Социалният министър стои зад квотите за хора с увреждания

За компенсация на работодателите отпада специалната закрила срещу уволнение

Бисер Петков

Социалното министерство на този етап не смята да се поддава на силния натиск на работодателите да се отмени въвеждането на квоти за заетост на хората с увреждания. Причината е, че квотите са широко застъпена практика в повечето държави от ЕС, където те обичайно се запълват между 30% и 70%.

В последните дни работодателите излязоха с категорична позиция срещу мярката, защото тя била "пряка намеса на държавата в стопанската дейност", представлявала "квазиданък" и била "унизителен подход" към хората с увреждания. В отговор социалното министерство смекчи първоначалните изисквания за квотите и се съгласи да премахне специалната защита срещу увелнение на лице с увреждане, става ясно от редактирания вариант на проектозакона за хората с увреждания, който бе публикуван за обществено обсъждане.

Квотите са в съответствие с европейската практика

"Осигуряването на заетост е ключът към приобщаване, интеграция на хората с увреждания в обществото. Затова в тази област на подкрепа за хората с увреждания се предлагат някои нови решения като квотите, които са в съответствие с европейските практики и с вече въведените подобни регулация в Закона за държавния служител", заяви пред "Нова телевизия" в сряда социалният министър Бисер Петков.

Според новия вариант на законопроекта всяка фирма с минимум 26 работници ще трябва да наема служители с намалена работоспособност над 50%. За фирмите с 26 до 50 служители изискването е за наемане на 1 лице с трайни увреждания, за тези с 51 до 99 работници квотата е две лица. Компаниите със 100 и над 100 работници трябва да наемат поне 2% лица с трайни увреждания. Първоначално се предвиждаше квотата да е 4%, а минималният праг за наемане на поне един човек с увреждане да бъде 20 служители във фирмата по списъчен състав.

Глобите ще се внасят в два фонда

Ако не могат или не желаят да спазват квотата, работодателите ще трябва да внасят всеки месец компенсация в размер на 30% от минималната работна заплата за всяко ненаето лице (153 лв.) във фонд "Заетост на хора с увреждания", обясни Бисер Петков.

Освен това ще се създаде и фонд към регионалното министерство – за мобилност и достъпна среда. В него ще влизат постъпленията от глоби на длъжностни лица и строителни фирми, които допускат одобряване на строителна документация или пускане в експлоатация на обект, който не отговаря на изискванията за достъпна среда. Чиновниците, нарушили изискванията, ще бъдат глобявани с между 500 лв. и 1000 лв., а строителните компании – с 10% върху проектната стойност на обекта.

Като компенсация за работодателите, а и поради настояване на организациите на хората с увреждания ведомството на Бисер Петков предлага отпадане на защитата срещу уволнение на хора с увреждания. 52% от работодателите искат тази защита да отпадне, посочи Петков.

Квотите обичайно се запълват между 30% и 70%

До момента най-гласовито срещу квотите се изказва Българската стопанска камара (БСК), която обяви, че мярката е "пряка намеса на държавата в стопанската дейност" и е "унизителна" към хората с увреждания.

Въпреки че и в ЕС има спорове за ефективността на квотите, те са факт в повечето страни от съюза според доклад на Европейския център за социална политика и изследвания във Виена от 2014 г. Квоти за заетост има в повечето държави от ЕС с изключение на Великобритания, Холандия, Дания, Естония, Финландия, Латвия, Швеция.

Обичайно квотите за хора с увреждания са между 2% и 7% от персонала и важат за фирми с 15-50 наети.

При неизпълнение фирмите са длъжни да правят отчисления в специални фондове в полза на хора с увреждания, както е в Австрия, Чехия, Германия, Франция, Испания, Италия, Люксембург, Словения, Словакия, Полша, Литва, Унгария, Гърция.

В повечето държави санкциите за неизпълнение на квотите са сравнително ниски, а в някои има стимули за работодатели, наемащи хора с увреждания над минимума.

В повечето от страните обаче квотите важат за по-стеснен кръг от хора с увреждания, а не за лица с ниска степен на намалена работоспособност или за хора със здравни ограничения, както се предлага у нас.

Според доклада на европейския център квотите са сравнително слаб стимул за наемане на хора с увреждания, но въпреки това те реално се запълват в диапазон между 30% и 70% в различните държави от съюза. Страните със сравнително високо изпълнение – към 60%, са Германия, Франция и Австрия, но квоти има и в много държави от бившия соцблок. Много работодатели в ЕС предпочитат да плащат сравнително ниските глоби в специалните фондове за хора с увреждания.

Научно изследване на квотната система в Япония от 2018 г. установява, че наемането на повече хора с увреждания не се отразява негативно на печалбата на фирмите.

Според неправителствени организации хората с увреждания не само че не се справят по-зле от останалите работници, а в определени случаи са по-лоялни, ползват по-малко отпуск и т. н.

Работодателите: Ние нямаме вина

"Позоваването на "международната практика" е, меко казано, некоректно, тъй като не е международна практика феноменът "фалшиви ТЕЛК-ове", не е международна практика високото ниво на корупция и сива икономика, каквито уви са налице у нас, не е международна практика липсата на достъпна инфраструктура и пр.", отговаря БСК.

Камарата е категорична, че работодателите нямат вина за ниската заетост на хората с увреждания и това е "извън сферата на тяхната отговорност". Проблемът се дължал на обективни обстоятелства, за които отговаря държавата, например достъпна публична среда.

Още по темата
Още от Бизнес