишаването цените на зърното.

Министър Кунева добави, че България поддържа искането си държавата да запази възможност да се намесва на пазара с цел да предотврати срив. Така нареченият интервенционен период е в зависимост от географските особености на всяка страна и в различни месеци от годината държавата се ползва от това право.

София е предоставила на Брюксел и допълнителни данни за земеделските продукти, включени в държавните резерви и военновременните запаси.

Други данни, поискани от Европейската комисия и представени от България, са за напредъка по изграждането на интегрирана система за администриране и контрол, без която България не би могла да получава пари. Правителството предлага да се удължи до май 2006 г., а не до 2005г. както е сега, срокът за изграждане на разплащателна агенция.

В приетия днес документ се включва и информация за последните приети от българското правителство наредби за издаването на експортни лицензи и за изплащането на експортни субсидии за земеделски продукти.

Кунева допълни още, че в съответствие с евроизискванията България е променила политиката си от подкрепа за земеделските производители на база на произведеното количество към плащане за всяка отделна ферма. Да се плаща на база продукция е антипазарна мярка, каза евроминистърът.

На заседанието си министрите одобриха и прие План за действие по преговорния процес с ЕС за 2004 г., както и анализ на неизпълнените мерки.

Според плана, през тази година България трябва да изпълни общо 734 мерки, свързани с хармонизацията на законодателството и практиката с евроизискванията. Зададените от Брюксел мерки за миналата година са били 450, от които 15 не са изпълнени, а за 2002 г. ангажиментите ни са били 573.

Сред неизпълнените 15 мерки през миналата година са изготвянето на няколко наредби - за реда и условията за платено ползване на републиканските пътища, за финансиране на ветеринарните инспекции и контрол, за максимално допустимите количества от пестициди в храните и за условията и реда за вземане на проби от храни, за оборудване на морските кораби, за етикиране на аерозолните флакони и изискванията към тях, за определяне положението на предприятията на съответния пазар и други.

Само за последните две години България е изпълнила 1100 преговорни ангажименти, а до 2002 г. не е водена точна статистика, допълни Кунева. По думите ѝ, според планираното до края на 2005 г. или най-късно в началото на 2006 г. България трябва да е хармонизирала напълно своето законодателство и да е въвела всички мерки, по които ще се осъществява цялата административна, бизнес и социална дейност в страната като член на ЕС.

Всяка година Европейската комисия прави списък на държавите членки, в които действа нехармонизирано с ЕС законодателство над 1.5 процента. В момента такива държави са Италия, Люксембург, Белгия.