Социолози: Изборите за ЕП могат да променят политическото статукво

Според социолозите Юрий Асланов (“Афис”) и Кольо Колев (Медиана) въпреки очакваната ниска избирателна активност, изборите за българските представители в Европарламента (ЕП) ще се окажат тест за моментното състояние на политическите сили в страната и могат да генерират промяна в статуквото.

В момента се обсъжда законопроектът за първите в България избори за евродепутати, които най-вероятно ще се проведат през май. Правото на глас на живеещите в чужбина български граждани стана център на дискусия по закона, организирана в понеделник от СДС.

По думите на Асланов, известен като консултант на БСП, изборите за ЕП и за местна власт, които ще се проведат през няколко месеца в рамките на тази година, може да доведат до неочаквани обрати на вътрешнополитическата сцена.

“Първите избори могат да се окажат тест за разположението на политическите сили, което от своя страна ще окаже влияние върху местните избори, а те винаги са се възприемали като много важни. Така към края на 2007-ма можем да станем свидетели на една много гореща политическа година”, прогнозира социологът.

Според него на този етап само пет политически сили могат реално да се надяват на свои представители в Страсбург – БСП, ГЕРБ, “Атака”, ДПС и СДС. Въпреки това той добави, че ако се стигне до много ниски нива на избирателна активност (около 15 – 20 %) и някои други партии с твърди електорални ядра могат да се надяват да излъчат свои евродепутати.

“Нашите данни показват, че избирателната активност няма да падне под 1,7 милиона души”, заяви социологът от “Афис” като добави, че със сигурност около 60% от хората с глас няма да отидат до урните, защото не се интересуват от политика и от обществения дебат.

Според Кольо Колев предстоящите два вота трябва да отговорят на въпросите дали тройната коалиция ще оцелее, каква е реалната електорална тежест на ГЕРБ и ДСБ, дали СДС наистина увеличава своята тежест и какво може да се очаква от “Атака”.

“За” или “против” автобусния туризъм

Мненията на експертите се разтроиха по отношение на един от спорните моменти в двата законопроекта за изборите за евродепутати – допускането на български граждани, живеещи в страни извън ЕС да гласуват за евродепутати.

В проекта на СДС се предлага да бъде отнето правото на глас на хора, които пребивават постоянно в страни извън ЕС. В проекта, внесен от предишния кабинет на НДСВ, но подкрепян и от сегашния, подобни ограничения не се въвеждат.

По думите на Юрий Асланов конституцията определя, че всеки пълнолетен български гражданин има право да гласува и всяко въведено ограничение въвежда противоконституционна дискриминация.

В същото време Колев защити този нов момент в проектозакона и заяви, че това ще мотивира да гласуват българските граждани, които до този момент са смятали, че изборите се решават от изселниците в Турция. Той обаче застъпи позицията, че близо 40 000 хиляди души, които обикновено участват в автобусния туризъм, не влияят по никакъв начин на резултатите от вота.

Според бившият зам.-председател на ЦИК проф. Михаил Константинов, в много европейски законодателства има ограничителни норми по отношение на гражданите в чужбина. По думите му максималният срок в страните от ЕС за пребиваване преди получаването на право на глас е пет години. В този контекст Константинов обяви 2-те години ограничение, заложени в законопроекта на ОДС е едно “разумно и балансирано решение”.

“Няма страна, в която да няма ограничения при гласуване. Трябва да се има предвид, че при една избирателна активност от 20 процента, тези 40 хиляди гласа са вече има електорална тежест от 2 процента”, заяви още Константинов.

СДС настоява за по-бързото приемане на закона за изборите за евродепутати.

Законопроектът на ОДС предвижда ингегрална бюлетина, преференциални листи, подвижни урни за хората с увреждания. Между първо и второ четене СДС ще внесе предложение при кандидатиране за евродепутат, човекът, който може да бъде избран за такъв, да няма възможност да се откаже в полза на следващия, за да няма подмяна на вота, посочи Надежда Михайлова (ОДС).

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?