Софийският университет отново води рейтинга на висшите училища

Половината от завършилите висше образование в България продължават да работят на позиции, които не изискват диплома от университет при старта на кариерата им. Безработицата сред висшистите намалява, средната заплата, която получават в първите години след излизането от университета, се увеличава и е малко над средната за страната.

Такива тенденции очертава рейтинговата система на университетите за 2019 г. Оценката на качеството на обучение и на научната дейност, която се прави от институт "Отворено общество", беше представена в четвъртък в Министерството на образованието и науката.

Тя показва още, че отново най-високи са заплатите на завършилите ИТ специалности.

По-голям проблем с реализацията по специалността и по-голям процент продавачи излизат от университети, които се нареждат по-ниско в класацията по качество. Най-малка безработица има сред висшистите, завършили специалности, в които има търсене на кадри или пък обучението е насочено за покриване на нуждите на държавата. В това число са медицинските специалности, както и "Военно дело". Над 3% е безработицата сред завършилите търсена от кандидат-студентите специалност "Психология", както и сред тези с диплома по "Социални дейности", чиято професия е зле платена.

Софийският университет с най-много първи места

Рейтингът показва, че Софийският университет "Св. Климент Охридски" продължава да е водещото висше училище по повечето професионални направления. Той оглавява класацията в 20 от 31 професионални направления, по които обучава студенти. В последното издание на рейтинговата система най-старото и голямо висше училище в страната отново беше на първите позиции по повечето направления - 17. В сравнение с миналата година СУ измества други университети от първата позиция при 4 направления. Това са "Здравни грижи", в които през 2018 г. най-добър беше Медицинският университет в Пловдив, "Икономика", в която лидер бе Американският университет в България, "Социални дейности", по които измества Русенския университет, и "Теория и управление на образованието", в която миналата година начело беше Пловдивският университет.

Техническият университет в София има 6 първи позиции, както и миналата година. Те са по инженерните специалности, които са традиционни за това висше училище, като електротехника, електроника и автоматика, комуникационна и компютърна техника, машинно и общо инженерство и други.

Медицинският университет в София запазва добрите си позиции в медицинските специалности и води в направленията "Стоматология", "Фармация", "Обществено здраве". При "Медицината" първото място си поделят Медицинският университет в Пловдив и Медицинският университет в София.

Както и в предишни години, класацията показва, че по направления като "Медицина", "Фармация" и "Стоматология", които се предлагат само от няколко предимно специализирани висши училища в страната, няма голяма разлика между университетите. Тоест качеството на образованието в тях е почти еднакво, а за реализацията на пазара на труда няма голямо значение от кой точно университет е дипломата.

По три първи позиции по отделни направления тази година имат и Химико-технологичният и металургичен университет (ХТМУ), Американският университет в България и Лесотехническият университет. ХТМУ и Лесотехническият университет водят класацията по специалностите, в които са специализирани като "Химични технологии" и "Металургия" (за ХТМУ) и горско стопанство, растениевъдство и ветеринарна медицина (ЛТУ). Американският университет запазва първенството в областта на "Политическите науки", "Администрация и управление" и "Обществени комуникации и информационни технологии".

Аграрният университет в Пловдив отстъпва леко и води в 2, а не в три класации - по "Животновъдство" и по "Растителна защита".

Останалите 11 университета са начело само в по едно професионално направление, което най-често е тяхното основно.

Разликите между висшите училища на първите места обаче не са големи. По-сериозни са те между първите и последните в класациите по направления, които са по-масови и се предлагат от много висши училища. В тези случаи на опашката обикновено са университети от страната, които не са специализирани или нямат традиции в дадената специалност, както и частни колежи.

Накъде след университета

И най-новото издание на рейтинговата система показва, че макар и бавно има подобряване в реализацията на завършилите висше образование в страната. В същото време, има големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование в зависимост от завършеното професионално направление и висше училище, както и в зависимост от придобитата образователно-квалификационна степен.

Данните от рейтинговата система показват, че делът на регистрираните безработни сред завършилите през последните 5 години български висши училища спада до 2.2% през 2019 година от 2.44% през миналата година и от над 4% през 2013 година.

Делът на завършилите, които не се осигуряват в странат спада до под 20% от над 25% през 2014 година.

Слабо се подобрява процентът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование. Той нараства до 50.3% при 49.26% преди година и от под 46% през 2014 г. Този показател е по-добър при завършилите магистри - 60 на сто, докато при бакалаврите е под 36.

Средният осигурителен доход на завършилите също нараства, достигайки до 1297 лева през 2019 година при нива от 1151 лева през миналата година и от едва 867 лева през 2014 година. Според последните данни на НОИ средният осигурителен доход за страната е 989 лева.

Най-високи средни доходи имат завършилите "Информатика и компютърни науки" (2586 лева), "Математика" (2435 лева) и "Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми" (2339 лева). За поредна година най-високи доходи в страната получават завършилите "Информатика и компютърни науки" в СУ "Св. Климент Охридски".

Данните показват, че най-добре се реализират завършилите специалности като "Медицина", "Фармация", "Стоматология" и "Военно дело". При тях безработицата е под 1%, а реализацията по специалността - над 90%.

На обратния полюс са младежите с диплома по "Социални дейности" (3.5% безработица), "Психология" (3.4% безработица) и "История и археология" (3.06% безработица). За сравнение, през миналата година безработица от над 3% е отчетена сред завършилите в 9 направления, а през 2014 година - в 38.

Най-ниско остава приложението на придобитото висше образование сред завършилите "Туризъм". Едва 20 на сто от тези младежи работят по специалността си в първите 5 години след университета.