София между ЕС и САЩ заради Международния наказателен съд

От всички противоречиви недомлъвки на официални лица през последните две седмици може да се направи изводът, че България е под силен натиск да подпише споразумение със САЩ за даване на имунитет на американски граждани от действието на Международния наказателен съд (МНС).

От изявленията на външния министър Соломон Паси става ясно какви са лостовете, които Вашингтон използва, за да получи освобождаване от наказателно преследване на американски граждани по обвинения в престъпления срещу човечеството, военни престъпления и геноцид.

От една страна, продължава да е неясна съдбата на иракския дълг, чието евентуално цялостно или частично събиране зависи изцяло и единствено от решенията и добронамереността на администрацията на Буш.

От друга - американският Сенат обвързва оказването на военна помощ на страните от т.н. "коалиция на желаещите" за Ирак с искането за сключване на двустранни споразумения за имунитет на американските граждани. Министър Паси каза, че в случая с България става дума за около 20 милиона долара помощ. Според обясненията му, имало вратичка в закона, одобрен от Сената, съгласно която американският президент можел да прецени дали до го прилага в пълна сила.

Ситуацията с възможното двустранно споразумение по МНС между България и САЩ е изключително деликатна. Началото на подобни споразумения бе сложено през лятото на миналата година, като Румъния беше сред първите държави, осигурили имунитет на американски граждани от действието на МНС. Решението на Букурещ вбеси Брюксел и предизвика редица гневни реплики и коментари за нуждата кандидатите да следват общата външна политика на Евросъюза. Румънците се оправдаха, че един вид, те "не знаели", че има проблем с подобни споразумения. Реакцията на Брюксел обаче стресна Букурещ и румънският парламент още не е ратифицирал договореното със САЩ.

Историята от миналото лято и скандалът с румънския договор, споменат по-късно и като нерешен въпрос и в годишния доклад на ЕК за напредъка на Румъния в евроинтеграцията, обаче мобилизира 15-те от ЕС.

Макар с обичайните скърцания и компромиси, в края на септември 2002 г. външните министри на ЕС успяха все пак да излязат с обща позиция, която очерта границите на допустимите споразумение за имунитет на американски граждани от МНС. Тогава министър Паси не пропусна възможността да изтъкне, че съгласуваният текст е изработен не без помощта на наши дипломати.

Според решението, имунитет може да се предоставя само на лица с дипломатически статут или на такива, които изпълняват мироопазващи мисии на чужда територия, оторизирани с решения на международни организации.

Така ЕС всъщност отхвърли принципното възражение на Вашингтон, че американски граждани не могат да попадат по юрисдикцията на международни съдилища, като същевременно забрани на страните-членки и кандидатите да сключват реципрочни споразумения за имунитет на собствените им граждани за престъпления, подсъдни на МНС.

Общата позиция на ЕС по въпроса за международното правосъдие изненада неприятно Вашингтон и въпросът, поне публично, замръзна за няколко месеца. Междувременно част от европейските държави влязоха в остра криза, свързана с Ирак и интересите се изместиха към войната и ООН.

Всичките неприятни реплики и действия, разменени през Атлантика и въвличането източноевропейските държави, сред които и България, в противопоставянето около Ирак, коренно промени обстановката и около МНС.

Дни след успешното приключването на военните действие в Ирак, Съединените щати активизираха натиска си върху онези страни, които ги подкрепиха безрезервно за военната акция за свалянето на Саддам.

В началото на този месец по време на посещението на Колин Паул в Тирана той подписа споразумение с Албания за имунитет на американските граждани от юрисдикцията на МНС. Подобно споразумение е пред финализиране и в Босна.

След оповестяването на албано-американското споразумение, Европейският съюз излезе с изрично изявление, с което призова страните-кандидати да следват общата външна политика с Брюксел, особено когато има ясна позиция по конкретен проблем и осъществяването на принципа за международно наказателно правосъдие е сред приоритетите на ЕС. Подобни неща бяха казани миналата седмица и на българският президент Първанов при срещата му с председателя на Еврокомисията Романо Проди.

Положението на Албания или Босна обаче е много различно от това на България, тъй като за тях членството в ЕС остава неясна перспектива.

Правителството на Сакскобургготски е декларирало като цел приключване на преговорите до 1 май 2004 г., за да може страната ни да очаква ефективно присъединяване през 2007 г. Евентуалното излизане извън границите, очертани от решението на ЕС за МНС от есента на миналата година, може да даде основание на Брюксел да се върне към главите по външната политика, затворени още през 2000 г.

Някои изявления на министъра по европейските въпроси Меглена Кунева от последните дни будят сериозно недоумение. В отговор на журналистически въпрос за възможността България и САЩ да сключат споразумение за имунитет от МНС, Меглена Кунева заяви в събота, че страната ни е затворила главите Външна политика и Обща външна политика и политика на сигурност. Министърът каза, че когато е готова позицията на Европейския съюз за Международния наказателен съд, то тя ще е задължителна и за България.

Няма съмнение, че г-жа Кунева знае най-добре, че външните министри на Евросъюза излязоха с обща позиция още през 2002 г., както и че Брюксел полага многогодишни усилия за създаване на постояннодействаща система за международно правосъдие.

Не може да не знае също така, че всяка затворена глава може да бъде отворена отново от преговарящия екип на ЕК, ако той прецени, че страната-кандидат се ангажира с действия, които противоречат на договореното по съответната проблематика.

Ако България отстъпи изцяло на американския натиск и сключи всеобхватно споразумение за имунитет с Вашингтон, излизащо извън рамката, очертана от външните министри на 15-те, това създава възможност ЕК да се връща към въпроси, приключени още през 2000 година и да отвори главите за външна политика. Това без съмнение създава сериозни предпоставки за нарушаването на графика за присъединяване, който сме си определили сами с правителствено решение.

Критичният момент по проблема имунитет от МНС вероятно ще бъде още тази седмица - в четвъртък, когато американският държавен секретар Колин Пауъл пристига в София. Има всички основания да се предполага, че въпросът за е бил поставен отново при подготовката на посещението. Проблемът е американският държавен секретар да не си тръгне с такова двустранно споразумение, което след това да се чудим как да обясняваме в Брюксел.

В този случай ученическият номер - "Ние не знаехме" - няма как да мине, защото вече е изконсумиран от нашите отвъддунавски братя.