Социолог и академик се хванаха за гушите

Социолог и академик се хванаха за гушите

Дебатът дали да се закрие БАН, да остане в сегашното състояние или наложително да се реформира, леко надхвърли границите на културната дискусия, започнала преди два дни, и ескалира до словесна схватка с интересни лични нападки в четвъртък. Във вторник на кръгла маса със социолози и политолози министърът на образованието и науката Даниел Вълчев каза, че трябва да спре наливането на пари в неработещи структури на академията и финансирането да се насочи към целеви проекти на нови звена за развойна дейност към университетите, както е в целия свят. Това е залегнало и в десетгодишната национална стратегия за развитие на научните изследвания, разработена от министерството. Социолозите го подкрепиха, като някои от тях нарекоха БАН “обрасла с бюрократичност структура, която не произвежда нищо, а парите, които ѝ се дават, все едно се хвърлят на боклука”, а други направо поискаха тя да замине в историята.

В четвъртък обиденият председател на БАН акад. Никола Съботинов покани журналисти и неколцина от социолозите, присъствали на срещата с министър Вълчев. Той обяви за “неправилно” твърдението, че БАН е организация от сталински тип. По думите му академията не била “мастодонт, наследен от комунистическата система”, защото такива научни институции имало и в много европейски страни, които не са били непременно комунистически.

Опонира му социологът Андрей Райчев, който каза, че БАН се нуждае от дълбока структурна реформа. Той обяви, че трябва да се отстрани ръководството на академията, която е “една организация от брежневски тип".

“Самото ваше устройство е антипазарно, старинно, ориентирано към една отминала ситуация", заяви социологът. Той допълни, че при предишния председател на БАН - акад. Иван Юхновски, е била потисната инициативата на институтите, а ръководството е издигнало лозунга "Ние пазим имотите на БАН". Трябва да се разкрепостят институтите, които ще печелят пари по проекти, посочи социологът.

След като оповести как академията е осъществила близо 500 проекта за 20 млн. евро, “конкурирайки се с европейски центрове”, академик Съботинов съобщи още, че БАН е първата научна институция у нас, която е инициирала независима международна оценка на всички свои звена. В продължение на една година 67-те научни институти и лаборатории на БАН ще преминат през такава оценка, заяви той.

В културната дискусия се включи и главният научен секретар на БАН Стефан Хаджитодоров, който от подбора с аргументи за същността на БАН измъкна факта, че Андрей Райчев е спечелил проект за 1 милион лева в конкурса "Развитие на научната инфраструктура - 2008" на фонд "Научни изследвания" към МОН. Проектът е за “създаване на съвременна информационна система за съхраняване и обработка на исторически данни от социално-политически и електорални проучвания за периода 1991-2008 г.”

За събирането на стари данни държавата ще плати 1 милион лева, изтъкна секретарят, според когото именно по тази причина Райчев бранел разгорещено стратегията на Даниел Вълчев за развитието на науката.

Райчев прие думите на началника от БАН за лична обида и напусна пресконференцията. Останалите му колеги – Мира Радева и Петя Кабакчиева се опитаха да успокоят ръководството на академията с обяснението, че никой не иска да закрива БАН, но пък и не може тази структура да остане в сегашното си състояние. Според Кабакчиева необходимо било през независима международна система за контрол на качеството да преминат както БАН, така и всичките 37 държавни висши училища в страната.

На свой ръде образователният министър Даниел Вълчев заяви, че той не подписва, нито участва
във фонд "Научни изследвания". Според него, въпросът за проекта, спечелен от Андрей Райчев, трябва да се отправи към Управителния съвет на фонда, в който половината му членове са от БАН.

Споделяне

Още от България