Спорът за цената на тока ще спре, когато пазарът започне да я определя

След като три години всяко поредно поскъпване на тока се оспорваше в съда от представители на потребителите, сега Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) може де бъде изправена пред Темида и от енергийните дружества. Поне така се заканиха някои шефове на електроразпределителни предприятия (ЕРП) и електроцентрали, чиито разходи и инвестиционни програми бяха орязани от регулаторния орган, за да се задържат сегашните нива на цените на електроенергията за бита до октомври 2006 г.

Излиза, че угодия няма. И при поскъпване, и при задържане на цената на тока, ДКЕВР пак опира до съда.

В момента обаче, вместо да е истински рефер на енергийния пазар, комисията се превръща в буфер, който трябва да отбива както високите ценови топки на фирмите от отрасъла, така и подаваните ниско от абонатите жалби срещу скъпия ток. При положение, че непрекъснато трябва да се пази от прелитащите пасове, е нормално съдията да не свири съвсем вярно и от време на време да отсъжда в полза на единия или на другия играч. Три години мачът завършваше в полза на енергийните фирми и явно е дошло време и потребителите да отбележат точки в своя полза. Друг е въпросът, че догодина краят на играта е предрешен отсега като загуба за битовите потребители.

Цялата драма с цените на тока – кой кого откъде и защо натиска, на практика ще спре да вълнува българина, само след като се либерализира напълно енергийният пазар у нас и държавата спре да бъде фактор в образуването на търговската стойност на електроенергията. Тогава вместо да гледаме под лупа ДКЕВР, ще насочваме увеличителното стъкло към електроразпределителното дружество, което ни доставя тока вкъщи или във фирмата. Защото ще имаме възможност за избор.

Тогава и самите ЕРП-а вече няма да са толкова курназ и да замерят абонатите си със скъпи и прескъпи оферти за услугата ток. Защото на пазара господар няма да е ДКЕВР, а Нейно величество конкуренцията. И потребителят на електричество от Перник ще може да си доставя тока от Варна, или Бургас, или Пловдив, ако фирмите там му предлагат изгодна цена за пакет, включващ и допълнителни услуги като застраховка срещу токови удари, Интернет, телефонни връзки и други екстри. В държавите с напълно или в по-голямата си част либерализиран енергиен пазар това е масова практика. Тогава пред перспективата да загуби клиенти, ЕРП-Стара Загора, например, вероятно ще предпочете да преглътне свиването на някои разходи или пък да вземе нисколихвени заеми, вместо да влага свои средства, за да подобри качеството на услугите си или да разшири спектъра им, така че да може да предложи на клиентите актрактивни цени срещу отлично качество.

Въпросната либерализация, която би могла да реши много от проблемите на ценообразуването в българския електроенергиен сектор, на хартия ни очаква от 1 юли 2007 г. В момента, на теория свободни от държавна намеса са 28.6 на сто от енергийния пазар, коментира за Mediapool Ангел Минев, зам.-министър на енергетиката. В този дял сделките се сключват директно между привилегированите купувачи на ток и електроцентралите, без санкцията на ДКЕВР и без комисията да отчита приходите на дружествата като фактор за формиране на цените в регулирания сегмент на пазара. На практика обаче освободената част на пазара се използва само в размер на 10 на сто, сочат данни на ДКЕВР, чиито прогнози са до края на годината да се либерализират още 2-3 процента.

При освободен близо 30-процента пазар у нас, оползотвореният в момента капацитет съвсем не е малък, контрира Ангел Минев становището, че 1/10 е твърде слаба либерализация.  Той даде за пример отварянето на енергийния пазар в Европейския съюз, където средно за страните членки либерализацията е 70 на сто, но едва 20 на сто от потребителите са се възползвали от възможността да сключват директни сделки.

Според Минев дори и при шоково отваряне на пазара у нас наведнъж - а не както поетапно се сваля границата за допустимо месечно потребление на ток, за да се сключват директни сделки - надали много битови клиенти ще се престрашат да търсят алтернатива извън доставчика заварено положение. Ефектът по-скоро трябва да се очаква  от страна на фирмите, които ще се видят принудени да предлагат варианти на абонатите си, за да ги задържат, смята Минев. Зам.-министърът посочи като пример практиката на някои европейски доставчици дори да предлагат в договорите на клиентите си клаузи, в които се задължават да приемат априори всички условия, които абонатът договори с други доставчици. 

За пълно освобождаване на енергийния пазар от държавна намеса в ценообразуването може да се говори едва след 2011 г., смята зам.-председателят на ДКЕВР Игнат Томанов. За да има действаща либерализация, трябва да са ясни и отработени изискванията и правилата, при които ще става тя, нужно е и дружествата от сектора да натрупат опит, коментира за Mediapool Томанов. Според него ако сега се отвори шоково пазарът, ще настане хаос, защото много от дружествата не са подготвени.

ЕРП-ата ни обаче вече са частна собственост на трима от най-големите играчи на европейския енергиен пазар  - чешката ЧЕЗ, австрийската EVN и немската E.ON, в три от термоцентралите мажоритарни собственици са италианската Енел, американската AES и японската Мицуи. Ако съдът пусне приватизационните сделки за ТЕЦ-овете Варна, Русе и Бобов дол, към имената ще се прибавят руската РАО ЕЕС и гръцката РРС. Все компании с опит, които отварянето на българския енергиен пазар, дори от раз в този момент, надали би могло да свари неподготвени. Защото либерализацията означава и достъп до европейския пазар за износ и внос на ток, от който чуждестранните играчи у нас със сигурност ще се възползват след присъединяването ни към Европейския съюз.

Вярно е, че цените на тока в ЕС са доста по-високи, отколкото в България и дори се забелязва движение нагоре в някои страни членки, но на пазара на едро дистрибуторите могат да разиграват всякакви сделки и да планират дори временни загуби. Но никой у нас не бива да си прави илюзиите, че след 1 юли 2007 г. няма да има сериозни опити за завладяване на част от свободния пазар с атрактивни поне в началото цени от чужди компании, присъстващи вече или тепърва навлизащи на българския енергиен пазар. След което вече ще се напаснат реалните търговски стойности срещу съответното качество. А те при всички положения ще са по-високи от сегашните.