София предупредена, че нарушава религиозни права

Председателят на Хелзинкската комисия в САЩ изрази безпокойство от повсеместното изземване на църковни имоти в България и призова българското правителство да се въздържа от опити за насилствено помирение на двете православни общности.

В официалното съобщение се посочва, че случващото се е несъвместимо с позицията на България като председател на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

Конгресменът Кристофър Смит, който в момента председателства и американското представителство в ОССЕ, е сериозно обезпокоен от факта, че българската полиция с очевидното одобрение на главния прокурор, е завзела повече от 200 имота, използвани от алтернативния български православен Синод през последните десетина години.

Въпреки споровете в БПЦ, подчертава той, правителството в никакъв случай не би трябвало да се намесва в църковните дела. "За съжаление, българските власти изоставиха неутралитета и избраха страна между БПЦ и алтернативния синод", посочва Хелзинкската комисия в САЩ.

Полицейският щурм над църквите е бил дискутиран на срещата между Кристофър Смит и българския външен министър Соломон Паси в качеството му на председател на ОССЕ миналата седмица, по време на визитата на Паси във Вашингтон, се посочва в съобщението.

Споровете за собственост трябва да се решават в съда, а не чрез законодателни декрети или едностранни действия от страна на прокуратурата и полицията, казва председателят на Хелзинкската комисия.

Като се има предвид, че в момента България е председател на ОССЕ, той настоява българските власти да спрат намесата си и да зачитат задълженията си в ОССЕ по отношение на човешките права, приложени към религиозните свободи.

Кристофър Смит посочва още, че българските власти трябва да възстановят на алтернативния Синод пълния контрол над имотите.

Държавата, посочва шефът на Хелзинкската комисия, не трябва да играе никаква роля в помирението на двете православни общности.

Той припомня, че последните събития не са изолиран случай на фаворизиране от страна на българското правителство на един от двата синода. Смит посочва закона за вероизповеданията от 2002 г., който легитимира Синода на патриарх Максим над алтернативния Синод и останалите религиозни общности, което е дало основание за силовото завземане на имотите на алтернативния Синод.

Европейски експерт очаква радикализиране на разцеплението

Последните събития в БПЦ предизвикват загриженост и в Европа.

Доктор Хайнц Кирхщайн, експерт на Цюрихския институт по проблемите на вероизповеданията в Източна Европа, очаква след намесата на българската държава, църковното разцепление в България да се задълбочи и радикалириза.

Според д-р Кирхщайн наличието на две православни църкви с едно и също име не е основното в конфликта. Проблемът е в това, че според новия Закон за вероизповеданията от 2003 г., БПЦ е била автоматично призната. Тя не е била принудена да се регистрира както всички останали религиозни общности в страната. В същото време очевидно не се е намерил отговорен орган или институция, който да регистрира свободната православна църква, например именно под това избрано от самата нея име. Следователно става дума за дискриминация, залегнала в самия закон, посочва Х. Кирхщайн в интервю за радио Дойче веле.

Той признава, че могат да бъдат отправени упреци, че спорът не е църковен, а за политическо надмощие и имущества и че тези обвинения могат да се отправят и към двата синода.

"Най-тежкото нарушение на човешките права" в България от 1989

В същото време Международната федерация за правата на човека в Хелзинки осъди изгонването от полицията на свещеници от редица църкви в България.

"Принудителното изгонване на десетки свещеници от църкви в България е най-тежкото нарушаване на религиозните права след падането на комунизма в страната през 1989", пише в комюнике на федерацията, изпратено до АФП.

"Това е брутална и недопустима намеса на държавата във вътрешния живот на религиозната общност", се посочва още в съобщението.

По заповед на прокуратурата силите на реда затвориха временно близо 250 църкви, манастири и религиозни сгради, 18 от които в столицата София. С години те се използват от "алтернативния Синод", който обвинява патриарх Максим в подчинение на бившия комунистически режим, отбелязва изданието.

То припомня, че Българската православна църква, към която принадлежат над от 80% от общо 8-те милиона българи, е разделена след падането на комунистическия режим през 1989 г.