Спасението от тонове опаковки може да е на депозит разстояние

Макар на хартия България да се води сред първенците в ЕС по оползотворяване на отпадъците от опаковки, в реалността пластмасови, стъклени бутилки и кенчета се търкалят навсякъде - по улици, полянки, след фестивали, в общите кофи с битова смет или нахвърляни край препълнените специални контейнери. Много хора продължават да изхвърлят тези опаковки в общия боклук, защото не им се ходи до контейнерите за разделно събиране, които не са точно пред техния блок, а дори през улици в по-малките населени места. Много често тези контейнери са препълнени – обикновено от кашони и опаковки на околните магазини. Много хора пък просто остават на мнение, че няма защо да полагат усилие, защото отпадъците така и така се смесват и после отделят, преди да отидат на сметището.

В същото време на пръв поглед не личи системите за разделно събиране да увеличават обхвата си с повече контейнери или да се изхвърлят по-често, за да отговорят на евентуалното разрастване на културата за отделяне на рециклируемите отпадъци.

На този фон веднага изплуват спомените за редицата незаконни площадки за съхраняване на внесени от чужбина уж за рециклиране опаковки, нелегален пренос на такива и дори приготвени за горене неясно как внесени тонове пластмаса, които бяха прицел на прокурорски проверки в началото на 2020 г. Повдигнати бяха дори обвинения, за които обаче по стара традиция все още не се знае как са приключили.

Това няма как да не повдига въпроса ефективно ли е като цяло управлението но отпадъци от опаковки в България и тяхното рециклиране и как може да се промени? Бившият екоминистър Борислав Сандов от отишлото си правителство на Кирил Петков поразбута коментираната от години тема за въвеждането на депозитната система за обратното изкупуване на някои видове опаковки. Срещу нея доскоро бе бизнесът, според който това ще доведе до поскъпване на минерални води, безалкохолни напитки и бирата, а търговските вериги ще трябва да инвестират огромни средства в машините за приемането на бутилките. Сегашните организации, които организират разделното събиране на опаковките и ги продават за рециклиране, също бяха съгласни да се размества пазарът им. Твърдението им бе, че вече са направили огромни инвестиции и са открили множество работни места в сепариращите инсталации. Дали по натиска на евроизискванията или са осъзнали, че това е сериозен принос към кръговата икономика, но вече се забелязва смяна в курса на мислене и при тях.

Но фактът, че положението не се променя и държавата с разхвърляни навсякъде боклуци прилича на запуснат битпазар, показва, че системата не работи. Често се изтъква доводът, че в западните страни имат друга култура и организация, градени десетилетия, докато ние от бившия соцлагер се нуждаем от време да наваксаме. Което, разбира се, не може да бъде оправдание и Латвия е последният пример в това отношение.

А може да бъде различно

Латвия, която на 1 февруари 2022 г. въвежда своята депозитна система за опаковки, обаче е поредният пример как нито едно от пробутваните у нас опасения не се случва - нито изискването за включване на 10 евроцента депозит в цената на бутилирана вода, безалкохолни, бира и сайдер е довело до инфлация, макар да е оскъпило с толкова продукта, нито магазините са били принудени да инвестират огромни средства за машините за приемане на опаковките.

А резултатите са много. Рециклирането на опаковките от тези продукти се е повишило до 90 процента само за седем месеца от заработването на депозитната система. Намалели се разходите за събирането и транспортирането на сметта.

Максимално е оползотворен превозът на отпадъците от опаковки и приготвените за рециклиране материали, сн. Reloop

Защото, вместо боклукчийските камиони да обикалят толкова често да изпразват контейнерите, хората ходят до пунктовете. По този начин се изхвърлят и по-малко вредни газове във въздуха от изгореното гориво, а произведеният рециклат намалява необходимостта от добива на петрол за производството на пластмаса. Същото се отнася и за метала от кеновете, което при сегашните нестабилни цени на нефта и поскъпващия алуминий е огромен плюс за производителите на опаковки и в крайна сметка за потребителите.

Най-видима е обаче липсата на изхвърляни празни бутилки от вода, безалкохолни и бира из природата и по улиците. Защото всяка опаковка струва пари. И хората мъкнат големите сакове с опаковки, пускат ги в машините и си вземат бележка със сумата за върнатия амбалаж. Която след това могат да изхарчат във веригата или магазина, където са оставили опаковките, а в някои от тях дори да си вземат кеша.

Как работи системата

Латвия, която със своето население от 1.9 млн. души, средногодишно потребява 450-500 млн. опаковки, преди около две години решава да въведе депозитната система и тя да е задължителна за търговските обекти от 300 кв. м и нагоре. Държавата провежда търг за оператор на тази система и в него се явяват двама участници. Печели компанията "Държавен системен оператор" (Depzita iepakojuma operators - DIO}, разказа пред журналисти директорът ѝ Микс Стуритис. Акционери в дружеството с над 78 на сто са производители, близо 10 процента държат търговци, а малко над 12 на сто са на рециклиращи компании. То инвестира близо 40 млн. евро в машините за приемане на опаковки и завод за сепарирането им по вид и подготовката им за продажба на рециклиращи мощности. Вложението е осигурено чрез заем, гарантиран от държавата и акционерите, и ще се изплаща в продължение на седем години от дейността на дружеството, което няма право да разпределя печалба, а останалите приходи са предназначени за разширяване на депозитната система.

Така на 1 февруари 2022 г. връщането на опаковки от гражданите започва. Преди това в депозитната система са регистрирани над 5 хиляди продукта, които носят специалния знак на кампанията. Инсталирани са над 1000 машини за приемане на бутилки и кенове, над 160 по-малки съоръжения са сложени в по-малки магазини и дори бензиностанции, които доброволно се включват в системата, обхванати са и 360 хотели, ресторанти и кафенета.

В пунктовете постоянно влизат хора с пълни с опаковки торби, сн. Reloop

DIO подписва договори с над 400 ритейлъра и депозитът от 10 евроцента влиза в цената на всяка регистрирана опаковка. Сумата обаче се връща за всяка предадена в машината бутилка или кен. Самите търговски обекти получават на свой ред по 2.1 евроцента от оператора за предадена опаковка.

Финансовият стимул

"Така хората са стимулирани да връщат всяка обозначена със знака на системата бутилка, а търговските обекти нямат никакви разходи за машините, освен че техен служител трябва да се грижи за обслужването им при проблеми или препълване", обяснява Стуритис.

Машините приемат само опаковки с оригиналната им форма и читаем баркод и след приключването на връщането "изплюват" бележката с общата сума. Приетите пластмасови бутилки и кенове веднага се смачкват от машината, а стъклените после се сортират по форма.

Разписката за върнатия депозит, сн. Mediapool

В по-големите обекти има съоръжения, които приемат и смачкани опаковки или неразпознати и необхванати в системата, но срещу тях не се дава разписка за пари.

Депозитната система си сътрудничи и с организатори на фестивали и масови обществени прояви, на които предоставя специални контейнери за хилядите изхвърляни бутилки, приходите от чиито невърнати депозити отиват за поддръжка на горския фонд на Латвия. Същият подход се прилага и на летищата, където заминаващите пътници могат да изхвърлят своите опаковки с тази благотворителна цел.

От обектите събраните опаковки поемат към завод за сортирането им, който се намира край столицата Рига и приема амбалажа от цялата страна. Капацитетът му е да обработва до 3.5 млн. опаковки на ден, но засега приема средно по около 1.5 млн. опаковки дневно, като най-натоварени са понеделниците и следпразничните дни. Там пластмасовите бутилки и кенове се смачкват допълнително.

Сн. Mediapool

Машината "разчита" баркодовете на включените в депозинтата система опаковки, преди да поемат пътя си към рециклирането, сн. Mediapool

Стъклените бутилки за многократна употреба от пивоварните и производители на безалкохолни се отделят и им се предават. Тези бутилки представляват около 23 на сто от всички опаковки в депозитната система и се използват от 15 производителя на напитки, а от тях 5 процента са бутилките с индивидуален дизайн. Останалите се трошат като се разделят на бяло, зелено и кафяво стъкло. Най-скъпо е първото, обяснява Стуритис.

Сн. Mediapool

Общият резултат за седем месеца работа на депозитната система в Латвия е събрани над 121 млн. опаковки от общо продадените за периода 187.7 млн. опаковки. От тях 46 процента са т.нар ПЕТ опаковки, 26 на сто са металните кенчета, а останалите са стъклените бутилки, сочат данните на DIO. Другояче казано, 4 хиляди тона са обхванатите досега от системата опаковки от пластмаса, алуминий и стъкло.

Промяна в навиците за пазаруване

"Уроците, които научихме, са че депозитната система не е допълнително задължение, а конкурентно предимство. Потребителите дори спират да купуват от магазини, които не предлагат обратен прием на опаковките, и започват да пазаруват там, където имат тази възможност", коментира Микс Стуритис. Причината е, че разписката за парите може да се ползва само в магазина, където е предадена опаковката, или в друг обект на веригата, ако става въпрос за хипермаркети. Така хората предпочитат да върнат опаковките и веднага да похарчат парите от тях в магазина.

Днес 97 на сто от латвийците знаят къде има машини за връщане на опаковките, а 61 на сто ги използват активно.

Въвеждането на депозитната система в Латвия съвсем не е изхвърлила познатите у нас контейнери за разделно събиране но отпадъците от опаковки. Те си стоят в кварталите, защото има прекалено много други видове опаковки, които не се приемат от DIO. Такива са буркани от сладка, бутилки от мляко, олио, хартиени и други пластмасови и тетрапак опаковки. "Това са "мръсните" опаковки, чието смесване с тези, които ние приемаме, не е препоръчително при подготовката на материалите за предаване за рециклиране", обяснява Стуритис.

Микс Стуритис разказва за ползите от депозитната система, сн. Reloop

Ефектът за околната среда

Предимството, че "чистите" опаковки са в отделна система е и в по-ниските разходи за събирането на кварталните контейнери за разделно събиране на отпадъците. "Депозитната система намалява с 25 процента транспортните разходи за рециклирането, защото смачкването им на момента свива обема за товарене и превозване", обяснява Ана Ларсон, директор на платформата Reloop, която на европейско ниво помага на държавите от Европейския съюз за разработването и внедряването на депозитните системи за опаковките. По думите ѝ така се намалява с 30 процента и въглеродният отпечатък върху околната среда.

От следващата година балтийската държава ще разшири обхвата на депозитната система с включването на нови опаковки, което ще доведе до допълнителни ползи за опазването на околната среда и борбата с климатичните промени, каза пред журналистите Лаура Антейна, представител на екоминистерството. Стуритис допълва, че големият ефект ще дойде с включването на бутилките от твърд алкохол в механизма на връщане на този амбалаж срещу пари, но това е стъпка, която ще дойде на по-следващ етап.

Защо бизнесът участва

Бизнесът в Латвия участва в депозитната система, защото така си намалява заплащането на държавата на продуктови такси за пуснатите на пазара опаковки. За тон пластмаса сумата е 1220 евро, за тон стъкло - 440 евро, а за тон метал - 240 евро. Съответно в края на месеца приходната агенция на Латвия засича докладваните пуснати опаковки от съответния производител на пазара и отчета за обхванатите в депозитната система количества и производителят заплаща продуктова такса само за разликата. Неучастващите в системата или доказват отделно изпълнение на задълженията си за рециклиране или плащат санкции, които стигат до 10 хил. евро.

Как е у нас

В България схемата с продуктовите такси е сходна, само че производителите участват в организации за оползотворяване на отпадъците от опаковки, които отговарят за контейнерите за разделното събиране и после отчитат събраните и рециклирани опаковки пред екоминистерството. У нас продуктовата такса за PET опаковките е 2330 лв./тон, което е приблизително като латвийската, но за стъклото е доста по-ниска - само 200 лв., а за алуминиевите опаковки е 600 лв./тон.

Според отчета на българската Изпълнителна агенция по околна среда през 2020 г. в страната са образувани 173 хил. тона пластмасови отпадъци от опаковки, над 22 хил. тона са били металните отпадъци от опаковки и над 84 хил. т са стъклените. От тях са рециклирани близо 55 на сто от пластмасовите опаковки, 89 на сто от металните и 67 процента от стъклените, сочат още българските данни.

Досега бизнесът в България се съпротивлява на депозитната система, но тя така или иначе трябва да бъде въведена след 2024 г. според еврорегламентите. Тоест, няма много време за измисляне на схемата, съгласуването ѝ с производители и търговци и внедряването ѝ. Това означава необходимост от много реформи на този специфичен пазар, където са намесени не особено чистите (в буквалния смисъл) интереси за горене на отпадъците, което е категорично неприемлив вариант. Означава също много внимателно да се прецени размерът на депозитната такса, кой ще е операторът на системата и най-вече въвеждането на такса смет според образуваните от жителите отпадъци, а не според големината и данъчната оценка на жилището им. Методика, която постоянно се отлага, защото изглежда на общините им е по-лесно да събират по този начин парите, вместо наистина да се ангажират с рециклирането. Макар че в последните месеци има промяна и на тези настроения.

Латвия е решила и този проблем. Там таксата смет е според размера на битовите отпадъци. Общината провежда търгове за сметосъбираща фирма по региони и кандидатите участват с цена за разходите си според количествата генерирани битови отпадъци за предходната година. Предпочетеният оператор след това изготвя таксите, държавен регулатор ги преглежда и одобрява, а гражданите плащат на оператора, а не на общината, разказва Микс Стуритис. И така всяка година, като хората имат реален стимул да разделят отпадъците си и да намаляват количествата на рециклируемите отпадъци в битовата смет.