Социалният министър стои зад квотите за хора с увреждания

Социалното министерство на този етап не смята да се поддава на силния натиск на работодателите да се отмени въвеждането на квоти за заетост на хората с увреждания. Причината е, че квотите са широко застъпена практика в повечето държави от ЕС, където те обичайно се запълват между 30% и 70%.

В последните дни работодателите излязоха с категорична позиция срещу мярката, защото тя била "пряка намеса на държавата в стопанската дейност", представлявала "квазиданък" и била "унизителен подход" към хората с увреждания. В отговор социалното министерство смекчи първоначалните изисквания за квотите и се съгласи да премахне специалната защита срещу увелнение на лице с увреждане, става ясно от редактирания вариант на проектозакона за хората с увреждания, който бе публикуван за обществено обсъждане.

Квотите са в съответствие с европейската практика

"Осигуряването на заетост е ключът към приобщаване, интеграция на хората с увреждания в обществото. Затова в тази област на подкрепа за хората с увреждания се предлагат някои нови решения като квотите, които са в съответствие с европейските практики и с вече въведените подобни регулация в Закона за държавния служител", заяви пред "Нова телевизия" в сряда социалният министър Бисер Петков.

Според новия вариант на законопроекта всяка фирма с минимум 26 работници ще трябва да наема служители с намалена работоспособност над 50%. За фирмите с 26 до 50 служители изискването е за наемане на 1 лице с трайни увреждания, за тези с 51 до 99 работници квотата е две лица. Компаниите със 100 и над 100 работници трябва да наемат поне 2% лица с трайни увреждания. Първоначално се предвиждаше квотата да е 4%, а минималният праг за наемане на поне един човек с увреждане да бъде 20 служители във фирмата по списъчен състав.

Глобите ще се внасят в два фонда

Ако не могат или не желаят да спазват квотата, работодателите ще трябва да внасят всеки месец компенсация в размер на 30% от минималната работна заплата за всяко ненаето лице (153 лв.) във фонд "Заетост на хора с увреждания", обясни Бисер Петков.

Освен това ще се създаде и фонд към регионалното министерство – за мобилност и достъпна среда. В него ще влизат постъпленията от глоби на длъжностни лица и строителни фирми, които допускат одобряване на строителна документация или пускане в експлоатация на обект, който не отговаря на изискванията за достъпна среда. Чиновниците, нарушили изискванията, ще бъдат глобявани с между 500 лв. и 1000 лв., а строителните компании – с 10% върху проектната стойност на обекта.

Като компенсация за работодателите, а и поради настояване на организациите на хората с увреждания ведомството на Бисер Петков предлага отпадане на защитата срещу уволнение на хора с увреждания. 52% от работодателите искат тази защита да отпадне, посочи Петков.

Квотите обичайно се запълват между 30% и 70%

До момента най-гласовито срещу квотите се изказва Българската стопанска камара (БСК), която обяви, че мярката е "пряка намеса на държавата в стопанската дейност" и е "унизителна" към хората с увреждания.

Въпреки че и в ЕС има спорове за ефективността на квотите, те са факт в повечето страни от съюза според доклад на Европейския център за социална политика и изследвания във Виена от 2014 г. Квоти за заетост има в повечето държави от ЕС с изключение на Великобритания, Холандия, Дания, Естония, Финландия, Латвия, Швеция.

Обичайно квотите за хора с увреждания са между 2% и 7% от персонала и важат за фирми с 15-50 наети.

При неизпълнение фирмите са длъжни да правят отчисления в специални фондове в полза на хора с увреждания, както е в Австрия, Чехия, Германия, Франция, Испания, Италия, Люксембург, Словения, Словакия, Полша, Литва, Унгария, Гърция.

В повечето държави санкциите за неизпълнение на квотите са сравнително ниски, а в някои има стимули за работодатели, наемащи хора с увреждания над минимума.

В повечето от страните обаче квотите важат за по-стеснен кръг от хора с увреждания, а не за лица с ниска степен на намалена работоспособност или за хора със здравни ограничения, както се предлага у нас.

Според доклада на европейския център квотите са сравнително слаб стимул за наемане на хора с увреждания, но въпреки това те реално се запълват в диапазон между 30% и 70% в различните държави от съюза. Страните със сравнително високо изпълнение – към 60%, са Германия, Франция и Австрия, но квоти има и в много държави от бившия соцблок. Много работодатели в ЕС предпочитат да плащат сравнително ниските глоби в специалните фондове за хора с увреждания.

Научно изследване на квотната система в Япония от 2018 г. установява, че наемането на повече хора с увреждания не се отразява негативно на печалбата на фирмите.

Според неправителствени организации хората с увреждания не само че не се справят по-зле от останалите работници, а в определени случаи са по-лоялни, ползват по-малко отпуск и т. н.

Работодателите: Ние нямаме вина

"Позоваването на "международната практика" е, меко казано, некоректно, тъй като не е международна практика феноменът "фалшиви ТЕЛК-ове", не е международна практика високото ниво на корупция и сива икономика, каквито уви са налице у нас, не е международна практика липсата на достъпна инфраструктура и пр.", отговаря БСК.

Камарата е категорична, че работодателите нямат вина за ниската заетост на хората с увреждания и това е "извън сферата на тяхната отговорност". Проблемът се дължал на обективни обстоятелства, за които отговаря държавата, например достъпна публична среда.